НА БЪЛГАРИЯ Е НЕОБХОДИМ НОВ НАКАЗАТЕЛЕН КОДЕКС

| Източник: Академик проф. д-р Борислав Йотов

… Правено-недоправено правно недоносче се е запътило към пленарната зала …

Академик проф. д-р Борислав Йотов

Близо 40-годишната ми дейност в системата на прокуратурата ми предостави възможността да се занимавам с практическото приложение на нормите на Наказателното право. Натрупаният огромен професионален опит е основание да изразя личното си скромно мнение по повод проекта за Нов Наказателен кодекс, който вече е депозиран в Народното събрание. За да сторя това, обаче са ми нужни минимум двеста страници за подробен анализ…

Затова, в настоящата кратка научнопрактическа разработка ще развия само някои мои мисли, доводи, аргументи относно проекта. Това ще го направя добронамерено и с научна добросъвестност, мотивиран от искреното ми желание да помогна да бъде приет един научно обоснован, модерен и прагматичен фундаментален нормативен акт.

Ноторно известен юридически факт, е че действащият Наказателен кодекс беше приет преди 45 години (1968г.), когато корифеят на българската наказателноправна мисъл

– проф. Иван Ненов изработи един перфектен фундаментален закон. От тогава обаче настъпиха качествени изменения във всички области на обществените отношения – политически, икономически, научно-технически, нравствени… Тези съществени изменения в генезиса на общественито отношения налагаха често Наказателният кодекс да бъде поправян, променян и изменян, за да бъде адекватен на потребностите на тези изменени отношения. Тази нормотворческа дейност бе извършвана (до Септември 2013г.) 87 пъти.!!! Ако придам образност на мисълта си, ще напиша, че понастоящем Наказателния кодекс е заприличал на една пъстроцветна мозайка от кръпки върху продънена циганска торба…

Следователно България има нужда от Нов Наказателен кодекс. В контекст с тази постановка възниква и първият логичен въпрос – Как да бъде осъществена тази сложна и отговрона интелектуална дейност?, Как да бъде мотивирана и аргументирана тази общесвена потребност – необходимост от Нов Наказателен кодекс?

С впечатление съм, че в мотивите, подкрепящи Проекта това не е направено обосновано и убедително в достатъчна степен, за да може тези мотиви да бъдат в хармония с Решение №14/2001г на Конституционния съд. Ето защо тези мотиви трябва да бъдат доразвити. Три пъти четох задълбочено съдържанието на проекта и УСТАНОВИХ, че от наказателноправен аспект той страда от съществени недъзи, които трябва да бъдат санирани.

По-главните от тях са:

Първият от тях е, че буквално е сбъркана философията му, относно – кои, какви права,интереси (на гражданите, на обществото, на държавата и на международната общност) ценности, области в обществените отношения следва да бъдат ОБЕКТ на наказателно-правна защита? Тези именно на гражданите, на обществото, на държавата, на пострадалите от престъпление или едностранно се защитават правата, интересите, дори живота на… убийците, грабителите, изнасилвачите, крадците, измамниците, рушведчиите, корумпираните длъжностни лица, терористите… !!!

Още в разпоредбата на чл.2, ал.1 (от Проекта) след като е въплътен класическият принцип, че „за всяко престъпление се прилага законът, който е бил в сила по време на неговото извършване”, в ал.2 обаче това свещенно класическо правило, буквално е обезсилено – че „ако до влизане на присъдата в сила последват различни закони, прилага се този, който е НАЙ-БЛАГОПРИЯТЕН за дееца”.

Питам АЗ – с какво убиецът, изнасилвачът, грабителят, присвоителят, крадецът, злоупотребяващия със служебното си положение – престъпник, измамникът, терористът и всички останали криминални субекти „ДЕЙЦИ” са заслужили тази законодателна „ПРЕМИЯ”, този „БОНУС”, с които българската държава, в лицето на българският законодател великодушно ги възнаграждава, и щедро авансово дарява ???

