 220x70[1]_20140124113523.JPG){kind=logo}
БДЗП: Обвиненията за заграбване с нова НАТУРА не са истина
До членовете на
КЗУР – Национален съвет по биоразнообразие към МОСВ
и медии
Становище относно проект за
„Национален план за опазване на най-значимите влажни зони в
България 2013-2022г.”
От така представения проект за „Национален план за опазване на най-значимите влажни зони в
България 2013-2022г.”, в частта му „Комплекс Поморие” (стр. 44 до стр. 46,
https://drive.google.com/folderview?
id=0B0sjjU1KFNMjejR6cElkVHBmbjQ&usp=sharing&tid=0B0sjjU1KFNMjVmsxcGIwQWRUV2s
) става ясно
следното:
1. Не е извършено картографиране на актуалното състояние на влажните зони включени в проекта
за национален план. Няма координати на влажните зони. Планът е изготвен на база невярна информация.
Не са ползвани научни данни за актуалното състояние на биологичното разнообразие на разглежданите
влажни зони. В проекта за национален план няма упоменати научни данни приети на научен съвет и
научен семинар. Използвани са данни само от различни публикации без научни доказателства за тяхната
достоверност (т. „Биологично разнообразие” стр. 45).
2. Не са информирани и не е взето мнението на заинтересованите страни – собственици на
територии – общини и частни собственици. Около поморийското езеро например има голям брой частни
имоти.
За контакт: гр. Поморие, кв. Свобода, бл.15, вх. А партер; тел: 0886833393; 0887709096; e-mail:
nachernomorie@gmail.com
3. В момента Поморийското езеро е дадено във владение на общината и никой не се е свързал с
общинските власти.
4. Не е изследвана зависимостта на предложените мерки за опазване на влажните зони и влиянието
им върху жизнения стандарт на местните жители. Не са извършени обществени обсъждания в населените
места, до които се намират влажните зони, със заинтересованите страни. Не е обсъдена с местната
общност: Община Поморие, НПО, сдружения на собствениците на солници и земи, земеделски стопани и
т.н.
5. Няма научни доказателства за реалната полза от изпълнението на различни програми
финансирани от ЕС за опазване на влажните зони, изпълнени във връзка с предния национален план за
опазване на влажните зони. Има само цитиране на отчети за приключване на програми финансирани с
европейски средства. Не са посочени доказателства за обследване на влажните зони с включени в
обследването и представители на местните общности. При непълна и неточна информация и
несъобразяване с пряко заинтересованите страни няма как да бъдат поставени и правилни задания за
опазване на влажните зони. (т. “Предприети мерки за опазване” стр. 46)
6. Не е изследвано влиянието на предложените мерки за въздействието им върху лечебната кал. (т.
„Необходими специфични мерки за опазване”, стр. 46)
7. Не е предвидена компенсация на частниците – дребни собственици на имоти, ако влезе плана в
действие, например за собствениците на солници, ако желаят да ползват модернизация в процеса на
солодобив, а планът предвижда единствено „традиционен начин на солодобив” ? (не е ясно какво означава
традиционен солодобив, в плана се използват много литературни термини) (т. „Необходими специфични
мерки за опазване” стр.46.)
Национална асоциация „Българско Черноморие” заявява, че предложеният „Национален план за
опазване на най-значимите влажни зони в България 2013-2022г.” е изготвен в разрез с европейски
директиви, в разрез с нормативната уредба на Р България, с неточности, непълноти и не изпълнява
основната си функция, чрез бюджетно и външно (европейско) финансиране, да създаде реална
предпоставка за разработване на програми за същинското опазване на влажните зони, което да доведе до
пряка полза за човек и природа. Така изготвеният проектоплан от фондация „Биоразнообразие” създава
условия за реализиране на кухи проекти предназначени за УСВОЯВАНЕ на бюджетни и евро-еко средства
от шепа „еколози”.
За контакт: гр. Поморие, кв. Свобода, бл.15, Вх. А, партер; тел: 0887709096; 0897200969; e-mail:
nachernomorie@gmail.com
Национална асоциация „Българско Черноморие” се обръща към членовете на КЗУР – Национален
съвет по биоразнообразие към МОСВ да не приемат предложения проектоплан и да възложат на
изпълнителя спешно да отстрани посочените от нас пропуски. Считаме, че членовете на
КЗУР ще се съобразят с нашето становище и няма да се стигне до сезиране на Европейската
комисия от наша страна.
