Османските архиви съдържат много интересни сведения за Несебър. За съжаление, те все още не са издирени, проучени и интерпретирани всестранно. Кореспонденцията ми с г-н Мустафа Берекетли от Истанбул –изключително предприемчив  преселник от Македония, ми позволи да попадна на малко известно изображение на турския конак в Несебър, който очевидно е изграден чрез използване на част от крепостната стена и една от нейните кули. Тази гравюра, запазена в османските архиви, показва един исторически период на стария град под османско владичество. Ето как го описва С.Сейже в „Описание на едно пътуване”, публикувано 1829 г.

“Мезембрия е населена главно с гърци, на брой около 4000, и от малко българи. Турското население не надвишава 800 души. Множество гръцки семейства бяха склонни да търсят убежище в Русия. В града няма и следа от манифактурно производство. Чаршията му е извънредно бедна. Жителите се предават на земеделие, на лозарство, риболов и търговия. Околностите, богати на дървен материал, доставят материал за строеж на малки кораби, които докарват в Константинопол добива от риболов и дърва за горене. Видяхме дори в един док на известно разстояние от града двумачтов военен кораб, който турското правителство бе наредило да се построи.”

С. Сейже, “Описание на едно пътуване” (1829)

Маршрут на С. Сейже в 1829 г.

Неизвестен автор

Несебър – турският конак. Преди 1878 г.

Гравюра

Дигитален архив “Тракия” – Геопан

Намерената гравюра показва, че в приетия план за управление трябва да се предвиди и осъществи издирването и събирането на всички запазени гравюри и илюстрации на световния културен паметник, какъвта е Стария град. Това е една изключително интересна и переспективна задача, която Международния търговски и културен център – ГЕОПАН може да реши, ако бъде подкрепен от Община Несебър.

Събирането на запазените стари изображения разкрива много възможности. Достатъчно е да споменем, че във венецианските архиви може да се намери изображение на Несебърската крепост преди падането й под османска власт. Това изображение ще улесни, както реставрационните дейности, така и  възстановяването на  забележителния силует на града, към което ни подтиква приетия план за управление на световното културно наследство „Старинен Несебър”.

Изказвайки тази идея, ние се обръщаме – чрез Несебър нюз и към всички организации, и лица в търсенето на съмишленици за осъществяването й.

д-р Стефан Пейков – член на Българска картографска асоциация (БКА)