 220x70[1]_20140124113523.JPG){kind=logo}
Навършват се 100 години от рождението на човека, който 33 години управлява България, така че днес тя да няма добро бъдеще, казва разследващият журналист Христо Христов
„Както сам казва : „Аз бях много самотен. Може би съм най-самотният човек на света. Около мен имаше само охрана от УБО, дори и с другарите от ЦК аз, незнайно защо, не поддържах връзка“, така Христов цитира Живков.
Христов отбелязва, че тази самота на властта е типична за диктаторите.
още по темата
15319„В последните 15 години той е човекът, който най-близо се доближава до онези диктатори, които познаваме от другите страни, където има едноличен режим на управление“, казва журналистът.
„В един момент при промените в края на 1989 г. комунистическата партия го хвърли на масите. Партията винаги е правила това и самите висши партийни лидери го признават по-късно. След това той бе тихомълком приобщен, пак се върна носталгията към неговото управление.“
Христов разказва, че в своите монолози пред прокурорите по т.нар. Дело №1 и Дело №4 Тодор Живков е признал своята вина за икономическата разруха на България.
„Но ние не чухме нито от комунистическата партия, нито от него лично публично да се извини или да поеме отговорност в икономически аспект. А това е много важно, защото това наследство е най-тежкото наследството в сравнение с всички бивши социалистически страни“, казва Христо Христов.
И напомня, че Живков за 33 години управление три пъти фалира България.
През 1960 г., когато е принуден по най-криминален начин да продаде златния резерв на Съветския съюз, за да си спаси кожата.
През 1977 г., когато в своята визия за развитието на икономиката много бързо натрупва онези 6 млрд. долара дългове към западни банки, които България не може да изплаща и той отново опира до заеми от Съветския съюз.
И разбира се, през 1989 г. Тогава всъщност фалитът е две години по-рано, а той просто продължава живота на своето управление изключително със заеми от западни банки.
„Живков изгражда най-голямата илюзия, която е предлагана на българската нация – че по времето на неговото управление, по времето на комунизма може да се живее справедливо. Без обаче да се казва какви са дълговете, каква е цената на тази илюзия.
А тя е 11 млрд. долара външен дълг и 20 млрд. долара вътрешен дълг, фалирало селско стопанство, задлъжнял военно-промишлен комплекс, току що създадена фирмена система, без тези фирми да имат валутни ресурси.
Неговото завещание е много тежко и за съжаление, той нямаше смелостта дори и приживе, в годините след като вече не управляваше, да каже, че носи отговорност – каза го само пред прокурорите“, заявява Христо Христов.
И още: „Българското общество трябва да знае днес, че Тодор Живков е човекът, който е употребил целия политически ресурс само и единствено в името на своята власт, дори загърбвайки партията.
Властта му дава всичко, но властта му отнема много – семейството, реалността. И в крайна сметка всички ние днес го изпитваме на гърба си и задължително трябва да знаем, че Живков той не е управлявал така България, че тя да има добър старт в своето бъдещо развитие.
Според Христов носталгията свързана с Тодор Живков още дълго време ще съществува в част от българското общество, защото той е изградил най-голямата илюзия – че в социализма, в комунизма се живее евтино и добре, а комунистическата държава е в състояние да решава проблемите на всеки един индивид.
„Така в България беше изтръгнато чувството за собственост, за инициатива“, казва Христов.
……………………………………………………………………………………………………
Ще има паметник на Живков и в София, вярва внукът му Тодор
© БГНЕС
Малко политици и много съграждани дойдоха в центъра на Правец, за да поднесат венци и цветя пред паметника на Тодор Живков.
Целят ден в града преминава с честване на 100-годишнината от рождението на бившия български държавник.
Запитан защо има толкова малко политици на тържествата в Правец, внукът на Живков Тодор Славков отговори, че повечето ги е страх. По думите му все още е рано Тодор Живков да бъде еднозначно оценен от историята. Според Славков оценката за делото на дядо му ще дойде, когато бъде изграден негов паметник в София.
На тържествата дойде и другата внучка и бивш депутат от БСП, Жени Живкова, която официално благодари на организаторите за смелостта и доблестта да се заемат с честването на 100-годишния юбилей.
Тя изказа благодарност от името на семейството си и към духовия оркестър от Ботевград, който по думите й в последния момент е изразил готовност да участва в церемонията.
Припомняме, първоначално бе съобщено, че в честването ще вземе участие Представителният ансамбъл на Българската армия. Срещу това се възпротивиха няколко неправителствени организации и най-вероятно ансамбълът е отказал участие.
Венци и цветя пред паметника на Тодор Живков поднесоха кметовете на Правец и Ботевград, бившият министър на културата по времето на Тодор Живков – Георги Йорданов, Румен Гунински – баща, Кирил Добрев от Коалиция за България, Съюз на борците против фашизма и капитализма, политическа партия Нова Зора, Румен Петков, съпругата на Иван Славков, много граждани и съмишленици на Живков.
По-рано днес в къщата-музей беше открита изложба, а след честванията в центъра на родния му град предстои в дома му да бъде открит и нов бюст паметник.
По думите на доц. д-р Искра Баева, която изнесе слово пред паметника, все още е минало прекалено малко време от падането на режима на Живков, за да бъде оценен той от историята. Тя припомни, че той е живял в три епохи – капиталистическата, на която се е противопоставял, социалистическата, с която се е съгласявал и началото на демократичния преход.
„Това е личност, която не може да бъде подмината от българската история, която се свързва с най-големия и дълготраен период от изграждането на българската история“, коментира още историчката.
По думите й Тодор Живков е личност, която дава облика на по-голямата част от 20-ти век. Тя припомни и колко ожесточено е бил отричан Живков в началото на прехода, но по думите й той е успял приживе да защити делото си и преди 13 години е погребан с топли чувства.
Loading ...
