Несебърската бохема

Бохема !?-Едва ли?!. Във всяко населено место  има една група хора , която придава особен колорит на човешките отношения Едно от определениета на такава категория е : „Бохема“- предимно художници, писатели,  артисти, и други подобни , които водят безгрижен,безреден, весел живот. В града има друга категория обикновени , трудови хора,  преобладаващо рибари, които наподобяват на „бохема“, но не нъпълно в смисъла на тази дума.

Да приемем условно за “ бохема“ тази категория несебърци.  Това са весели ,симпатични  с външността си и характер добри хора. По същество, това е една жива, гъвкава,  обновяваща се с течение на времето и брой група, която тействително се вписва силно в ежедневния живот на града. Тук не мога да удостоя  всички от тази категория, но по -представетелнитеи, открояващите се са: „Кольо на Рада“-Вангелов, “ Бахари“ , “ Тадарчо на Родопи“ Наско Ставрев “ Хаджито“, Яни Главов “ Майката“, Еки Карагьозов -певеца,  “ Аметчето“ и колко още симпатяги, любимци, със своята оригиналност.

Читателят сам може да допълни списъка…  Те са онези от “ Несебърската маса“, на която все има место за още един човек, та масата понякога със “ слушателите“ заема внушително место в ресторанта.   И не единствено алкохола е това, което ги обединява, а безгрижието, веселието, което ги разтоварва от иначе  сурровия, прозаичен живот в този приказен градец.

Около тях, на „“ несебърската маса“ е винаги шумно, весело, забавно,. Но най - характерни са чисто несебърски “ плаки“, нещо като анекдот, виц, комична случка, реална или измислена.   Останал съм с убеждението, че това „масата“ и “ плаката“ са чисто несебърско явление.    А съдържанието на тези „плаки“ е космическо, по безкраойноста си от риболовната практика, от живота,  за алкохола, за “ гларусите и курортистките“, за зевзеците, част от които са и те,  за какво ли не….

Неща , които се се случвали с всеки един от тях, без да се обиждат помежду си, но по -добре е когато се отнася за другите.   От всичко това може да се каже, че някакво девствено първично самочувтвие , някаква аристократичност витае  в това явление и придава  романтична окраска  на станалия вече динамичен живот.

Без “ Бохемата“  Несебър би станал  скучен и безличен!   Част от тези хора вече не са между нас,може и да има нови бохеми,но те още не са придобили тази популярност,като изброените по-горе.На днешния Първи април можем да ги споменем и с усмивка и с тъга….

Констатирал го Васил Киров.