Несебър отбеляза 141-та годишнина от обесването на Васил Левски

Вчера  в Несебър бе отбелязана 141-та годишнина от обесването на Васил Левски. В храм „Св. Успение Богородично“, бе обслужена панихида в памет на йеродякон Игнатий, на която присъстваха представители на община Несебър, граждани и гости на града. След края на панихидата, под барелефа на Левски, намиращ се в храмa, бяха положени венци.

По-късно, желаещите да поднесат цветя пред светлата памет на апостола, се събраха в Южния парк, където се намира неговият паметник. Там деца от ОДЗ „Калина Малина“ стоплиха сърцата на присъстващите, като изрецитираха своите стихотворения, подготвени старателно за отбелязването на този важен за всеки българин ден. Накрая, кметът на община Несебър – Николай Димитров, заедно със зам. кмета Виктор Борисов, поднесоха венец пред паметника на апостола, а след тях това направиха и всички присъстващи.

На днешния ден, в с.Тънково, честват патронния празник на ОУ „Васил Левски“. От училището получиха поздравителен адрес от кмета на община Несебър – Николай Димитров и приветствие от кмета на село Тънково – Христо Николов. Децата се бяха подготвили с литературно-музикална програма, презентация за живота и делото на Левски, а за финал беше организирана викторина.

Кой е Васил Левски? Роден на 18 юли (6 юли стар стил) 1837 г. в Карлово в семейството на Иван Кунчев Иванов и Гина Василева Караиванова. Има двама братя – Христо и Петър – и две сестри – Яна и Марийка. Учи във взаимно училище в гр. Карлово и в класното в Стара Загора. През 1851 г. баща му умира и тримата братя остават да се грижат за семейството. Васил е на 14 и започва да учи абаджилък. Васил Левски (на стария правопис: ВасилъЛѣвскій) е псевдонимът, с който е известен Васил Иванов Кунчев, български революционер, идеолог и организатор на българската национална революция, национален герой. Основател е на Вътрешната революционна организация (ВРО) и на Българския революционен централен комитет (БРЦК). Известен е и като Апостола на свободата заради организирането и разработването на стратегията за освобождаване на България от османско иго. Той пътува по страната и създава тайни районни комитети, които да подготвят националния бунт. Неговата мечта е чиста и свята република, в която всички да имат равни права, независимо от етническата си и религиозна принадлежност. Създадената от него Вътрешна революционна организация е основата, върху която стъпват организаторите на Априлското въстание. Това въстание и последвалата Руско-турска война, довеждат до възстановяване на държавата България на европейската карта. В последните си мигове той се изповядва пред архиерейския наместник на София – отец Тодор Митов пред когото казва: „Каквото съм направил, в полза народу е“.