Каква е тази криворазбрана солидарност и хуманност към престъпника? А, той е такъв съобразно хипотезата – че има влязла в сила ОСЪДИТЕЛНА ПРИСЪДА. Кой ще защитава правата и интересите на пострадалите от престъплението? Законодателят ще преобърне ли философията на закона и ще напише ли, примерно – че се прилага този закон, които е НАЙ-БЛАГОПРИЯТЕН за пострадалият и неговите ближни? ЕДВА ЛИ ЩЕ ГО НАПРАВИ. За да е така се иска гражданска и професионална смелост, „РЕВОЛЮЦИОННО” мислене, за да може – той, законодателят да се освободи от лобиски и престъпни влияния…

За съжаление, оставам с впечатление, че някои от съставителите на Проекта буквално имат престъпен начин на мислене. От една страна те са обгрижили бъдещите извършители на престъпления и от друга страна допускат че „един ден в бъдещето” и те могат да бъдат такива извършители, да бъдат със „статут на дейци”…

Затова своеобразно се ПРЕЗАСТРАХОВАТ с предварителен умисъл.

Необоснованата, антихуманната тенденция продължава и се утвърждава и в разпоредбата на чл.47 (от Проекта) от съдържанието на която се разбира, че от българската наказателноправна система е отпаднала, съществуващата сега в правния мир най-строга санкция – доживотен затвор без замяна. И какво е положението сега? След като в „зората на демокрацията”, последва мораториум и веднага след него отмяна на смъртното наказание, което е в условията на ескалацията на престъпния взрив у нас е нещо като необходимо зло.

Тенденцията на „ОМИЛОСТИВЯВАНЕ” и обгрижване на престъпниците продължава и следващата разпоредба от Проекта – чл.48, където се съдържа правната възможност – случайно осъденият на доживотен затвор може да поиска този вид наказание да бъде заменено с наказание лишаване от свобода за срок от петнадесет години. После ще се включат в действие механизмите на институтите на условното предсрочно освобождаване, но и амнистията, на помилването… Както „вървят правните неща” може да се достигне до абсурда и санкцията – лишаване от свобода да отпадне от българската наказателноправна система и предстъпниците, вместо в затвора да им се урежда конфортно настаняване, примерно в 6-звездни морски и планински хотелски комплекси…

Явно, този Проект е правен от лица-научни субекти, които в живота си, не са прекрачвали прага на Съдебната палата, на съдебната зала, в която се доказва виновността на престъпника към момента на извършване на престъплението. Това доказва, че не са се срещали очи в очи с жестоките убийци, и грабители, ловките измамници, хитрите шпиони, зловещи терористи, организаторите на престъпни групи и авторите на бъдещите престъпни цели… Не са виждали тежките, едрите, не са почувствали солените сълзи в тъжните очи на вечно скърбящите майки и бащи, останали дори без едното убито им чедо…

„ЗАКОНОТВОРЦИ” – слезте от виртуалните небеса, приземете се. Слезте от луксозните си бронирани лимузини, излезте от охранените си палати-крепости и елате вижте народа. Какви банди върлуват – крадат, обират и безчинстват и като озверял башибозук колят.

„ЗАКОНОТВОРЦИ”, събудете се, ОПОМНЕТЕ СЕ. ПОМИСЛЕТЕ…

В Проекта съществува едно алогично противоречие. От една страна се намалява броя на видовете и размера на санкциите, а от друга страна чувствително се разширява приложното поле на Наказателната отговорност, като са инкриминирани прекалено много граждански и административноправни отношения, както и случай от битово естество. В световен мащаб има тенденцията за декриминализация, а у нас – обратното – за инкриминализация на случай от граждански и административен характер. В контекст с тази отрицателна тенденция, ще привлека вниманието само върху следните по-фрапиращи наказателноправни състава, които разкриват едно очевидно „ЗАЛИТАНЕ”, издребняване.

Чл.287 „Който противозаконно… събира… дървета или част от тях, включително отсечени или паднали, се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба.” И какво излиза – Ако, примерно една бедна, бездомна ромка отиде в гората и започне да събира изсъхнали дървени пръчки или прогнили съчки я очаква до 5 години затвор и глоба 5 000 лв. !!!

Или чл.285, от Проекта – „Който осъществи непозволено присъединяване към: електроносната или електроразпределителната мрежа, газопреносната, топлопреносната, водоснабдителната… система или електронно съобщителната мрежа, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба”.

