Върховният касационен съд (ВКС) излезе с изключителни остри критики към проекта за нов Наказателен кодекс (НК), обявявайки го буквално за безсмислен и немотивиран.
Магистратите изразяват неразбирането си какво налага приемането на нов закон, след като в него липсва нов подход към наказателното правораздаване. Тяхната критика стъпва върху липсата на мотиви към новия НК, малкото време за обсъждане и факта, че същият резултат може да бъде постигнат с пакет от промени в сега действащия закон.
Мотивите към новия закон прогласяват, че приемането му се налага от новите обществено-политически условия. Сега действащият закон е в сила от 1968 година. В същото време мотивите към новия НК твърдят, че той запазва множество постановки от стария, включително е запазена и сега действащата вътрешна структура. Върховните съдии коментират факта, че новият кодекс е мотивиран постно на едва 15 страници, а тяхното съдържание не отговаря на изискванията на Закона за нормативните актове.
Едно от заключенията на съдиите е, че проектът върви с мотиви, които го преразказват. В тях няма съображения за това, какви точно са новите „обществено-политическите и икономически реалности, изискващи потребност от нов закон“.
„Не се разбира защо изобщо е нужно да се приема нов закон при положение, че подобни корекции могат да бъдат реализирани чрез внимателни промени в действащия НК“, се твърди в мнението на ВКС. В подкрепа на това мнение магистратите цитират решение на Конституционния съд от 2001 година, в което се казва, че нов закон се приема само, ако той носи нови „принципи, философия и дух“.
„Такива в предложения проект за кодекс без съмнение липсват. Посочената нова система на наказанията на практика не е нова“, казват от ВКС. Съдиите критикуват и липсата на анализ на обществените нагласи при предложеното намаляване на наказанията за някои видове престъпления. Те отбелязват и фундаменталния пропуск при представянето на проекта – в него не се казва какви положителни резултати се очакват от приложението му.
Против премахването на „еднократната доза“
Критиката на върховните съдии бе очаквана предвид изключително негативните отзиви, които проектът за НК получи от неправителствения сектор.
ВКС също се обявява против отпадането на „еднократната доза“, която съществува в сегашния НК. Законът постановява, че за притежаването на наркотици, което представлява „маловажен случай“, се налага само глоба. Новият „прогресивен“ закон не прави разлика между цигара марихуана и килограм хероин, създавайки сериозни предпоставки за корупция в полицията и противоречива практика в съдилищата и прокуратурата.
Проектът за НК бе писан от правосъдното министерство в продължение на 3 години. Неговото публикуване се случи точно преди началото на последните коледни празници, а т.нар. „обществено обсъждане“ продължи по-малко от месец. Предварителните очаквания към новият НК бе той да бъде придружен с проект за Административно-наказателен кодекс, който да въведе категорията „простъпки“, наказващи се единствено с глоба. Това щеше да постигне очакваното разтоварване на прокуратурата и полицията от безсмислените разследвания за маловажни случаи. Подобен проект обаче липсваше.
Много неясни неща
ВКС критикува и конкретни текстове заради липса на мотиви и неясноти. Възможността служителите под прикритие да извършват престъпления с ниска степен на обществена опасност при изпълнение на задълженията си дава възможност за злоупотреби, смятат върховните съдии. Проблем според тях създава и възможността полицията да превишава правата си при задържане на извършители на тежки престъпления.
Критики има и към въвеждането на новата уредба за трафика на хора, която не е точно съобразена с директивите на ЕС. Остава неясно какво се случва с осъдените на доживотен затвор без право на замяна при положение, че това наказание отпада.
Върховните съдии определят като тежък гаф въвеждането на „престъпното съдружие“ като единствената организирана форма на престъпна дейност. С това се преобръща напълно понятието за „организирана престъпна група“ – тя да има поне трима члена и да има вътрешна организация. ВКС твърди, че новата формулировка противоречи на Конвенцията на ООН за борба с транснационалната организирана престъпност, както и на реалността в България.
Проблеми има и в редица други текстове, които третират отвличанията, задържане в лечебно заведение, противозаконен оглед, както и новите трактовки за порнографията. Някои от съставите са оценени като неприложими заради съдържащите се в тях недомислици. В проекта за нов НК липса дефиниция на понятието „проституция”, но за сметка на това обширно се говори за „порнографско представление“. Част от съставите, свързани с това престъпление обаче, са неприложими, смятат съдиите. Те напомнят, че от НК отпадат съставите за „продаване“ и „купуване“ на гласове, а мотиви за това няма. Тези текстове са моделирани като престъпления срещу избирателните права на гражданите.
Тълпа против равенството
Сериозен пример за липсата на разбираеми трактовки е съставът за „тълпа против равенството“. Тъй като в проекта няма дефиницията на „тълпа”, съдиите прибягват до тълковния реч, който описва „тълпата“ като множество хора, събрани на открито, навалица. Това не предполага изрично, че хората са се събрали с някаква цел. Наказателният кодекс обаче въвежда престъпен състав за „тълпа, събрана за извършване на престъпно деяние“, което подчертава, че има организираност, а не стихийност.
Съдиите отчитат, че текстовете за прането на пари не са съобразени с Конвенцията на Съвета на Европа относно изпирането на пари.
Върховните магистрати пишат, че в новия НК са възпроизведени и множество „мъртви текстове“, които съществуват и в сегашния НК, датиращ от 1968 година. По тях от години няма образувани наказателни производства. Такова е възможността да се пращат хора в затвора, защото лъжат с кантара или рекламират невярно стоката си.