Над 40% от българите подкрепят искането за оставка на кабинета „Орешарски“, толкова застават зад протестите срещу управлението. Това показват данните от последното изследване на „Галъп интернешънъл“, проведено между 3 и 10 октомври чрез пряко стандартизирано интервю по домовете сред 1013 пълнолетни граждани в цялата страна. Резултатите от изследването бяха представени в понеделник.

Данните показват, че и през октомври се запазват разграничени и ясни позициите „за“ и „против“ правителството на Пламен Орешарски. Контрапротестите се ползват с одобрението на 27% от респондентите. 38% смятат, че протестите срещу правителството трябва да продължат. 22% твърдят, че биха взели лично участие в тях – това означава, условно, повече от милион българи.

На фона на резултатите от отговорите по тези въпроси от предишните месеци данните за октомври потвърждават тенденцията за постепенно успокояване при запазване на немалка протестна енергия, коментират социолозите.

Ако изборите са днес, 22.3% ще гласуват за БСП, а 19.2% за ГЕРБ, сочи изследването на „Галъп“. Подкрепата за ДПС е 6 на сто. Според агенцията партиите от Реформаторския блок получават доверието на 5.7% от избирателите.

Регистрира се спад в подкрепата на „Атака“ до 1.4%, а за НФСБ на Валери Симеонов биха гласували 1.5 на сто от българите.

Потенциалът на Реформаторския блок засега остава на равнището 5-6%. Подобни числа се получават при сумиране на резултатите на различните партии в блока в стандартния отворен въпрос от типа „Ако изборите се проведат сега…“, както и при изричен въпрос за Реформаторския блок от типа „Бихте ли гласували за…“.

Данните за новата формация обаче все още са хипотетични и отразяват потенциални нива.

Половината от привържениците на ГЕРБ смятат, че партията им трябва да се коалира с Реформаторския блок, една пета са на обратното мнение, а една трета се колебаят.

При привържениците на партиите от Реформаторския блок картината изглежда обратната. Общи действия на Реформаторския блок и ГЕРБ изглеждат по-желани при привържениците на ГЕРБ и по-нежелани при привържениците на Реформаторския блок.

Кристализирането и проясняването на структурата на нагласите обаче не отменя и немалката степен на тревога в обществото, подчертават от „Галъп“. Протестният потенциал остава висок. Затова и предстоящият зимен сезон се очертава като важен тест за участниците в политическия процес.

Почти без промяна в последните месеци остават общите равнища на песимизъм и оптимизъм в традиционния въпрос на „Галъп интернешънъл“ накъде върви страната.

Песимизмът по традиция преобладава, а близо 70% негативни очаквания са постоянни от началото на политическата криза през февруари до днес – със закономерното изключение около изборите.

Развитието на парламентарния дебат в последните седмици явно повлиява на доверието в парламента и то достига до 15%, които помним по време на предишния мандат или мандата на Тройната коалиция. Трябва да се изчакат данните от ноември, за да се види дали парламентът ще продължи към 10% доверие, познати назад в годините, коментират социолозите от „Галъп“.

Доверието в правителството е 30%, а недоверието – два пъти по-високо. Така подкрепата за правителството и през октомври напомня равнищата в последните месеци на управлението на Борисов и в първите месеци на управлението на Тройната коалиция, т.е. благоприятните периоди за Тройната коалиция и неблагоприятните за Борисов, посочват от агенцията.