Депутатите помечтаха два часа за рестарт на Кремиковци

Народните представители започнаха днешната си работа с дебати за рестарта на Завода за непрекъснато леене на стомана към „Кремиковци“.

След като вчера народните избраници извънредно победиха ветото на президента върху Изборния кодекс, днес бяха чути желанията на опозицията и за първа точка в дневния ред се класира искането на „Атака“ за възстановяване на тази част от „Кремиковци“. Депутатите подкрепиха желанието на атакиста Павел Шопов за пряко излъчване на дебатите по тази точка и камерите и микрофоните на националната телевизия и радиото в пленарна зала бяха включени.

„Кремиковци“ е икона на престъпната приватизация у нас“, обяви от парламентарната трибуна народният избраник от „Атака“ Николай Александров. Той припомни, че именно този завод е осигурявал в годините назад много работни места и е изнасял продукция по целия свят. „Българската стомана се е леела и продавала  не само у нас и Европейския съюз, но и в Япония и други страни“, припомни още историята атакистът.

Той подчерта, че именно приватизацията на „Кремиковци“ от правителството на Иван Костов е ликвидирала завода за леене на стомана, който днес представлява символ на  грубите крадци. За да подкрепи думите си, Александров посочи, че една от фирмите приватизатори дължи на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол над 300 млн. лева.

Националистите настояват пред колегите си за рестарт на завода, за да може той да открие отново много работни места, да увеличи Брутния вътрешен продукт в страната и да донесе повече пари в държавната хазна.

Социалистът Румен Гечев се съгласи с някои твърдения на колегата си от „Атака“, а именно, че ролята на „Кремиковци“ като дял от БВП е била незаменима, а заетите там са били между 15 и 20 хиляди българи.

„Кремиковци“ беше продаден по един престъпен начин на цената на една гарсониера в центъра на София“, отсече народният представител от БСП. Той обаче поиска първо да бъдат изготвени анализи за рестарта на тази част от „Кремиковци“ и след това депутатите да го гласуват.

„Без анализи няма да стане, но от някъде трябва да се започне“, посочи от своя страна депутатът от „Атака“ проф. Станислав Станилов. Той призова управляващите да покажат на хората, че наистина искат да има реиндустриализация и технологична България. Българската банка за развитие да инвестира в Завода за непрекъснато леене на стомана е един от възможните сценарии, според националистите.

Шефът на енергийната комисия Рамадан Аталай използва дебатите за „Кремиковци“ и заговори за изготвяне на ясна стратегия за развитие на България, за да се знае дали страната ни ще бъде индустриална и развита.

Аталай призна, че приема съдбата на завода на сърце, защото е работил там повече от 19 години. „Една вандалска приватизация доведе „Кремиковци“ до това безумно състояние“, заяви депутатът от ДПС. Той запита защо се говори обаче само за възстановяване на стоманодобива, а не за изготвяне на цялостен план за развитие на икономиката ни, енергетиката и държавата. „Кремиковци е взривен изцяло, а инфраструктурата му е докарана до там, че това предприятие не може да бъде възстановено“, заключи Аталай.

Ние задължаваме правителството най-общо да предприеме всички необходими действия за възстановяването на един от заводите в „Кремиковци“, а как ще го направи е негова работа. Разбира се, че това ще се случи след разчети, след изслушване на специалисти и така нататък, обясни Павел Шопов.

Според Красимир Янков обаче не е работа на българският парламент да задължава и да вменява на правителството подобни действия. Янков все пак призна, че „Кремиковци“ е живият пример за това, че тезата „държавата е лош стопанин“ е грешка, което се е доказало след приватизацията на завода.

Правителството няма как да възстанови дейността на частна собственост и не можем да го задължим да прави инвестиции в частно предприятие, добави Румен Гечев. Единственият вариант е тя да пристъпи към изкупуване на дружеството, посочи той.

„Едно е да искаш, друго е да можеш, а трето и четвърто – да го направиш“. С този цитат Алиосман Имамов се обърна към колегите си от „Атака“ по време на дебатите. Имамов направи хронология на събитията около „Кремиковци“ с която даде да се разбере, че заводът е отдавна продаден, а средствата са разпределени на кредиторите. Предложението е свързано с работни места и развитие на икономиката, но дава отговор как точно ще стане това, съжали той.

Нашата работа не е да казваме как, а да поставим въпроса пред изпълнителната власт, контрираха отново от „Атака“ чрез Венцислав Лаков. „Това е решение е проява на политически акт – да обърнем внимание на проблема, а Министерски съвет да направи необходимото, за да го реши“, обясни той и бе категоричен, че при гласуването ще се види има ли воля за „Кремиковци“ или не.

„Кремиковци“ днес е гробница, обяви Методи Теухаров с уговорката, че много уважава мнението на „Атака“ в случая, но за съжаление държавата отдавна е закъсняла. Взривени са пещите, цеховете, фабриките, липсва цялата инфраструктура и това са милиони инвестиции, обясни Теухаров. „Това е химера, не е реално“, настоя той и посочи, че ако преди 10 години са били предприети действия по съхраняваме и запазване на завода е щяло да има смисъл, но днес ни трябват други обекти.

Винаги всичко е невъзможно, свикнахме да не се борим, отговори проф. Станислав Станилов. Според него от 2005 година парламентът говори едно и също – че няма пари и възможност. „Ако нямаме воля да се борим, нямаме място тук“, категоричен бе той.

От ГЕРБ обявиха, че няма да подкрепят предложението, защото в мотивите липсва сериозен анализ, който да каже дали е възможно преструктуриране на собствеността в държавна и ако е възможно – дали би било икономически изгодно. „Подкрепяме идеята да бъде подпомогнат с ускоряване на процедурите определен инвеститор, но е съвсем друго ако гласуваме Министерски съвет да възстанови дейността му“, посочи Стефания Михайлова.

Нейното изказване принуди на трибуната да се качи и лидерът на „Атака“ Волен Сидеров, който нападна ГЕРБ, че по време на тяхното управление са се били посветили само на поръчки, които да бъдат печелени от „наши“ фирми. Не било икономически обосновано – а кое е обосновано, да се разграбва България ли, скочи Сидеров. Защо да не вложи държавата, защо да не бъде държавно-частно дружество, защо да не се инвестира и да не печели, попита той.

„Искаме знак, най-после един знак, че може да се започне възстановяването на индустрията на България“, настоя той.

Народният представител от БСП Петър Кънев призна, че съжалява, че парламентът ще приключи близо два часовите дебати за рестарт на част от „Кремиковци“ с отрицание, защото била добра идея. Кънев предложи обаче Министерство на икономиката и енергетиката да възложи на външна фирма да изготви ясен анализ на това дали е възможно като цяло да се възстанови Завода за непрестанно леене на стомана.

Депутатът от БСП Минчо Минчов определи завода „Кремиковци“ като покойник, който е починал преди 45 години на една сравнително млада възраст за завод с такава роля за индустрията ни. „Нека да почетем неговите дела“, призова от парламентарната трибуна Минчев и веднага се обърна към депутатите, които се засмяха с думите – „Не се смейте, защото грехът пред този народ е огромен“. „Гибелта на „Кремиковци“ е част от деиндустриализацията на България“, отсече социалистът.