През цялото време на болестта му до него неотлъчно беше съпругата му Ева
На 64-годишна възраст тази нощ почина певецът Георги Найденов, познат като Гого от Фамилия „Тоника”.
Музикантът се бореше с тежко заболяване, като състоянието му се влоши преди година и половина заради погрешно поставена диагноза „латерална миотрофична склероза”.
Впоследствие се оказа, че страда от лаймска болест.
През цялото време неотлъчно до него бе съпругата му Ева.
Георги Найденов – Гого е роден в Бургас на 6 август 1949 г. и е почетен гражданин на града. Цялата му творческа биография е свързана с българската музика. Завършва Висш химикотехнологичен институт, но не е работил по специалността си.
В продължение на три години е част от група „Корали“, създала музикалния символ на Бургас „Бургаски вечери“. От 1969 г. пее и свири в оркестър „Тоника“ към Културния дом на транспортните работници в Бургас.
През 1971 г. Гого и съпругата му Ева, заедно с Анастасия Бинчева и Хари Шерикян (заменен по-късно от Яким Якимов, а след това от покойния Иван Христов – Славея), създават вокалния квартет „Тоника“, с който печелят редица награди, сред които са втора награда на фестивала „Тракийска лира“ (1972), първа награда на фестивала „Златният Орфей“ (1976), първа награда на фестивала „Бургас и морето“ (1979) и др. През 1980 г. групата е разформирана.
През 1981 г. Гого, Ева, Иван Христов, Краси и Вили Гюлмезови създават групата „Домино“. През 1985 г. групата печели втора награда от конкурса „Кехлибареният славей“ в Сопот, Полша, както и наградите на Полското радио и телевизия и на публиката. През 1986 г. „Домино“ печели втора награда на „Златния Орфей“ и има голям успех на „Шлагерфестивал“ в Дрезден, Германия.
През 1994 г. по-голямата част от вокалистите от „Тоника“ и „Тоника СВ“ създават общата формация „Фамилия Тоника“. Групата, освен че възстановява огромната част от хитовете, създавани за „Тоника“, „Тоника СВ“ и „Домино“, изпълнява и десетки нови шлагери.
През 2011 г. Георги Найденов е обявен за почетен гражданин на Бургас за изключителните му постижения в музикалното изкуство, и за приноса му за издигане авторитета на българската култура и на Бургас на национално и международно ниво.
„Сбогом, приятелю! Ний пак ще пеем,
но песента ни ще плаче с нас…”
Не вярвахме, че тези стихове са толкова страшни! Както и не вярвахме, че ще дойде ден да напишем:
Георги Димитров Найденов (6 август 1949 – 10 януари 2014)
Гогич, приятелю!… Ти си си тук – сред нас! И винаги ще бъдеш с нас! Микрофонът ти е включен! Сцената, прожекторите, публиката – чакат те! И ние чакаме усмивката ти и гласът ти да прозвучи!
А теб те чака поредната идея, поредният проект, чашата с уиски преди концерт, недопушената цигара…
Чака те оня зверски хъс за работа! И онази кротка, уморена усмивка след концерт… Миговете на отпускане преди следващият напън. Защото при теб нямаше покой! И нямаше умора!
„Няма умора”… Толкова искаше да запишем тази песен! Защото хора като теб не са родени за покой! Защото такива като теб се уморяват, когато нейде по-задълго спрат!
Гога!… Утре в 10… репетиция, приятелю!…
Милица, Ралица, Драго
(„Фамилия Тоника”)