Съединените щати наложиха нови икономически санкции на Русия заради намесата й в Украйна, които ще засегнат седем души от близкото обкръжение на президента Владимир Путин и 17 руски компании. Освен това Вашингтон ще забрани износа на високотехнологични продукти и ще бъдат отнети всички издадени експортни
лицензи за такава продукция.

Европейският съюз от своя страна обяви, че ще прибави в „черния списък“ още 15 руснаци и проруски украинци, но все още няма консенсус за налагането на икономически мерки.

Западът обяви, че санкционира Русия, защото не изпълнява постигнатото в Женева споразумение за намаляване на напрежението в Украйна, според което проруските сепаратисти трябваше да освободят окупираните правителствени сгради, но да бъдат амнистирани. Ситуацията се влоши още повече, след като сепаратистите задържаха група военни наблюдатели от Европа.

Според американския президент Барак Обама обаче наказателните мерки няма да променят поведението на Москва.

При такъв сценарий Съединените щати ще наложат още санкции, предупреди Обама.

В отговор Москва обяви, че американските санкции няма да останат без отговор и този отговор ще бъде „болезнен“ за Вашингтон.

„Ние, разбира се, ще отговорим. Ние никога не сме криели, че имаме възможност за такъв отговор и че наборът мерки, които ще бъдат използвани, е достатъчно широк“, заяви заместник-министърът на външните работи на Русия Сергей Рябков.

Санкциите стигнаха и до Игор Сечин

Белият дом съобщи, че се замразяват банковите авоари и се забранява пътуване до САЩ на Олег Белавенцев, Сергей Чемезов – шеф на „Ростех“, Дмитрий Козак – вицепремиер, отговарящ за Крим, Евгений Муров – директор на Федералната служба за защита, Алексей Пушков – шеф на Комисията за външните работи в Държавната дума, Вячеслав Володин – първи заместник-ръководител на президентската администрация, и Игор Сечин.

Най-известното име сред тях е Игор Сечин – дългогодишен сподвижник на Путин, работил с него още в Санкт Петербург в началото на 90-те години, а по-късно и в Кремъл като негов близък помощник и като вицепремиер. В момента е шеф на „Роснефт“. Олег Белаванцев пък през март беше назначен от Путин за пратеник на президента в Крим.

Санкциите засягат и 17 компании, като Министерството на търговията на САЩ въвежда спрямо 13 от тези компани и „допълнителни ограничения“.

Санкционираните компании са „Акваника“, „Авиа Групп“ и „Авиа Групп Норд“, „Сахатранс“, 5 фирми от групата „Стройтрансгаз“, жп оператора „Трансойл“ и холдингът Volga Group, СМП банк и Инвесткапиталбанк,“Стройгазмонтаж“, Собинбанк, лизинговата компания „Зест“ и инвестиционната компания „Аброс“.

Според неофициална информация именно „Стройтрансгаз“ ще строи газопровода „Южен поток“ на българска територия.

Преди това САЩ вече санкционираха банка ОАО АБ „Россия“ и други руски граждани, сред които председателя на парламента Сергей Наришкин, ръководителя на администрацията на президента Сергей Иванов и други.

„Участието на Русия в неотдавнашното насилие в Източна Украйна е неоспоримо“, заяви говорителят на Белия дом Джей Карни.

Обама вече обяви, че САЩ са готови и за още санкции. Те ще бъдат в конкретни сектори, евентуално отбраната и банките.

ЕС разширява „черния спписък“

Европейският съюз пък ще прибави 15 имена към списъка си на руснаци и проруски
украинци, на които се налагат санкции заради кризата в Украйна, но имената им ще станат известни след публикуването им в „Официалния вестник“ на ЕС. Решението е взето от 28-те постоянни представители на страните членки на ЕС на заседание в Брюксел.

С това общият брой санкционирани от ЕС заради украинската криза става 48. На тях им е забранено да влизат на територията на ЕС, а банковите им сметки в европейски банки подлежат на замразяване.

Първият етап от европейските санкциите срещу Русия, задействан след извънредното заседание на Европейския съвет на 6 март, бе отменяне на срещата на върха ЕС-Русия през юни и спиране на визовите преговори с Москва. Вторият етап е налагане на персонални санкции на лица, които са пряко отговорни за дестабилизирането на Украйна. А третият етап – все още само планиран – е въвеждането на търговски и икономически санкции.

В Европейския съюз обаче все още няма съгласие за икономически мерки. Такава възможност се смята за реална, ако руските войски нахлуят в Украйна.

Берлин иска Русия да съдейства за освобождаването на наблюдателите

В същото време Берлин призова Русия да използва влиянието си върху сепаратистите в Украйна и да гарантира, че задържаните в източноукраинския град Славянск наблюдатели на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) ще бъдат освободени.

„Молим руското правителство да действа публично и по вътрешни канали за тяхното освобождаване, да се дистанцира ясно от подобни актове и да използва влиянието си върху проруските агенти и сили в Източна Украйна, за да осигури освобождаването“,каза Щефен Зайберт, говорител на канцлера Ангела Меркел.

Той осъди противоправното и неоснователно задържане в четвъртък на групата западни наблюдатели от сепаратистите в Източна Украйна и призова всички задържани да бъдат освободени. Четирима от наблюдателите в Славянск са германски граждани.

Призивът идва, след като снощи сепаратистите освободиха заради лека форма на диабет един от осмината европейски военни наблюдатели, който според съобщенията е шведски гражданин.

Самопровъзгласилият се кмет на Славянск Вячеслав Пономарьов заяви, че задържаните са „военнопленници“ и допълни, че към тях се отнасят като към гости.