72% от жителите на общината смятат Бургас за добро място за живеене

72% от жителите на общината смятат Бургас за добро място за живеене,
а едва 12% „биха сменили” кмета на града

За 37 % от населението в Община Бургас животът се променил в положителна посока след приемането на България в Европейския съюз (ЕС) през 2007 г. Това най-високият дял, регистриран в резултатите от проведените през последните 3 години аналогични регионални изследвания.

Данните са от представително социологическо проучване, направено съвместно от Гражданско движение „ДНЕС” от агенция „ЕСТАТ”. В проучването са обхванати 395 пълнолетни жители на Бургас и съставните села от варненска община, а целта на изследването е да анализира социално-икономическата ситуация и политическите и електорални нагласи сред населението в общината. Резултатите от изследването бяха изнесени на пресконференция днес, 2 август 2011 г., в Бургас, от Анжелика Цокова – член на КС на Гражданско движение „ДНЕС”, Иво Желев – управител на агенция „ЕСТАТ”, и членовете на координационния съвет на Гражданско движение „ДНЕС”-Бургас Иван Киров, Генчо Иванов, Драгомир Бакалов и Ваня Георгиева.

На въпроса „До каква степен споделяте мнението, че Бургас е добро място за живеене?” 72 % от анкетираните отговарят утвърдително („напълно” или „в голяма степен”). Противоположно мнение се споделя от всеки четвърти жител на общината (27 %). Сравнително по-висока степен на одобрение за Бургас като „добро място за живеене” се наблюдава при жените (79 %), младежите (83 %), хората с основно и по-ниско образование (79 %) и учащите (89 %).

Въпреки че за мнозинството от анкетираните Бургас „е добро място за живеене”, основните идентифицирани проблеми в общината са свързани с общинската инфраструктура, озеленяване и благоустройство (31 %). На следващите места по честота на посочване са проблемите в сферата на икономиката (27 %), чистота и сметосъбиране (9 %), социално-икономически проблеми (8 %), екология (8 %), транспорт, трафик и организация на движението (8 %), здравеопазване (7 %) местна администрация и управление (7 %).

Помолени да изберат най-належащият за решаване проблем (измежду набор от готови предложения), интервюираните лица от община Бургас съставят следната подредба: безработица – 34 %; ниски заплати и пенсии – 21 %; здравеопазване – 17 %; нисък стандарт на живот – 15 %; лоша администрация – 4 %; инфраструктура – 3 %; чистота и трафик – всяко с по 2 %.

Тази подредба показва, че най-силно въздействие върху оценките на респондентите за общината имат възможностите за трудова реализация, стандартът на живот като цяло, здравеопазването, както и равнището на доходите и социалните плащания. Проблемът с безработицата е най-сериозен за живеещите извън общинския и областен център, за най-младите, за учащите, за хората без доходи и, естествено, за безработните.

Въпреки че местната икономика е вторият най-често посочван проблем в общината, анкетираните дават умерена средна оценка за нейното състояние („добър” 3,97), която е напълно идентична с поставената преди 3 години („добър” 3,95). За разглеждания период в икономическото състояние на общината очевидно не са настъпили значими положителни промени, но в същото време, въпреки икономическата криза, не е регистриран какъвто и да е спад.

Миграционните нагласи сред населението на общината са сравнително ниски. 17 % интервюираните споделят, че имат сериозни планове за преселване в друго населено място или за напускане на страната. Високата оценка за икономическото състояние на града и общината са ключовите предпоставки за запазване на демографския потенциал.

Оценка на местната администрация и политици

Данните от изследването показват, че населението в общината е удовлетворено от работата за града на кмета Димитър Николов и от обслужването от страна на общинската администрация. Анкетираните оценяват кмета на Бургас с „много добър” 4,89 по шестобалната система, а общинската администрация – с „добър” 4,03. Оценките са значително по-високи от измерените при проведеното през 2008 г. аналогично изследване – съответно 4.32 и 3.61. Това говори за настъпили положителни промени в качеството на работа на общинските власти. Населението на община Бургас е по-критично настроено към работата на общинския съвет, за която интервюираните дават оценка „добър” 3.76 по шестобалната система (при „добър” 3.68 преди 3 години). Общият извод е, че местната власт е пред края на един успешен мандат и на практика отсъства ресурс за промяна в управлението – едва 12% от гражданите заявяват, че “биха сменили кмета на Бургас”.

Що се отнася до изпълнението на предизборните обещания, делът на позитивните мнения надделява над негативните впечатления. 51 % от запитаните смятат, че политиците спазват и изпълняват поетите пред избирателите ангажименти, а 43 % споделят противоположното мнение. Налице е силна корелация с високото одобрение към кмета Димитър Николов.

Над половината от интервюираните (62 %) изразяват готовност за активно участие в граждански инициативи, насочени към контролиране и коригиране на действията на политическия елит и управлението, а всеки пети от интервюираните е участвал в протестни действия през последната година. 14 % споделят готовност за участие в управлението на общината. Очевидно, общата критичност към местното управление води до нарастване на готовността за лично ангажиране с решаването на проблемите на Бургас.

Контент анализ

В допълнение към количественото изследване за община Бургас е направен и контент анализ на изказванията и дейността на политиците, отразени в два от основните ежедневници в региона – вестниците „Бургас днес и утре” и „Черноморски фар”. Целта е да се откроят най-дискутираните теми от местните политически лица и на тази база да се направи сравнение с дефинираните от жителите на общината сфери, в които следва да се работи. За установяване доколко политическият дебат е в съответствие с реалните проблеми на жителите на общината, е изработен индекс на връзката между политическия и обществения дневен ред.

За период от един месец са регистрирани 142 публикации с изказвания, коментари и дискусии на местни политически лидери и партийни функционери. Основни действащи лица и говорители в публикациите са кметът Димитър Николов (20%), общинският съветник Ваклин Стойновски (6%), зам.-кметът Красимир Стойчев (3%), както и местните лидерите на политически партии Павел Маринов и Костадин Марков (всеки с по 3%). Публикациите са посветени основно на политическия живот (48 %) и на икономиката в региона (35 %). По-рядко се обръща внимание на социалната политика (12 %) и на културната тематика (18 %). Още по-слабо коментирана е темите за обществения ред и сигурността (6 %).

Данните показват, че вниманието и на гражданите, и на политиците е съсредоточено върху проблема с благоустрояването и общинската инфраструктура. Спешни за решаване, според гражданите на общината, са проблемите, свързани с безработицата, ниския стандарт на живот и здравеопазването, които остават в известна степен подценени от местните политически говорители. Т.е. налице е дефицит на политически мнения по някои от дефинираните от гражданите проблемни области – чистота, здравеопазване, роми, демографски проблеми, плажове и места за отдих и спорт.

Темите, които най-често вълнуват обществеността и за които политиците се изказват, се разминават частично – изчисленият индекс на съвпадение е със стойност от 33,8% и е един от най-високите от направените до момента регионални изследвания.

Пълното изследване е публикувано в сайта на „ДНЕС” – www.dnes-bg.org