Националното сдружение на автобусните превозвачи в България (НСАПБ) заплаши с ефективна стачка от 1 февруари и спиране на превозите по вътрешните линии в цялата страна, ако не бъде изпълнено поне едно от шестте му искания, отправени до премиера Пламен Орешарски и останалите отговорни институции през ноември. Това обявиха от сдружението.

Основните искания са решаване на проблема с нелегалните превозвачи, липсата на еврофинансиране за бранша и корупцията при възлагане на обществен превоз.

От днес превозвачите са в предупредителен протест. За целта на Централната автогара в София и на други частни автобусни гари в страната са сложени плакати с надпис „Протест“.

„За една година сме написали 104 писма, за които имаме само четири отговора. Нямаме отговор и на писмото до премиера Орешарски. Надявам се да чуят исканията ни, ние сме добронамерени. Хубаво е да се говори, но трябва и да се работи“, каза Галя Топалова, председател на НСАПБ.

Неконтролируем сив сектор

Въпреки че държавата отчете намаляване на сивия сектор, според проучване на Министерството на финансите и Асоциацията на индустриалния капитал, финансирано с европари, превозвачите твърдят, че не могат да работят нормално заради „абсолютно неконтролируемия сив сектор“.

Половината от превозите на пътниците както по вътрешните, така и по международните линии са в сивия сектор, каза Галя Топалова.

Нелегалният превоз е станал епидемия, завладяла цялата страна, каза Ивайло Константинов, член на УС на НСАПБ. По думите му всеки втори безработен припечелва като предлага нерегламентирани транспортни услуги.

Като пример на сивия сектор превозвачите посочиха „керваните“ от коли по Горнобанския път, които „ловят“ пътници за южните направления.

По автогарите пък всекидневно по 10-15 леки коли и микробуси привличат пътници на по-ниски цени, с което застрашават не само бизнеса, но и безопасността на хората.

„От 2800 фирми, извършващи автобусни превози преди, към момента са останали 900-950 автобусни фирми. Ако продължава така, в бранша до края на годината могат да останат 500 фирми“, прогнозира Галя Топалова.

Причината за ръста на сивия сектор в бранша е липсата на контрол от страна на държавата, каза Васил Пиронков, член на УС на НСАПБ.

Липса на достъп до еврофинансиране

От седем години браншът е изолиран от европейско финансиране, което не позволява обновяване на автопарка. През новия програмен период 2014-2020 г. също не е заложена възможност превозвачите да кандидатстват за финансиране.

„Дали мислят или са забравили за нашия проблем? Щом сме европейска страна, автопаркът трябва да се обнови по някакъв начин. Не може само общините да получават европейски средства. Казаха, че не може да се включим по оперативна програма „Транспорт“, защото там е само БДЖ. Трябва да се помисли и за автобусните превозвачи или БДЖ да се приватизира“, заяви Топалова.

За БДЖ субсидии, за частните превозвачи – задължения

Другият проблем за превозвачите е, че БДЖ ползва държавна субсидия от 170 млн. лв., което й позволява да вози под себестойност, докато общественият превоз няма такива екстри, дори обратното – налага им се да возят без пари различни категории правоимащи – деца под 7 години, военноинвалиди и участници във войните и т.н.

Една четвърт от пътуващите ползват различни видове намаления, което води до 500 млн. лева загуби за сектора, отчетоха от НСАПБ.

Международните превозвачи са подложени на допълнително данъчно облагане (данък оборот) в редица европейски държави, въпреки спогодбите за двойното данъчно облагане, допълниха още от сдружението.

Превозвачите искат държавата да реши по какъв начин ще може да подпомогне бранша. Вариантите са субсидии за горивата, намаляване на ставката или възможност за кандидатстване за финансиране по програма „Конкурентоспособност“, смята Топалова.

„Очакваме отговор, че няма средства, но не може БДЖ да пътува с гориво 1.50 лв. с ДДС, тези със селския туризъм автобуси също с горива с намален акциз, а основният превоз да е с 2.60 лв гориво. Общественият транспорт може да мине и на цените на горивата, които ползва жп транспортът“, посочи Васил Пиронков.

Всеки селски кмет със своя линия

Превозвачите се оплакаха от корупция при възлагането на междуселищните линии и поискаха сами да си ги разпределят, за да имало за всеки хляб, което също не е пазарен механизъм.

„Всяка община си възлага автобусни линии и става корупционна практика. Еди-кой си кмет на село си възлага линиите на свой човек, много големи проблеми се получават. От бранша желаем сами да си разпределяме линиите, така че за всеки да има пътници, за да се обновяват и автобусите“, каза Галя Топалова.

Няма село или град, който да си няма нерегламентиран превозвач за Европа, каза Ивайло Константинов.

Без вдигане цените на билетите

Въпреки нарисуваната мрачна картина превозвачите нямат намерение да вдигат цената на билетите, защото си дават ясно сметка за ниските доходи на хората и невъзможността да плащат.

„Няма как да увеличим цените на билетите за автобусите в тази демографска криза. София не е България, в другите градове не останаха хора“, каза Топалова.

„Демографската криза е много голям проблем у нас. Може да намалим цените, ако получим европейски средства – да си обновим автопарка или някакви компенсации”, допълни тя.