Агенция „Фокус“Доц. Ангел Гоев, етнолог в Етнографския комплекс „Етъра” в интервю за Агенция „Фокус” относно традиционната празнична трапеза на българина в Новогодишната нощ.
Фокус: Кои са ястията, които задължително присъстват в Новогодишното меню на българина?
Ангел Гоев: Трите „кадени” вечери – срещу Коледа, срещу Нова година и 5-ти срещу 6-ти януари, са три много важни трапези, като втората приповтаря първата по един друг аспект. Тогава се прави баница с късмети. Вътре се слагат различни по форма и големина малки клончета от дрян. Всяко едно са го наричали на видовите животни, на здравето, на посева и на берекета. В процес на времето се видоизменят. След това, задължително се слага пача. Когато се заколи прасето на Коледа, тогава се яде кървавицата, а главата и краката му, се оставят за втората „кадена” вечер или за Васильовската трапеза. Коленето на коледното прасе е едно жертвоприношение, защото в миналото се е вярвало, че мъжкото прасе е голям оплодител, а женското –много ражда. Обикновено в народните вярвания и представи се смята, че свинята ражда 12 прасенца – месеците в годината. Това има символика. Неслучайно на втората „кадена” вечер се яде пачата, т.е главата, защото в миналото се е вярвало, че точно в главата се съдържа жизнената сила, която всеки един трябва да поеме в себе си чрез тази обредна храна, за да може да поддържа жизнеността през годината. На първата „кадена” вечер се яде кървавицата. В народните вярвания и представи, кръвта на жертвеното животно съдържа в себе си жизнената сила. Неслучайно, не само хората са се хранели, но обредно са се захранвали животните, нивите, лозята, във всичко, което ражда се е слагало по малко от тази пача, за да може жизнената сила да се пренесе в животните и посевите. Сурвакницата е клонче, свито на три кръга, украсена е с различни на червен конец нанизани сушени плодове, нанизвали са се и различни видове зърна, които ще се раждат през годината. Всичко, което искаме да го има, трябва да го имаме върху сурвакницата, за да можем, чрез сурвакането по пътя на „контактната магия” – там, докъдето се допре сурвакницата, заложеното в нея здраве и плодородие се пренася върху хората. Сурвакали са се и животните, за да са живи и здрави и да се плодят, къщата също се е сурвакала, за да се предаде тази жизнена сила.
Фокус: Как в миналото нашите предци са подготвяли Новогодишната трапеза и променили ли са се обичаите от тогава?
Ангел Гоев: Тази традиция се е спазвала много стриктно и точно, но в процеса на времето се видоизменя. Заложбите, които са заложени може малко да са се видоизменили. На 1 януари, трапезата от вечерта не се вдига, за да не се вдигне късметът от къщата. Всичко се оставя на мястото, защото се е вярвало, че на тази трапеза невидимо присъстват и всички покойници, които са от рода. Винаги на 1 януари, към тази трапеза, стопанката става рано и трябва да заколи т. нар. „васильовски” петел. Това е задължителна втора кръвна жертва. Петелът трябва да бъде червен, защото според народните вярвания, той е много голям оплодител и се вярва, че той ще оплоди годината. Вярва се също, че петелът е за най-големия гонител на злото, затова идеята, което е заложена във „васильовския” петел е да има плодовитост, но и да прогонва всяка една зла сила, за да е добра годината. Неслучайно главата на петела и краката му се завързват с червен конец на входната врата, за да не може злото да влиза в къщата, а перата от опашката на петела са се пазели през годината за цяр, когато опасност от болест или друга демонична сила се появи, стопанката взима и отпушва с тях къщата, за да може да ги прогони. Задължително на Новогодишната трапеза на сутринта трябва да има и заклан „васильовски” петел.
Фокус: От къде се е зародила традицията с „прекадяването” и какво символизира тя?