Още по строги са наказателноправните санкции предвидени в разпоредбата на чл.286 от Проекта – „Който осъществи непозволено въздействие върху средство за измерване, с което създаде условия за невярно отчитане на употребявана електрическа енергия, природен газ, течно гориво, топлинна енергия или вода или количество отведена вода, се наказва с лишаване от свобода до три години, а ако представлява особено тежък случай, наказанието е лишаване от свобода до пет години и глоба от две до десет хиляди лева”. Което ще означава, че те са в кумулативна даденост, тоест и двете санкции ще бъдат приложени едновременно, заедно, задължително.

На практика какво ще се получи?

При хипотеза, че някой сиромах, който зъзне от студ, гладен, жаден и … мръсен реши, рискува примерно да „пооткрадне ток, вода… на стойност за петшестина лева, го очаква затвор до пет плюс глоба до десетина хиляди лева!!!

Същевременно някое непълнолетно лице (на възраст от 17 години и 364 дни ) извърши убийство (по смисъла на чл.109-115 от Проекта във вр. счл.116) наказанието е лишаване от свобода до … 3 години !!!

Каква „ОГРОМНА СПРАВЕДЛИВОСТ” – биха възкликнали убийците…

Що за смехотворни, малоумни, дори безумни „излияния” – заклинания … !!!

… Относно забраната за филмиране, фотографиране, за задължението да бъдат декларирани, регламентирани, съкровенни, святи лични културни ценности – снимки, вещи …, журналистите достатъчно гневно, основателно, изобличиха авторите на тези недомислия, поради, което е излишно да привличам вниманието върху тези налудничави идеи… Ще допълня обаче още следните по-важни релевантни момента от Проекта. В разпоредбата на чл.35 се съдържа определение на понятието продължавано престъпление, а липсва дефиниция на понятията продължено и систематически извършено престъпление.

Обаче авторите на Проекта, направо са се влюбили в думите (чл.30 – „задружна умишлена престъпна дейност” , чл.191, чл.198 и чл.421 – „престъпно сдружение”) Тези хора, въобще не само, че не са вникнали в етимологията, но й незнаят смисъла на тези благозвучни, изпълнени с благопристойно нравствено съдържание славянски думи от народностен характер. Думата – ЗАДРУЖНОСТ олицетворява едно свято, благородно другарство, символ е на една вярна, силна, сплотена дружина.

Трансформирана и грубо, примитивно, елементарно „АШЛАДИСАНА” към, задружна умишлена дейност е направо едно оскверняване на тази свята от народностен характер дума – задружна, задружност, задружие, задруга … Идентични осквернявания има и с употребата на „престъпно сдружение”, вместо „ОРГАНИЗИРАНА ПРЕСТЪПНА ГРУПА”. !!!

… Особен акцент в Проекта е допуснатото на някои места смешение между ПРЕСТЪПЛЕНИЕ и ПРАВОНАРУШЕНИЕ, които са два различни ИНСТИТУТА на юридичката наука. Тези категории имат съществена разлика в изпълнителното деяние и целта на дееца е със съществена правосубектност на поведение. Смесването на институти от една юридическа наука с друга за съжаление е често срещано явление от повечето научни работници, които композно натрапват незаконосъобразна терминология в своите трудове. !!!

… Много „ОРИГИНАЛНО” е непознатото в наказателноправната доктрина, в юриспруденцията понятието (съдържащо се в чл.22 от Проекта) „СМЕСЕНА ВИНА”. !!!

… Института на помилване, извършвано от президента, респективно от вицепрезидента, е конституционноправна материя. Затова, тя е уредена в разпоредба на чл.98, т.11 от Контитуцията. Ето защо чл.76 от Проекта трябва да отпадне. !!!

Обяснението на някои думи, изрази, вместо в началото е дадено едва към края и то не изчерпателно. С впечатление сме, че принципно е нарушена СИСТЕМАТИЧНОСТТА на отделните наказателноправни състави , на които произволно и алогично е отредено случайно място. Накратко казано – Проекта за нов Наказателен кодекс буквално е в насипно състояние. Той не е годна юридическа база за сериозни, задълбочени научни дискусии, още по-малко за приемането му като фундаментален закон. !!!

