За последните пет години

Здравеопазването е в колапс – бюрократизирано, корумпирано, все по-скъпо и по-неефективно, се казва в анализ на БСК

 

София Велкова

Българското здравеопазване се намира в критично състояние , системата работи неефективно, липсва държавна политика и концепция за радикални промени, която да осигури ново отношение към здравето на хората, което да мотивира и осигурява високо качество на живот“. Това е общият извод от анализа за състоянието на здравния сектор, направен от Българската стопанска камара със съдействието на Българския лекарски съюз и браншовите организации на работодателите в здравеопазването. Анализът бе представен в понеделник пред журналисти от изпълнителния председател на камарата Божидар Данев.

 

Макар констатациите да не са нови, числата показват дълбочината на проблемите в сектора и извода, че здравната система ще изпадне в скорошен колапс, ако не бъдат предприети спешни, а след това стратегически мерки за реформа. Самият здравен министър Таня Андреева и управителят на здравната каса Румяна Тодорова признават, че системата е с тежки проблеми, чието решаване на търпи отлагане.

 

Според авторите на анализа, системата е силно бюрократизирана, корупцията е много висока, не се осигурява реален и равен достъп до качествено здравеопазване на почти една трета от българите, осигурителната система е силно деформирана и натоварена с несвойствени функции, а управлението й е одържавено.

 

„Касата действа като социална институция – обслужва и хората без здравни вноски“

 

„НЗОК се е превърнала в социална институция, която финансира медицинското обслужване на цялото население без оглед на осигурителния му принос“, отбеляза при представянето на анализа Данев. Публичните разходи за здравеопазване като дял от БВП у нас са около 4% при средно 7.3% в ЕС, а през последните 10 години държавата последователно се оттегля от финансирането на здравеопазването, като прехвърля тежестите върху населението.

 

В периода 2008-2013 г. частните разходи за здраве на човек са се увеличили с 68%, а публичните – с 19%. В здравеопазването влизат всяка година над 9 млрд. лв., вкл. от регламентирани и нерегламентирани плащания.

 

Проблемите в здравеопазването от финансов, технологичен, организационен и нормативен характер водят до влошаване на ефективността на здравната система – все по-скъпо здравеопазване и все по-болно население.

 

За периода 2008-2013 г. разходите за болнична помощ са се увеличили с 65.7% (с 661 млн. лв.), без да настъпят особени промени в здравния статус на населението. Коефициентът на смъртност у нас достига до 15‰ през 2012 г. при 9.6‰ за ЕС-27. Коефициентът на детска смъртност е 7.8‰ при 3.9‰ за ЕС-27.

 

Раздуване на щатовете, некоректност на държавата като платец

 

„През 1990 г. щатният персонал на Министерството на здравеопазването е бил около 150 души, а днес министерството издържа 144 второстепенни разпоредители на бюджетна издръжка. В НЗОК са заети над 2500 души. При този огромен ръст на административния персонал няма подобряване на качеството на здравно обслужване на населението“, отбеляза Божидар Данев.

 

Той посочи, че държавата не е коректен платец към здравната каса. Между 2010 и 2013 г. общият трансфер от бюджета към НЗОК за здравни вноски за пенсионери, деца, ученици, безработни, студенти и др. е 941.1 млн. лв. годишно. Продължава практиката размерът на вноските на осигуряваните от държавата лица да не съответства на разходите, които се правят за тяхното здравно обслужване. Средната осигурителна вноска за тях е около 19.60 лв. при средна вноска за осигурените от реалния бизнес около 60.10 лв.

 

При това положение реалният сектор осигурява с внесените от него вноски 64% от бюджета на НЗОК при положение, че прави вноски за 33.4% от всички осигурени лица. А и по време на правителството на ГЕРБ бяха одържавени около 2 млрд. лв. от бюджета на НЗОК, което се равнява на едногодишния бюджет на касата.

 

За недофинансирането на системата сериозна роля играе и неефективна работа на приходната администрация, която не събира задължителните вноски от над 1.2 млн. души.

 

Държавата се опитва да компенсира намалените приходи чрез увеличение на прякото и косвеното облагане. През периода 2008-2013 г. ставката за здравно осигуряване се увеличи с 33%, таванът на максималния осигурителен доход – с 10%, минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се – със 75%, средният осигурителен доход – с 30%, средната работна заплата – с 48%, МРЗ – с 41%, и т.н. Въпреки комулативното въздействие на всички тези показатели приходите от здравни вноски за периода са нараснали само с 11 %.

 

Свръхконцентрация във финансирането на болничната помощ

 

Около половината от средствата за болнична медицинска помощ на НЗОК за 2013 г. са изразходвани в София-град и Пловдив – общо 48%, като само за София-град са 32%. В седем области (София, Пловдив, Варна, Бургас, Плевен, Стара Загора и Пазарджик) са концентрирани 71% от средствата за болнична помощ.

 

През 2013 г. 10% от бюджета на касата за болнична помощ са изплатени на две болници от всичките 367, с които касата е сключила договор. Една четвърт (25%) от средствата на НЗОК за болнична помощ са усвоени от 9 болници, една трета (33%) – от 14 болници, а по-малко от 10% от всички болници (30 болници) са усвоили половината (51%) от бюджета на касата за болнична помощ.

 

Само 5% от лекарите са под 30-годишни

 

Висококвалифицираните кадри намаляват, а броят на патоанатомите, съдебните лекари, анестезиолозите, детските лекари, микробиолозите, хирурзите и др., е под критичния минимум. Голяма част от здравните специалисти (особено младите) напускат страната. В продължение на 6 години повече от 3000 лекари са напуснали България.

 

Само 5% от лекарите са до 30 години. Критично е положението със сестрите. Липсва стройна система за продължаващо медицинско образование. Повишаването на квалификацията е оставено на инициативата на съсловието. Липсват добре подготвени и мотивирани здравни мениджъри. Като правило изискванията за тези, които заемат ключови позиции в системата, компетентността и професионализма са заменени от политическата принадлежност, се посочва в анализа на БСК.

 

Забавя се въвеждането на електронното здравеопазване като фактор за подобряване на ефективността и прозрачността на системата, и за повишаване на качеството и контрола върху медицинските услуги, констатират още от стопанската камара.

 

Идеи за спешни мерки

 

За спиране на срива на здравната система и за подобряване на качеството на здравното обслужване от БСК предлагат голям набор от мерки, сред които:

 

Частните болници да не формират печалба за услугите, финансирани от НЗОК. Възнаграждението на личните лекари да не зависи от броя на пациентите, а от качеството на работата им. Лекарите в държавните болници да работят само по един трудов договор. Държавата да плаща реални по размер здравни вноски за осигуряваните от нея лица. Драстично да бъде съкратен персоналът в МЗ и НЗОК. Ръководителите на НЗОК да се избират с публичен конкурс от Надзорния съвет на касата, а не от парламента. Вместо 28 регионални здравни каси да има 6