Ангел Гоев: „Прекадяването” е много стара древна обредна практика. Вярва се, че от дима на тамяна, чрез огъня и чрез пушека, злото трябва да бъде прогонено, защото то се страхува от него. „Прекадяването” на Коледа, на нощта срещу Нова година, на 5-ти срещу 6-ти януари, а и при други случаи през годината, с димът и обреден огън се е вярвало, че се прогонва злото от къщата и то няма да влезе през цялата година. На трите „кадени” вечери, особено на втората „кадена” вечер в огнището стопанинът е слагал т. нар. бъдник – голямо дъбово или крушово дърво, което е обредно и символизира световното дърво. То не се изгаря докрай на Коледната вечер, от него се оставя да гори и от втората „кадена” вечер и трябва да остане да гори и на третата „кадена” вечер.
Фокус: По какво се различава Новогодишната пита/баница в различните краища на България?
Ангел Гоев: Задължително се прави обреден хляб. Стопанката прави голям хляб по символичен начин с топчета и различни фигурални изображения, тя трябва да произведе трапезата, както е сложена, затова с едно топче се слага на хляба и се нарича за житото, второ топче се слага за ечемика, третото – за царевицата и така се маркира по някакъв начин всички посеви, които ще се сеят през годината, с по едно топче се маркират също така и различните видове животни. Най-важното е, че по едно топче от тесто се слага върху хляба и се нарича на всеки член от семейството. Вярва се, че на Коледната и Новогодишната „кадена” вечер всички трябва да са в къщи, за да посрещнат Нова година, за да е целокупна къщата. На обредните хлябове освен тези фигурални изображения на хора, на посеви и на животни се е слагала волската кола, която е била основно транспортно средство, слагали са се изображения на ралото, защото то е основното оръдие на труда. В центъра на хляба се слага задължително един кръст, но това не е съвременният християнски кръст, а това е старият, древният езически кръст, който символизира центъра на света, четирите посоки на света, безкрая, защото кръстът всъщност е един от символите на зараждащия се нов свят. В различните случаи според въображението и желанието на стопанката, която меси хляба, трябва да се постави всичко, което ще го има и през следващата година, затова в някои занаятчийски семейства с тестото се оформя чук или основното оръдие на труда, което е било на занаятчията. Виждаме този стремеж за благополучие през годината на хляба, който е един обреден хляб и от този хляб трябва да се захранят всички хора. Стопанката е слагала и по малко в храната на животните, защото този символизъм трябва да премине и върху животните, слагала е и в корените на плодните дръвчета, за да раждат, в лозята също, за да раждат. По едно парче хляб се е слагало също в нивите да се пренесе тази жизнена сила във всичко, което е свързано по някакъв начин с човека.
Фокус: Промени ли се начинът, по който българинът празнува Нова година от преди?
Ангел Гоев: Постепенно във времето имаме някакви промени. Например в българската народна култура и в българската традиция не е позната елхата. Тя се появява някъде в края на 18-ти и началото на 19-ти век, като за първи път градските жени са видели, че в някои посолства и представителства на чужди държави са правили такива елхи, примерно в Руското посолство са правили такива, и в градска среда започва постепенно да се появява и елхата, която всъщност е едно ново явление, но няма някакви кой знае какви промени.
Фокус: Тъй като Васильовден се почита и от ромите, те задължително пекат пернато. Какво е характерно за тяхната трапеза?
Ангел Гоев: Те също колят петел и това има почти същия символизъм. И българската традиция, и ромската са еднотипни, както и други славянски, но вече всеки един народ си го преосмисля по един свой собствен начин. Васильовден е началото на Новата година, само че те го празнуват по стария стил, докато сега се смята, че българите го празнуват по новия стил, който е на 31-ви срещу 1-ви януари. И 1-ви е Нова година и 14-ти също е Нова година, но Васильовден поставя началото на Новата година и не случайно българите казват, че Свети Васил повежда хорото на дните, а в края на годината на Стефановден, на 27-ми януари, Свети Стефан закривал хорото и това е един символизъм на годишното време, който непрекъснато се променя, умира старата година и се ражда новата година.
Димка АТАНАСОВА
Loading ...
