България да се рекламира като „благоприятно място за живот“ сред възрастните чужденци и да заеме водещо място сред петте топ туристически дестинации в Централна и Източна Европа, предвижда Националната стратегия за развитие на туризма до 2030 г., одобрена от правителството в сряда.

Идеята за осигуряване на заселници е провокирана от това, че увеличената продължителност на живота и оскъпяването на издръжката карало все повече страни с висок стандарт на живот да пренасочват част от гражданите си в други държави.

Цел на стратегията е също разработването на специализиране туристически продукти във възрастовата граница 65+ като комбинация между специализираните видове туризъм – балнео-, културен, еко- и селски туризъм и др.

Плановете на управляващите са България да стане добре позната и предпочитана целогодишна туристическа дестинация с ясно разпознаваема национална идентичност и съхранени култура и природа.

От Министерството на икономиката и енергетиката планират ръстът в туризма да е 4.5-5.5 на сто годишно в туризма. В документа се посочва, че може да се очаква, че през 2020 г. България ще привлича над 9 млн. чуждестранни посетители без транзитно преминалите (37% ръст за периода 2012 – 2020 г.). През 2030 г. техният брой ще надхвърли 12 млн. чуждестранни туристи и така туристопоток към България ще се удвои спрямо регистрирания през 2012 г.

Прогнозира се още регистрираният през 2012 г. принос на туристическата индустрия в брутния вътрешен продукт от 10.5861 млрд. лв., което е 13.6% от БВП на страната, да расте средногодишно с 1.9 на сто и до 2023 г. да стигне 13.0722 млрд. лв. (дял от 10.6% в БВП).

Потенциалната възможност за развитие на българския планински туризъм е около четири пъти над досега съществуващата, обясни на пресконференция след заседанието на Министерския съвет зам.-министърът на икономиката и енергетиката с ресор туризъм Бранимир Ботев.

Ключовата дума в стратегията за развитие на туризма е диверсификация, обясни той. „Ние имаме възможност да експонираме няколко туристически продукта”, каза още Ботев и допълни, че тенденцията в световен мащаб е да се предлага туризъм не от стационарен характер, а съчетание от няколко туристически продукти. Според него културно-историческият туризъм у нас трябва да се превърне от исторически и археологически находки в реални туристически атракции.

По думите му, „на базата на многофакторния корелационен анализ на състоянието на развитието на туризма в България и на тенденцията на европейския и световен пазар“ е установено, че степента на наситеност на застрояване на българското Черноморие е стигнало почти до своя завършен вид. Планинският туризъм бил с около 15-20 процента развит потенциал.

„Що се отнася до съоръжеността на българската планина, считаме, че е доста недостатъчно, но всичко това трябва да се прави в абсолютно спазен баланс по отношение съхраняването на българската природа, на екологичната страна на нещата, тъй като България има огромни възможности за екотуризъм”, каза още Ботев.

По думите му съчетанието на планински курорти с минерални извори „би позволило да не ограничаваме сезона само до тези три месеца ски”.