Сн. БГНЕС

Демокрация без демократи трудно се гради, окупациите, поставянето на ултиматуми, напрегнатата и конфликтна обстановка, в която живеем, са крайно обезпокоителни и провокират точно обратното на това, от което се нуждае страната – обединение и консенсус. Това заявява в обръщение, разпространено до медиите в сряда, бившият лидер на НДСВ и министър-председател Симеон Сакскобургготски.

Според него да се крещи без да се предлага рационална алтернатива, без реалистични идеи и ясна програма е, меко казано, безотговорно, добавя той към неадресираните си поименно, но очевидно насочени към протестиращите упреци.

Същевременно Сакскобурггостки се опитва да балансира, като изтъква, че е „похвално, че гражданското общество се събужда и се активира, за да изрази, напълно основателно, своята нетърпимост към  вредните корупционни практики и липса на етични норми у някои политици“. И критикува депутатите, които „ни правят свидетели на сцени на постоянно противопоставяне…, на безсмислени ходове и акции, ефектни за публиката, вместо да се съсредоточат върху градивни инициатива за общественото благо“.

В края на краищата призивът на бившия премиер и монарх е: „властта и протестиращите трябва да намерят пътя към диалога и разбирателството за доброто на всички“. Той призовава и политическите сили към незабавни преговори, на които да  търсят допирни точки, каквито винаги могат да се намерят при желание. Няма да спирам да настоявам да проявяваме повече уважение един към друг и да вярвам, че с добро може повече да се постигне, отколкото с омраза и екзалтации, посочва Сакскобургготски.

Той отбелязва, че 24 години след началото на демократичните промени у нас „би трябвало да сме загърбили отдавна конфронтацията и насилието, да сме станали по- демократи и по-толерантни към другия“ и със съжаление констатира, че „днес обществото ни е по-разделено дори отпреди и нетърпимостта към различната позиция или просто към различния от нас е по-силна“.

Преувеличаването на случващото се от медиите едва ли допринася за успокоение на обстановката, добавя Сакскобургготски.

Той призовава и да “ загърбим омразата и към сирийските бежанци, които бягат от ужасите на войната“. „Не можем да не бъдем състрадателни към болката им. Сред тях има и много деца“, пише Сакскобургготски и определя като особено опасно и вредно използването на етнически теми за пропаганда от някои политически субекти. Затова според него развяването на националния трибагреник за псевдопатриотични цели не бива да се допуска.

„Аз самият съм бил емигрант през голямата част от живота си съм особено чувствителен към липсата на разбиране към  бежанците от Сирия.  Не мога да приема гледки на свещеници, които дори оглавяват протести срещу хора в нужда. Това по никакъв начин не е християнски акт. Затрудненията на държавата с приемането на бежанци трябва да бъдат решени, като се потърси помощ от европейските ни партньори. Ксенофобията е не само нещо много грозно, но не води до нищо градивно“, пише Сакскобургготски.

Той припомня преследванията на евреите през 30-те години на 20–ти век и подчертава, че „дискриминацията и етническите конфронтации трябва да бъдат преодолени на всяка цена и в никой случай да не се допуска навлизане в тази опасна спирала, от което да последват още по-вредни явления“.