През 2012 г. кметът на Община Несебър дари икона на „Св.Богородица-Владетелка на живота” на президента на Гърция Каролос Папуляс.Тя достигна до президентския кабинет чрез културното дружество в Неа Месемврия,където живеят преселници от Несебър.
В края на 2013 и друга несебърска икона-на „Св. Богородица-Врата Небесна” вече e обект на поклонничество в базиликата на храма „Св. Благовещение” в израелския град Назарет.
Иконата в базиликата на храма „Св.Благовещение” в Назарет е пренесена от София от поклонническа група,включваща католици и православни,водена от Христо Пройков-апостолически екзарх и председател на Епископската конференция на Католическата църква в България.
Изображението носи името „Св.Богородица-Врата небесна“ като негов прототип е икона от Месемврия,любима на Анджело Джудзепе Ронкали-апостолически делегат на Ватикана в България през периода 1925-1934. По време на едно от посещенията си в Месемврия,виждайки иконата на Св.Богородица в несебърската църква,той така се прехласва,че си поръчва репродукция от нея,която го придружава през целия му живот. Покрай иконата Ронкали се влюбва в Несебър до степен да поиска аудиенция при папа Пий ХІІ пред когото заявява желанието си за промяна на архиепископската си титла.
Получавайки папското благоволение,в прощалното си слово при напускането на страната ни на 25.12.1934 Ронкали заявява:
„Аз измолих Светия Отец да мога да изменя Архиепископското си название с това на един китен кът, същински бисер на България: Месемврия. От сега нататък аз ще нося титлата не Ареополски,а Месемврийски архиепископ”. След избирането му за папа под името Йоан ХХІІІ през 1958,Светият отец посещава базиликата на храма „Св.Богородица” в Назарет,издигнат върху къщата на Светата Дева,където ангел Гавраил й съобщава благата вест: „Не бой се, Мариам, понеже ти намери благодат у Бога,и ето ти ще заченеш в утробата, ще родиш Син и ще Го наречеш с името Иисус.Той ще бъде велик и ще се нарече Син на Всевишния.“
В тази базилика-идея и желание на папа Йоан XXIII,но построена след неговата смърт,се утвърждава традицията да бъдат осветявани и поставяни мозаечни икони на Богородица,изработени от страни от почти целия свят.
Идеята за тези икони се заражда отпреди близо 50 години.През този период в базиликата са експонирани икони на Св.Богородица от: Австралия,Англия,Аржентина, Бразилия,Венецуела,Германия,Гърция,Еквадор,Индия,Индонезия,Испания,Италия,Ливан,Камерун,Канада,Китай,Корея,Мексико,Полша,Португалия,Русия,САЩ,Сингапур,Словакия,Сомалия,Тайланд,Франция,Украйна,Унгария.
След две годишна кореспонденция с настоятеля на Францисканската общност при базиликата на Благовещението в Назарет отец Бустос се изясняват условията и задължителните размери на иконата.Нейната изработка е дело на художника Стоян Карагеоргиев.Изображението е мозайка с размери 200 х 70 см в класически византийски стил и технология.
Самата икона на Богородица от Несебър,осъществена в тази мозайка,носи в себе си икуменичен момент.Тя е в източен стил,приет от християните в България като традиция,и същевременно-поставена в католическата базилика.Групата на поклонниците,съставена от православни и католици-както духовници,така и миряни допълнително придава икуменичен характер на поклонничеството и дарението.
Иконата от мозайка е осветена в 10 ч.на 17 декември 2013 и вече е редом до
иконите от Франция и Етиопия,съвсем близо да входа на базиликата,от дясната страна
на статуята на Богородица в двора на черквата.
По този начин Несебър отново представя България-този път с икона на „Св.Богородица -Врата небесна” с надпис: „Майко Божия,моли се за нас”.
Всичко това би било немислимо без специалното отношение на монсеньор Ронкали към България,респективно към Несебър,в качеството му на Апостолически делегат в страната ни,а впоследствие и като папа Йоан ХХІІІ.В това отношение няма как да не отчете приноса му към изхранването на децата на бежанците в Несебър от Източна и Беломорска Тракия и Егейска Македония.
Ронкали не обича да афишира приноса си в това отношение,но справка в периодичния печат от онова време показва,че именно благодарение на неговата настойчивост от Св.Престол първоначално са осигурени 500 000 лв в началото на 1926,а в края на годината още 1 000 000 лв за обществените трапезарии в Несебър.Този принос бе потвърден по време и на двете научни конференции,организирани от Института по Балканистика с център по тракология към БАН през м.г.,които бяха посветени на живота и делото на Йоан ХХІІІ.
Отчитайки приноса на Ронкали към Несебър преди време Общинският съвет в Несебър взе решение улицата започвайки от портата на Стария град към Морска гара да носи неговото име.
Специалната сърдечна връзка на Йоан ХХІІІ към България и Несебър олицетворена с иконата на „Св.Богородица-Врата Несебесна” в Назарет с течение на времето ще се превърне от само себе си в обект на поклонение.
Папа Франциск,наричан в медиите „новият Ронкали” вече издаде декрет за канонизирането Йоан ХХІІІ заедно с Йоан-Павел II,процедурата за което ще се състои на 27 април във Ватикана.
Повече от година обаче от Националния институт за недвижимо културно наследство в София бавят процедурата по искането на Община Несебър за определяне на място за монтиране на паметен знак в чест на човека изрекал на 25.12.1934 думите: „От днес ще се наричам Архиехиепископ Месемврийски”.
Loading ...
