Продължава рубриката ни „Несебър и залива в стари карти” (IV-XIX). Посвещаваме я на 30-годишнината от обявяването на Старинния Несебър за част от Световното културно наследство/1983 г./, а също така и в подкрепа на наскоро приетия План за управлението му.
Щастливи сме,че за първи път младите хора в Несебър,неговите жители и гости,както и многото приятели на този уникален град от страната и света ,ще се запознаят така системно с тази изключителна колекция.
Публикациите ,които правим , са благодарение на приятелското ни сътрудничество с Международния търговски и културен център ГЕОПАН и лично на неговия президент д-р Стефан Пейков,който представя следващата карта :
Карта на Царство България. 1737 г.
Йохан ван дер Бруген
Карта на Царство България. 1737 г.
Печатна, оцветена, 53 х 39 см
Частна колекция д-р С. Симов
Дигитален архив “Тракия” – Геопан
Отсечка от картата на Царство България с важното Черноморско пристанище Месемврия
В работата си с картографските архиви и колекции се натъквам на загадъчни и трудно обясними изображения. Едно от тях принадлежи на холандският картограф Йохан ван дер Бруген (1695 – 1740), работил в Прага и Виена, през 1737 г. Издава нарочна карта на несъществуващото тогава, но очевидно трайно запомнено “Царство България”. Мотивите и подбудите, и изобщо
Поръчителят на това картографско начинание и до днес остават загадка за изследователите. Вероятно той трябва да се търси сред българските католически среди, емигрирали в Австрия в края на ХVІІ и началото на ХVІІІ в. – след разгрома на Чипровското въстание. Картата е изработена в типичния “холандски стил” с барокова картинна заставка и знаме, на което личи герб на България с “вълк” и надпис “Regnum Bulgariae 1737”. Картата отразява реалната ситуация на Балканите – цяла “България” и части от Романия (Тракия) и васалните на Османската империя княжества Молдова и Влахия. Наред със съвременните са посочени и антични (римски) реалии.
Границата между България и Романия (Тракия) е стандартна – завършва на изток в днешния Бургаски залив. Месемврия е отбелязана в червено според традицията на морската картография, подчертаваща с този цвят важността на нейното пристанище.
Съществуването на тази карта – тогава, когато Отец Паисий е бил юноша, говори убедително, че Европейския свят е имал своите устойчиви представи и планове за „Царство България”
д-р Стефан ПЕЙКОВ -
член на Българската картографска асоциация (БКА)
Loading ...
