Държавата все още няма решение как да постъпи с Корпоративна търговска банка (КТБ), но парламентарните партии са на мнение, че ако се спасяват и необезпечените влогове от над 100 000 евро, трябва да се разкрие произходът на парите. БСП представи в сряда план, според който влоговете могат да бъдат покрити с постъпления от продажба на активи на самата КТБ, като данъкоплатците няма да платят и стотинка. От ГЕРБ обаче се усъмниха, че въпросните 2 млрд. лева, за които твърдят социалистите, са високоликвиден актив. В същото време правителството прие актуализация на бюджета, която предлага държавата да вземе нов заем, от който 2.7 млрд лева да отидат за стабилизирането на ситуацията около КТБ. Ще бъдат дадени и държавни гаранции на Фонда за гарантиране на банковите влогове.

БСП: Спасяване на вложителите в КТБ с продажба на нейни активи

Решението на проблема с Корпоративна търговска банка е в самата банка чрез продажба на нейни активи, съобщи депутатът от БСП Румен Гечев. Идеята е депозитите на фирми и граждани ще бъдат спасени без пари на данъкоплатците. Вложителите обаче ще бъдат овъзмездени само до размера на главницата, но не и на лихвите.

По думите на Гечев решението „трябва да отговаря на националните интереси – да води до най-малки загуби за българската икономика и създаването на най-благоприятни условия за българския бизнес от частни и държавни фирми. Освен това изключително важно за нас е решаването на проблема да бъде намерено с минимум разходи на бюджетните средства“.

Вариантите са предложени от финансови експерти и все още не са получили одобрение от парламентарната група на левицата, нито на ДПС и ГЕРБ.

Активите и пасивите на КТБ са близо 6 млрд. лева, а гарантираните влогове на физическите и юридическите лица са 3.7 млрд. лева и те не подлежат на обсъждане, тъй като съгласно закона, те ще бъдат обезпечени, поясни депутатът. Източникът на тези 3.7 млрд. лева, съгласно действащото законодателство, което не подлежи на дискусия, са около 2 млрд. лева от гаранционния фонд и 1.7 млрд. лева, осигурени от Министерство на финансите чрез емитиране на държавен дълг.
 

При негарантираните влогове (над 100 хил. евро) стои не само моралният проблем кой и защо е вложил парите и защо е вложил при по-висока лихва 2-3% повече от пазарната, но основен проблем са българските фирми, каза депутатът. „Става дума за 80 000 души, които работят в държавни и частни фирми, засегнати от проблема на КТБ, които годишно дават над милиард и половина приходи за държавният бюджет на България под формата на различни данъци и такси и нерешаването на проблема би означавало българската държава да губи стотици милиарди годишно“, изчисли Гечев.
От БСП предлагаме доказано 2 млрд. активи първа и втора група да отидат в „Креди Агрикол“, дъщерната банка на КТБ, която ще бъде 100% одържавена. По този начин освен тези 3.7 милиарда, които се осигуряват от държавните институции, въпросните 2 млрд. активи могат да бъдат използвани за разплащане с негарантирани депозити на фирми и граждани. Чрез „използването на добрите активи от КТБ, българските данъкоплатци няма да бъдат ангажирани с нито една стотинка в решаването на този въпрос“, каза Гечев.

Менда Стоянова от ГЕРБ по-късно коментира, че това не е високоликвиден актив, а кредити, раздадени на работещи предприятия, които се изплащат. „Това означава да поискаме от тези предприятия предсрочно погасяване на кредитите“, каза тя.

Вложителите с над 100 хил. евро да бъдат овъзмездени, но без лихвите

Гечев изтъкна, че съгласно действащото законодателство и Конституцията не може и БСП не иска да прави разлика между физически и юридически лица: „Решението трябва да бъде такова, че да балансира интересите на българските данъкоплатци, българската държава и на нашия бизнес“.
Плащането обаче ще бъде до размера на главницата на депозитите, тъй като в БСП считат, че дори със собствени средства, вложители, които са поели своя пазарен риск, трябва да платят и своята пазарна цена, тоест да не се начислява никаква лихва.
По този начин спасяваме няколко стотин български фирми от евентуална възможност за фалит, безработица и допълнителни тежести върху бюджета, обясни Гечев. Продължавайки да работят, тези фирми ще продължат да плащат данъци и такси на българския бюджет и така може да бъде осъществена основната цел – минимизиране загубите за икономиката и осигуряване на нейното нормално функциониране, завърши депутатът.

Според секретен доклад в КТБ имало 2 млрд. лева

Преди това председателят на ПГ на БСП Атанас Мерджанов припомни, че казусът с КТБ е достатъчно сложен заради липсата на обективна информация, каквато БНБ не предоставя.

„Има резерви в банката, затова настояваме за пълен анализ на активите й. Вчера се разбра, че има секретен одитен доклад според който там има 2 млрд.“, заяви Мерджанов.