С уважение,
Димитър Канариев
Председател на УС
……………………………………………………………………………………………………………………..
БДЗП: Обвиненията за заграбване с нова НАТУРА не са истина
Разглежданият на днешното заседание на Националния съвет за биологично разнообразие (НСБР) – Национален план за опазване на най-значимите влажни зони в България с десет годишен период на изпълнение (2013-2022 г.), е възложен за разработване на Българско дружество за защита на птиците (БДЗП). Решението е на Министерството на околната среда и водите (МОСВ) в изпълнение на отговорността на страната ни към Международната конвенция за опазване на влажните зони или известна повече като Рамсарска конвенция.
Влажните зони представляват едни от най-уязвимите и най-бързо изчезващи екосистеми в световен мащаб. Тяхното съхранение е важно не само за поддържане на здравословна среда за хората, чрез опазване на водните ресурси и биоразнообразието, но и за запазването на бизнеса и поминъка на живеещите в тези райони, като туризъм, лов, риболов, рекреация и калолечение. Дори и добива на сол е немислим без запазването на влажните зони.
Стратегическият документ за опазване на влажните зони не е нов за страната ни. Първият Национален план за опазване на най-значимите влажни зони в България е изготвен през 1995 г. До 2012 г. не са правени актуализации на Плана, въпреки дългия изминал период от неговото изготвяне и значителната промяна на екологичното законодателство, социалните и икономически условия в страната ни. Разработването на актуален Национален план за влажните зони е в съответствие с изпълнението на приоритетните мерки за постигане на стратегическата цел „Ограничаване и спиране на загубата на биологично разнообразие” заложена в Националната стратегия за околна среда за периода 2009 – 2018 г. и Плана за действие към нея.
Настоящата актуализация на плана не въвежда създаването на нова зона от Екологичната мрежа Натура 2000 (тази мрежа вече е изградена в страната ни, съгласно Закона за биологичното разнообразие), нито има силата да въведе нови рестриктивни мерки в ползването и управлението на най-значимите влажни зони у нас. Планът разглежда 11 влажни зони (Сребърна, Комплекс Ропотамо, Атанасовско езеро, Дуранкулашко езеро, Шабленско езеро, Беленски острови, остров Ибиша, Пода, комплекс Поморие, езерото Вая и Драгоманското блато), които вече са обявени за зони от световно значение за опазване на биологичното разнообразие и са включени в списъка на Рамсарската конвенция, но предлага и подробен анализ на още 28 влажни зони, които отговарят на един или повече критерии за влизането им в този списък.
Националният план за опазване на най-значимите влажни зони в България само определя необходимите и специфични мерки за запазване и бъдещо развитие на всяко едно от тези места, без обаче да въвежда режими на ограничения и/или забрани. Той дава нужната основа на държавата ни да търси средства от различни европейски програми за изпълнение на тези мерки.
Актуализацията на Планът, който днес предстои да бъде предложен за приемане от Министъра на околната среда и водите, след обсъждането и разглеждането му от НСБР е осъществена в рамките на проект „Живот за Бургаските езера”, финансиран от програма LIFE+ на ЕС и изпълняван от БДЗП в партньорство с Българска фондация Биоразнообразие (БФБ). Водещият изпълнител на разработването на плана е БФБ, а самия план е разработен от екип от водещи национални експерти в областта от БДЗП, БФБ и БАН. За изготвянето му са изразходвани 15 000 евро за период на изпълнение 2010-2013 г.
Проектопланът бе разгледан на публично обявено чрез медиите обществено обсъждане, което се проведе на 26 февруари (вторник) 2013 г. в МОСВ в София. В него участие взеха представители на екоминистерството, Българска академия на науките, неправителствени организации, работещи за опазването и управлението на влажни зони в България и други заинтересовани страни от цялата страна.
Съгласно законовата рамка след общественото обсъждане черновата на плана бе предоставен за коментари до различни заинтересовани страни чрез страницата в Интернет на МОСВ, проект „Живот за Бургаските езера” и БФБ до 15 март 2013 г. След този срок окончателната версия на Плана с отразените коментари и допълнения бе внесен за одобрение от МОСВ и предоставен на Секратариата на Рамсарската конвенция.
За
Loading ...