Само липсата на място ме ограничава и пречи да анализирам – РАЗВИЯ още стотина доводи и научнопрактически аргументи в тази критична насока. Ще отбележа, че имам сериозни забележки, относно видовете ИНТЕЛЕКТУАЛНА СОБСТВЕНОСТ и обектите на престъпления против интелектуалната собственост, както и престъпленията свързани с информационните системи. В Проекта съществува необоснована, предизвикателна замяна на утвърдения наказателноправен институт – квалифицирана наказателна отговорност с … „тежка наказуемост”. !!! Липсва формата на вината за „тежката наказуемост” в предложения Проект на Наказателен кодекс, което го прави систематичен абсурд на юридическа логика и несъставомерни обосновки на предложените състави.

С този Проект са допуснати да съществуват много юридически институти, които няма да се кодифицират и няма да се регламентират. В теоретичните разработки те съществуват и основателно защитават интереса на обществото. Съществен пример е и инстута на наказателноправната фигура – ЕКЦЕС. (като една от формите на класическата квалифицирана наказателна отговорност) Няма формулиране, ясно, изрично разграничение между реална и идеална съвкупност на престъплението. Не е регламентирано, не е обособено като отделен, самостоятелен наказателноправен състав (изрично, пълно и точно определяне на параметрите на изпълнителното деяние, на обективните елементи и субективнити признаци) на престъплението – НАЦИОНАЛНО ПРЕДАТЕЛСТВО. И това сигурно не е случайно, защото България буквално ГЪМЖИ от национални предатели, и за да не се засегнат интересите и дейността им, тя не е инкриминирана и е „потънала в общата аморфна маса” – ПРЕДАТЕЛСТВО. (чл.305, чл.306 от Проекта). Явно „законотворците” редовно пазят, бранят и гарантират свободата на националните предатели.

… Най-силно обаче ме притеснява следният тревожен юридически факт. Това е явно демонстрираната наказателноправна, международнонаказателноправна неграмотност на онези съставители на Проекта, които са „разработвали” тази сложна правна материя с международен елемент. Материя, която на тези „законотворци” не им е ясна и въобще не я разбират. Затова, най-добронамерено им препоръчвам да седнат, да прочетат, да препрочетат учебните трудове – МЕЖДУНАРОДНО НАКАЗАТЕЛНО ПРАВО и ВИДОВЕ ТЕРОРИЗЪМ, от които ще научат – какво представлява „АТЕНТАТ” (чл.302 от Проекта) и най-вече, медународното престъпление – ТЕРОРИЗЪМ. !!! (глава 35, чл. 557 – чл.577 от Проекта)

Тази част от Проекта, представлява синтез на международно наказателноправно невежество, СЪДЪРЖАТЕЛНА ЮРИДИЧЕСКА НЕГРАМОТНОСТ.!!!

„ЗАКОНОТВОРЦИ”, като незнаете и неможете да мислите, поне четете. Други юристи, преди Вас са мислили, заради Вас.!!!

… Моля, прочетете препоръчаните Ви 851 (!!!) страници плюс 251 (от „Медународното наказателно правосъдие) или общо само 1002 страници и тогава помислете, ама много мислете и напишете нещо сериозно и НАУЧНООБОСНОВАНО, каквото заслужава тази сложна международно наказателноправна материя.!!!

… В заключение, ще споделя факта, че екип от учени и магистрати сме разработили юридически систематизиран, практически институционализиран и научно обоснован ПРОЕКТ за нов Наказателен кодекс …

Академик проф. д-р Борислав Генов Йотов е прокурор от кариерата (от зам.районен до прокурор във Върховната Касационна прокуратура (Главна прокуратура). Близо 40 години е работил само като прокурор. Участвал е в едни от най-тежките, правна и фактическа сложност и обществена значимост наказателни процеси.

Защитил е докторска дисертация на тема: „Международноправно сътрудничество в борбата с тероризма”. Автор е на 150 художествено-публицистични и научни книги, между които 72 монографии и първите и единствени учебни трудове по Международно наказателно право, Интелектуално право, Видове тероризъм и Международно наказателно правосъдие, както и на учебниците – Наказателно право – обща част и Българско Наказателно право – специална част.

На Световния конгрес на юристите, в Париж е изнесъл научен доклад на тема: „Тероризъм и човешки права”, по времето на форума е обосновал дефиниция на понятието „тероризъм”, което определение е било подкрепено от юристи на повече от 50 държави в света.

Член е на световната асоциация на писателите криминалисти (AIEP), понастоящем е единственият юрист у нас с научно звание АКАДЕМИК.

(член на Българската академия на науките и изкуствата)