ГЕРБ ще ревизират промените в ГПК по препоръка на обвинител №1, чийто критики съвпадат с тези на РБ и експерти

Главният прокурор Сотир Цацаров се обяви против извънредните правомощия за държавното обвинение, какво парламентът гласува с промените в ГПК. Позицията си, че промените са опасни и крайно неприемливи, той е изразил в понеделник пред премиера Бойко Борисов, който приел доводите му. Това става ясно от съобщение в сайта на прокуратурата. Становището на главния прокурор на практика повтаря критиките на Реформаторския блок и на експерти, които ГЕРБ не пожелаха да чуят, но от думите на зам.-председателя на ГЕРБ Цветан Цветанов става ясно, че ще се съобразят с казаното от Цацаров.

В края на миналата седмица с подкрепа на всички парламентарно представени партии, без Реформаторския блок и АБВ, бяха прокарани на първо четене промени в Гражданския процесуален кодекс (ГПК), внесени от ГЕРБ, Патриотичния фронт, ДПС и БДЦ. Те предвиждат представители на прокуратурата да се явяват като страна в гражданския процес, когато има интерес на държавата, общините или на граждани, ползващи се с особена закрила на закона. По силата на тези промени прокурорите получат възможност и да започват граждански производства.

„Придаването на нови правомощия в гражданското съдопроизводство създава условия за намеса на държавни органи в частно-правни отношения, което, откровено казано, може да създаде опасни прецеденти в развитието на нормалния граждански оборот“, смята Цацаров.

Той информира, че е провел среща с Бойко Борисов и му е обяснил своите възражения, а министър-председателят е приел доводите му.

Действащият ГПК предвижда принципното положение, че държавата се представлява от министъра на финансите, а по дела, които се отнасят до недвижими имоти, държавна собственост – от министъра на регионалното развитие и благоустройството, посочва Цацаров, чието становище общо взето повтаря критиките, изразени от Реформаторския блок, правосъдния министър и редица експерти, обявили се срещу предложеното законодателство.

„Конкретният повод (сделката по продажба на активи на банкера Цветан Василев, кредитирани от КТБ-бел.ред.), не може да обоснове сам по себе си предлаганите изменения. В наказателния процес прокуратурата разполага с правото да претендира мерки за обезпечаване на глоба, конфискация и отнемане на вещи в полза на държавата. Повече права не са нужни на държавното обвинение, а на министъра на финансите, при осъществяваната от него защита на интересите на държавата, включително и в гражданския процес“, смята главният прокурор.

Той се опасява, че максималното разширяване на правомощията на прокурора би могло да бъде възможността да обжалва всеки съдебен акт, който засяга имуществените права и законни интереси само на държавата.

Главният прокурор смята, че не бива да му се дават права и да блокира сделки за 48 часа.

„Такова законодателно решение е крайно неприемливо. То крие опасности за свободния гражданския оборот и за търговците, далеч по-големи от тези, които могат да възникнат с коментирания по-горе законопроект (за намеса на прокуратурата по гражданските дела). Логично е министърът на финансите да разполага с такива правомощия при защита на интересите на държавата и то в изключителни случаи“, казва Цацаров.

Според него главният прокурор се нуждае от такива правомощия само по Закона за мерките срещу финансирането на тероризма и по Закона за мерките срещу изпирането на пари, но не и в други случаи.

В съобщението на прокуратурата се казва, че Бойко Борисов е споделил напълно аргументите на главния прокурор и се ангажирал да запознае с тях парламентарната група на ГЕРБ: „Министър-председателят също изрази становище, че връщането към законодателни решения, отменени от 1998 г., е спорно и следва да се търси друг подход, свързан с права на министъра на финансите, като представител на държавата, който подлежи на парламентарен контрол“.

Именно Бойко Борисов лансира първи предложенията за въвеждането на извънредни правомощия на прокуратурата в гражданския оборот. Той се оправда, че е направил това след среща с представители на „прокуратурата и службите“. Още в края на миналата седмица Сотир Цацаров го опроверга, казвайки, че не му е ясно откъде идва инициативата за тези промени.

Прокуратурата не бива да получава прекалено големи правомощия за намеса в граждански дела, а да заработи ефективно по наказателните, коментира министърът на правосъдието Христо Иванов в понеделник пред БНР.

Цветанов: Може финансовият министър да замести главния прокурор

По-рано през деня в интервю за бТВ председателят на парламентарната група на ГЕРБ Цветан Цветанов допусна, че възможността главният прокурор да спира сделки до 48 часа може да отпадне от промените в ГПК. Вместо това такова право може да бъде дадено на финансовия министър.

Цветанов е сред вносителите на законодателното предложение, според което допълнителните правомощия на прокуратурата трябваше да залегнат и в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). То бе прието в четвъртък миналата седмица скоростно в правната комисия в НС. На следващия ден в пленарна зала обаче от ГЕРБ оттеглиха промяната и дадоха да се разбере, че тя ще бъде въведена, но не в НПК, а през ГПК.

Сега Цветанов обясни, че оттеглянето на текста от НПК било с цел неговото прецизиране.

„Сега вече имаме достатъчно време, за да преценим дали финансовият министър не трябва да бъде натоварен с тази отговорност, или финансовият министър не трябва да дава съответното предложение със съответната информация на главния прокурор, и това е само в особени случаи. Това не е в масовата практика. Главният прокурор дори може да отпадне като възможност, но главният прокурор може да остане, когато финансовият министър му дава съответните предложения със съответните констатации и информация, и информационният поток, който той е събрал за всички тези нарушения, които биха могли да застрашат националния и обществени интерес“, каза Цветанов.

Помолен да даде пример за такъв „особен случай“, той посочи КТБ. „Аз се надявам, че няма да има такива казуси, когато има стабилно управление, когато има политическа стабилност. Това се случва, когато има политическа нестабилност, и когато някой иска да създаде смут в системата на банковия сектор“, каза председателят на ПГ на ГЕРБ без да даде повече примери за „особени случаи“ и как те ще бъдат определяни.

„На БНБ виждате – финансовият надзор свърши ли си своята работата? Не си свърши своята работа. Има ли в момента държавата да е изплатила 3 милиарда и половина лева на вложителите, които техните влогове са гарантирани? Има, нали? В момента какво се случва? Купуват се определени предприятия, които под една или друга форма са закупени с кредити от КТБ…купуват се за по 1 евро. Защитен ли е общественият държавен интерес? Не е защитен…“, разви тезата си Цветанов по казуса КТБ.

Той на няколко пъти повтори, че такава норма е функционирала в продължение на 105 години до декември 1997 година и че подобна мярка съществува и в 5 държави от Европейския съюз – Италия, Белгия, Испания, Литва, Франция.