По повод искането на ГЕРБ за оставки на управителя на БНБ Иван Искров и на целия управителен съвет, Мерджанов повтори, че оставките сами по себе си в конкретната ситуация няма да решат проблемите. „Ние бихме подкрепили такава оставка, само ако ГЕРБ гарантират, че в най-кратки срокове ще бъде избран нов управителен съвет на банката, които с конкретни идеи и инициативи да предложат решаването на проблемите“, допълни той.

На въпрос дали депозитите над 100 хил. евро ще бъдат гарантирани, Мерджанов отговори: „Проявяваме усилия, наши експерти работят в тази насока, но всичко това не трябва да става на гърба на данъкоплатеца, защото иначе би било несправедливо.“

Лютви Местан: Разкриване на банкова тайна за спестявания над 100 000 евро
 

„Държавата не може да поеме отговорност за нечисти пари. В този смисъл може да говорим и за разкриване на банковата тайна, данъчна отговорност на физически и юридически лица, които са със спестявания над 100 000 евро“, каза лидерът на ДПС Лютви Местан.
„Именно, защото парламентът има много ясен времеви хоризонт пред себе си и именно, защото една тайна, колкото и значима да е тя, не трябва да служи за удължаване на живота на 42-то Народно събрание, ние днес или утре трябва да постигнем съгласие по казуса с банковата нестабилност“, допълни той.

Финансовият министър: Да се гарантира прозрачност на парите

Финансовият министър Петър Чобанов също е на мнение, че дори да се приеме решението да бъдат спасени всички пари на вложителите в КТБ, то категорично трябва да е съпроводено с действия, които гарантират прозрачност и произхода на средствата, които ще бъдат спасени.

В момента се обсъжда законово предложение да се направи проверка за произхода на тези средства от НАП и данъчна ревизия на фирмите, които евентуално ще получат обратно своя ресурс. Освен това ще бъде поставено условието длъжниците към държавата първо да погасят задълженията си, а едва след това ще им бъдат възстановени сумите.
Същевременно министърът изтъкна, че евентуално решение да бъдат спасени парите на всички вложители би дало лош пример и допълни, че всеки, който е поел риска да прави подобни вложения, трябва после да е наясно с последиците. Затова, по думите му, отговорът на въпроса дали трябва държавата да гарантира влоговете на всички клиенти на КТБ, които са над 100 000 евро, би бил отрицателен.
Според Чобанов трябва да се направи ясна оценка на ползите и разходите по подобно решение като се отчете и евентуалната загуба на работни места. Във фирми – вложители в КТБ, работят 75 хил. души и ако те бъдат затворени, ще се увеличат разходите за социални помощи, каза министърът. Като цяло, при тази преценка, която беше направена и в други страни за това колко би струвало подобно решение, везните клоняха в посоката да бъдат спасени парите на всички, допълни министърът.

Според източници на Mediapool такава е била и препоръката на Еврокомисията.

ГЕРБ са в изчаквателна позиция

Засега ГЕРБ нямат план за КТБ и от обясненията на депутатите Менда Стоянова и Лиляна Павлова в сряда се разбра, че са в изчаквателна позиция.

Чакаме да получим ясна разбивка кой, колко пари, какви фирми, какви физически лица имат пари в КТБ. Чакаме решение на съда да се разкрие банковата тайна и да се разкрие кои са тези лица поименно, каза Павлова пред репортери в парламента.
 

„Очакваме още нещо – това депозити ли са и плащали ли са си те данъка върху тези лихви, или това са разплащателни сметки? Преди това не можем да отговорим на въпроса подкрепяме ли закон за КТБ“, каза още Павлова. Искането за сваляне на банкова тайна, свързана с КТБ, е на прокуратурата.
По думите на Павлова има няколко проблема, свързани със спасяването на КТБ. Според нея не било ясно дали за депозитите до 100 хил. евро трябва да се покрият с лихвите или без тях. Според закона за гарантиране на влоговете гаранционният фонд трябва да покрие и лихвите.

Второ, търговските банки трябва да платят една част от гарантираните средства, за да подкрепят фонда, в който няма достатъчно средства. Едва след това да се види каква част от разсекретените едри вложители в банката са редовни данъкоплатци, да се види главницата на депозитите им и да се прецени как те да бъдат покрити. „Но ако се стигне до това разплащане изобщо, то трябва да е без лихвите“, каза Павлова.
Менда Стоянова допълни, че независимо дали ще има нов закон, или ще се работи по сегашния закон за несъстоятелност, държавата трябва да извади 2 млрд. лв., за да финансира изплащането на парите на гарантираните вложители. Във всеки един от сценариите трябва да се тегли дълг, уточни тя.

Менда Стоянова напомни, че на консултациите при президента в понеделник не се е стигнало до решение дали да се подкрепи специалният закон на БНБ, с който големите вложители да получат средствата си. „Идеята на ГЕРБ е да се спази настоящото законодателство“, каза Стоянова.