За датата 8 февруари 1878 и още нещо…преди и след нея

Повече от 25 години периодично ми се налага да изтъквам необходимостта,освен Националният празник-3 март,когато се чества Освобождението на България от турско робство,в Несебър да се чества и Освобождението на града-8 февруари.                                                                                                                                                                               

Честването на тази дата се случи,макар и само веднъж,през 2011 г.Вярно,това стана само с една сбирка в Археологичесия музей на която пред  присъстващите бе изнесен доклад,чиито акценти бяха насочени към случилото се непосредствено пред и след тази дата.                                                                                                                                                                                     

  Това първо честване обаче се оказа единствено в най-новата история на Несебър.

Можеше през следващия период от време общинското ръководство да подкрепи предложението на Инициативния граждански комитет за поставяне на паметна плоча или друг паметен знак за Освобождението на града.Но не би.

Ето защо се налага още веднъж да се заяви предложението за паметника.В навечерието на бележитата дата историческата памет изисква да се споменат и имената на тези, които години преди това са се жертвали  за Освобождението.

В тази връзка не може да не се отбележи участието  на месемврийското население във “Филики Етерия”,когато през 1821 местният революционен комитет,ръководен от месемврийския митрополит Йоан е разкрит.Тогава съзаклятниците са заловени,а митрополитът е отведен в Истанбул и екзекутиран.

За останалите участници в заверата бесенето било предвидено извън града,но щастлива случайност отменя изпълнението на смъртните им присъди.                                                                                                    

Друг случай в който жители на Несебър са помагали на руските войски е този от периода 1770/1771.Става въпрос за съдебния процес,който се е състоял на 20 февруари 1771,описан в османо-турски документ,съхраняван в ориенталския отдел на Националната библиотека „Св.св.Кирил и Методий”.                                                                                      

В документа са посочени имената на лицата,проявили се с поведението си като врагове на османската власт и поддръжници на Русия.                                                                                                         

  Това са: месемврийският владика Макарий,местният коджабашия Арслан и неговият син Янаки,поп Янаки,хаджи Тодораки,хаджи Васил и сина му Стефан Вълчев,Панайот Мойов и Константин Желев.

Днешните потомци винаги ще са им длъжници,дори и да изпишат имената на предците си със златни букви.