„На заем и под наем” помага за разгрома на Германия

Истинската история

„На заем и под наем” помага за разгрома на Германия

Забавянето на откриването на Втория фронт срещу Германия по време на Втората световна война струва на СССР повече от 5 милиона човешки живота

Иван Петрински

На 6 юни 1944 г. западните съюзници на Съветския съюз във Втората световна война (1939-1945) най-сетне откриват дългоочаквания втори фронт в Европа срещу нацистка Германия. Първоначално по крайбрежието на Нормандия са прехвърлени в кратък срок след полунощ 24 хиляди парашутисти – британци, американци, канадци и французи. На разсъмване, след 6. 30 ч., още 132 хиляди бойци стъпват на крайбрежна ивица земя с дължина 80 км. На редица участъци в атакувания район западните съюзници се натъкват на добре организирани военни съединения, та въпреки общо взето вялата немска отбрана, отвличащите нападения и активната добре премислена помощ на френската съпротива, около и след обяд на 6 юни десантът в Нормандия е изправен за един миг пред грандиозен провал.

Задачата на 5-ти корпус на 1-ва американска армия е да овладее плажа по десния бряг на р. Дув на брега на Ламанша с дължина над 8 км. Тази част от нормандското крайбрежие в плановете на десанта се означава като „Омаха“ и е почти в средата на главния участък, на който се извършва съюзническият десант – между Шербург и Кан. В участъка „Омаха“ американците трябва да преодолеят отбраната на 352 германска пехотна дивизия, в която преобладават необучени момчета до 19-годишна възраст, от 12020 бойци в нея, едва 6800 имат някакъв боен опит. Единици са ветераните, преминали през бойните полета на Източния фронт.

На участъка „Омаха“ първоначално само незначителен брой от настъпващите успяват да се закрепят на две изолирани едно от друго малки парчета земя, при това чак вечерта на 6 юни. „Момчешката“ дивизия оказва ожесточена, при това военно твърде грамотна съпротива като залива със залпов огън американците. Неуспехите на участъка [вж. и Извори] са крайно подтискащи за съюзното командване и след обяд на 6 юни то за кратко дори отменяне на десанта, на участъка „Омаха“ значителна част от десантните кораби изобщо не успяват да стигнат до брега.

Въпреки началните неблагополучия, на следващия ден десантът на западните съюзници вече може да се отчете като успешен, по цялото нормандско крайбрежие между Шербург и Кан е завзета брегова ивица земя с ширина от 5 до 8 километра. На малко участъци ширината на завзетата брегова ивица земя е под 3 км. Съюзното военно командване отчита, че поставените цели в предварителните военни планове могат да се смятат за изпълнени привечер на 7 юни. Предстоят единайсет месеца изпълнени с тежки боеве и сложни дипломатически битки до победния 9 май 1945 г.

Въпреки продължителните увещания западните съюзници на Съветския съюз откриват втория европейски фронт срещу фашистка Германия точно тогава, когато им е удобно и нито ден по-рано. Никакви съюзнически задължения Западът никога не е признавал, днес също. Още в началото на юли 1941 г., след британските и американските декларации за съюзничество със СССР във войната срещу Германия, Сталин намеква, че би било добре Съветският съюз да бъде подпомогнат чрез откриването на втори фронт във Франция. Намеци и предложения съветското ръководство продължава да отправя, но без успех.

С впечатляващо нахалство след нападението над Пърл Харбър (7 декември 1941 г.) президентът на САЩ Франклин Рузвелт предлага на Й. В. Сталин Съветският съюз да нападне Япония за да облекчи американския флот. След като най-малко три четвърти от немските дивизии, най-боеспособните впрочем, воюват с Червената армия на Източния фронт, след като СССР изнася главната тежест на военните действия – 80% от убитите, 88 % от ранените и 60 % от пленените и безследно изчезналите (преобладаващата част от пленниците се предават през април и май 1945 г. на западните съюзници) немската войска дава на Източния фронт и при огромните разстояния в СССР, които не оставят никаква възможност за бързо преместване на военните съединения, за Съветския съюз предложението на Рузвелт е равнозначно на ритуално самоубийство.

Не е като да не прави Сталин и преки предложения за втори фронт, и повече или по-малко прозрачни намеци на западните си съюзници. През 1942 г. Сталин кани американския посланик Уилям Хариман и пристигналия в Москва помощник на американския президент Хари Хопкинс на прожекция на музикалната комедия „Волга-Волга“. След като гледат филма на американците е подарено копие от него за да го предадат на Рузвелт. Едва след превода, който в САЩ поръчали, станало ясно, че един само стих е причината за подаръка – в една от песните, посветена на кораба „Севрюга“, се казва, че той има „ужасно тих ход“. Също като западните съюзници, соито непрекъснато недочуват за откриването на втория фронт.

Западът ще открие втория фронт чак след като се почувства застрашен – в средата на 1944 г. съветската войска напредва усърдно не просто към границите на Германия, а направо към Берлин. Тогава, при заплахата да изгуби възможността за печалба във войната, САЩ, Великобритания и останалите западни страни се втурват да „спасяват“ Европа. Забавянето на откриването на Втория фронт срещу Германия по време на Втората световна война струва на СССР повече от 5 милиона човешки живота

* * *

През 1941 г. Западът е гузен и уплашен – гузен заради съглашателството си с Хитлер и уплашен заради военните му успехи, с които показа ясно на всички, че няма да се съобразява с никого и с нищо по пътя на осъществяване на санатинските си цели. Западът определено нямаше нищо против Германия да се разправи с Австрия (март 1938 г.), Чехословакия (септември 1938 г. март 1939 г.) и Полша (септември 1939 г.), още по-приятни му бяха хитлеровите планове за война с СССР, но завземането на Франция (май-юни 1940 г.) го стресна основателно. След началото на германските бомбардировки над Великобритания (след юли 1940 г.) окончателно стана понятно за всички, за Запада също, че играта на международната политическа сцена е не само силно загрубяла, това бе видно и с невъоръжено око, но и че тази игра ще се води вече без правила, по волята единствено на един болен фюрер в Берлин.

Извратено съчетание от сладка болка и невъздържана уплаха обладава остатъците от Европейския запад и САЩ след 22 юни 1941 г., когато Германия нападна СССР. Уплахата преобладава, дори отвращението към Съветския съюз, което Западът показва постоянно след 1922 г., не може да я скрие.

Гузен и уплашен, Западът ще се опита да замести откриването на втори европейски фронт с така наречената програма „На заем и под наем“, чрез която на СССР са предоставени въоръжение, суровини, нефтопродукти, машини, облекло и храни, нужни преди всичко за водене на войната срещу Германия. Първоначално, тази програма няма нищо общо със Съветския съюз, тя е създадена за да се подпомага Великобритания, съответният закон е приет от американския конгрес на 11 март 1941 г. През юли 1941 г. СССР получава уверение, че бъде включен в тази програма, но до октомври получава въоръжение и военновременни стоки единствено на чисто търговска основа, при това предимно от Великобритания – срещу налични, злато и редки метали и руди , при това едва за 29 млн долара.