Експертите в Европейския съюз и на неправителствените организации World Action on Salt and Health (WASH) – Световно дейстиве за солта и здравето, и Consensus Action on Salt and Health (CASH) – Съгласувано действие за солта и здравето, алармират, че голямата консумация на сол (натриев хлорид) в храната ускорява развитието на хипертонията и атеросклерозата, завършва с инфаркти и инсулти, и така оказва големи поражения върху човешкото здраве – в света милиони хора умират годишно от тези болести и стотици милиарди евра/долара се харчат за тях.
Затова в напрадналите страни има дългосрочни профилактични програми; “солните” и “мазните” такси за производителите на храни са част от тях. Те целят да намалят консумацията на сол и мазнини. Проучвания показват, че повишаването на цените на дадена храна води до намаляване на нейната консумация. Има обаче данни, че Homo obesus (затлъстелият човек) е по-малко податлив на повишените цени на любимите му сладки, мазни и солени храни, отколкото хората с нормално телесно тегло.
Европейските експерти по здраве казват: “Ние знаем как става това, ние знаем колко струва и ние знаем, че всички страни са в риск от тези болести. Ние имаме план на действие как да предпазим милиони хора от преждеврменна смърт и как да подобрим качеството на живот на милиони хора” (http://www.who.int/nmh/Actionplan-PC-NCD-2008.pdf). Докато за нашите политици Шампионската футболна лига и спортните зали (за “елитни” спортове, не “спорт за здраве”) са по-важни от Световната лига по хипертония, WASH и CASH.
А именно те ни учат, че ако се намали наполовина дневната консумация на сол, това ще спаси около 2.5 милиона човешки живота годишно в света – от инсулти, инфаркти и болести на бъбреците. “Прибавяйте по-малко сол, когато готвите и оставете клиентите, ако искат, да си прибавят сол. Нали никой готвач не си е помислил да слага захар в кафето или чая, които ви сервират, без да ви запита за това”- ми писа чаровната Катерин Дженър, координатор на WASH.
Сега хамлетовият въпрос е WASH or CASH? На езика на съвременната превантивна медицина това означава: “ИЗМИЙ” свръхколичеството сол от тялото си или “ПЛАТИ” със загуба на живот от инфаркт или инсулт. Ние трябва “да се въоръжим срещу морето от тревоги”, надвиснали над здравето на България. Защото повишената консумация на сол и мазнини ускоряват хипертонията и атеросклерозата. Те са коварни убийци, защото човек е болен, но не знае това, ако не прави профилактични прегледи. При препоръчителна доза около 2-3 гр сол дневно, един американец в САЩ изяжда 4-5 гр, един англичанин – 8-9 гр, един българин – 10-15 гр. Тази хронична свръхконсумация на сол ни отмъщава с мозъчни инсулти и сърдечни инфаркти – при население 7 милиона и половина, около 75 хиляди българи умират годишно от тези болести! При тази много тревожна панорама, държава и бизнесмени, които не инвестират в дългосрочни програми за здраве, са врагове на здравето на българите.
Става тревожно ясно, че България е “най-пресолената”, докато САЩ са “най-дебелеещата” страна в света. По данни на US Centers for Disease Control and Prevеntion хоспитализациите за мозъчни инсулти при 15–34 годишни са се увеличили с 17 % през 2007 г., сравнени с 1994 г. Урок 1: здравословният начин на живот и сътрудничеството между собствениците на хранителната индустрия и правителството са основна част от програмата “По-здрава Америка”. Изчисленията в САЩ показват, че през 2006 г. така са предотвратени 513 885 мозъчни инсулта и 480 358 сърдечни инфаркта. Този медицински продукт има огромен икономически ефект: спестени се 32 милиарда долара годишно – по данни на учени от Станфордския университет в Пало Алто (Annals of Internal Medicine 2010;152: 481-487).
Урок 2: демакдонализацията е здравословна – от 1 февруари до 2 март през 2003 г. младият режисьор и журналист Морган Спурлок направи и документира следния експеримент – всеки ден той закусва, обядва и вечеря в ресторанти на Мак Доналдс. От това се получиха три продукта: (i) Морган напълнява с 11 кг. и чернодробните и други лабораторни изследвания показват значителни увреждания на здравето му, (ii) документалният му филм Super Size Me (Самонадебеляване) бе номиниран за наградата на Американската академия за документални филми, (iii) книгата “Не изяждайте тази книга. Бърза храна и дебелеещата Америка” (Don’t Eat this Book. Fast Food and the Supersizing America) стана най-консумираната книга в САЩ.
Българинът Свилен Димитров направи анимациите на филма Super Size Me – добре дошъл е да направи Super Salt Me (Самопресоляване), аз ще напиша книгата “Бърза храна и пресолената България”. До тогава българските телевизии трябва целогодишно да прожектират филма на Морган Спурлок.
Д-р Георги Чалдъков
Loading ...
