Или невробиология за политици

Д-р Георги Чалдъков

      Хербивори, карнивори и омнивори – животни, които съответно консумират само растения, само месо и онези, които консумират и двата вида храна. В еволюционната биология на човека има хипотеза за връзката между разрастването на мозъка и преминаването от вегетарианска към месна храна. Важна роля в този процес има  човекът-ловец – Homo necans (убиващия човек). 

      В отговор на променящата се околна среда се включват едни, изключват се други гени, за да се постига основната цел на майката Природа – оцеляване и репродукция на биологичния вид. Така палеолитните ловци са преодолявали трудни периоди в живота си, включително оскъдното количество храна. Затова след успе­шен лов те се нахранвали обилно не само защото яденето е удоволствие, но и защитна реакция: натрупва се мастна (адипозна) тъкан, която ще предоставя калории, когато храната отново е оскъдна – предпазвали човека да преживява във времето на глад. Това редуване на „празник и глад” се преодолява от наличието на пестеливи, запасяващи гени (англ. thrifty genes), както през 1962 г. ги нарече Джеймс Нийл – професор по генетика в Мичиганския университет, САЩ.  Аз ги наричам „лакоми, алчни гени” (greedy genes).   

   В  напредналия съвременен свят има достатъчно храна, но човек пак се презапасява с калории, защото в гените му е кодиран архаичен страх от гладуване, както и насладата от нахранва­не. И този човек става Homo obesus – напълнява, затлъс­тява, разболява се. На социално равнище изявата на лакомите гени  ражда Homo politicus.

       Човешкият мозък привиква, пристрастява се към стимули, които му носят

удоволствие (гръцки, hedone). Мозъчните клетки, изграждащи “система за

възнаграждаване” (brain reward system), приемат и декодират хедонистичните

сигнали – секс, храна, алкохол… В биологичната основа на тези процеси са

нервни импулси, които се пренасят от химически вещества – допамин,

ендорфини (вътрешни морфини) и ендоканабиноиди (вътрешни кана­биси). Те

се свързват с рецептори (молекулни антени) и секс, храна, алкохол,

наркотици… се превърщат в удоволствие. Мутациите на гени за хедонистични

рецептори увреждат мозъчната система за възнаграждаване и за компенсация

се включват лакомите гени. Което означава, че човек търси отново и отново

среща с храна, алкохол, наркотици и власт, пристрастява се – алкохолизъм,

наркомания, кратомания.

        Така и Homo politicus, докато е на власт, подобно на Homo necans след

успешен лов, яде все повече и повече, и самонадеено казва Greed is good.*

       Homo necans – от празник на празник, Homo politicus** – от избори на

избори, вече 45 + 24 години.

___________________________________________________________________

* Думи на брокерът Гордън Геко във филма „Wall Street” на Оливър Стоун.

** През 2008 г. в САЩ бе публикувана книгата „Homo Politicus: Странното и страшно племе, което ръководи нашето правителство”, написана от Дана Тимоти Милбанк – журналист във вестник The Washington Post. Българският вариант на „странното и страшно племе, което ръководи” правителството „Орешарски”, се пише повече от шест месеца. Но министрите и депутатите не искат да четат.