От време на време някой мой англоезичен колега ме пита какво ще направи Русия, ако западните сили изпълнят заплахите си и ударят Сирия. Отговорът ми е: нищо. Русия не трябва да прави каквото и да било, тя просто може да си стои кротко. Ситуацията е в полза на Москва. Нашите лидери ще бъдат извънредно доволни да видят как САЩ започват нова война, която не могат да спечелят.

Да разгледаме вариантите. Сухопътно нахлуване е изключено. При продължителни въздушни бомбардировки има опасност да бъдат загубени пилоти и затова те биха били неприемливи за обществеността на запад. Най-вероятната възможност са ракетни удари; режимът на президента Башар ал Асад несъмнено ще пострада, но Русия и Иран ще съумеят да компенсират евентуалните загуби.

Съюзниците ще разкървавят носа на Асад и толкова. Наказателни удари не могат да доведат до обрат във враждебните действия. Не е възможно да се стигне до значителна промяна в съотношението на силите на място.

Следователно от морална и психологическа гледна точка режимът на Асад ще отбележи точки, поне в очите на развиващия се свят – и със сигурност в тези на Русия. Пропагандата със сигурност ще направи сравнения с намесата в Ирак преди 10 години. Разбира се, много е лесно САЩ да бъдат представени като глобален побойник, който винаги е готов да си измисли претекст за агресия. Иран ще ликува. Много хора в Сирия ще бъдат склонни да се съпротивляват на нов империалистически кръстоносен поход.

Покачването на залога облагодетелства Москва. Колкото повече западните сили се въвличат в конфликта, колкото повече затъват, толкова повече възможности се появяват за Русия да подкрепя режима на Асад като „легитимна власт, подложена на нападение“.

След като сухопътна операция е изключена, в крайна сметка може да се стигне дотам, че не само Асад да оцелее, а и Москва и Техеран да победят в глобалното противопоставяне с коалицията на Запада, Турция и Арабската лига.

Западни служители изказват идеята, че евентуален наказателен удар няма за цел да предизвика смяна на режима, нито да даде на опозицията възможност да нанесе решаващ удар на Асад. „Ние просто искаме да накажем диктатора и да му изпратим послание: даже не си и помисляй да използваш отново химически оръжия, иначе . . . “ Добре, да предположим, че той никога повече не използва тези оръжия. Означава ли това, че той е обречен да загуби войната? Ни най-малко.

Някои наблюдатели, изглежда, смятат, че когато усети смъртна опасност за своя режим в резултат на ударите, които може да бъдат сигнал за начало на пълномащабно западно нахлуване, Асад ще бъде по-склонен да прави отстъпки. Според този възглед той би се съгласил на мирна конференция и би прехвърлил някои от своите правомощия на личност, приемлива за опозицията. В този случай обаче не може да има съмнение, че бунтовниците, особено тези, които са свързани с Ал Каида, никога не биха се съобразили с това уреждане на въпроса. „Асад в Дамаск? Никога.“

Други анализатори настояват от месеци, че единственото решение е да се окаже натиск върху Владимир Путин да убеди Асад да предприеме по-мек курс, може би дори да се откаже от властта. Трябва обаче да си много наивен, за да вярваш, че руският президент някога би бил готов да направи подобно нещо – или даже да е готов да го направи, че Асад покорно би се оттеглил и напуснал Сирия.

Сега, когато изглежда, че колелото на съдбата се обръща в полза на Асад благодарение на подкрепата на Иран и Хизбула, е по-вероятно от всякога сирийският лидер да сметне, че упоритостта се отплаща. Наистина, той енергично защитава позициите си и сега изглежда по-уверен от когато и да било.

Що се отнася до това, което критици определят като неразбираема непреклонност на Путин, нещата стоят по следния начин: даже ако режимът на Асад в крайна сметка рухне, руският президент няма да бъде смятан за губещ – поне от общественото мнение у дома, което е жизнено важно за него. Официалната линия от Кремъл ще бъде: „Ние направихме всичко по силите си, за да помогнем на сирийския народ в борбата му срещу тези, които бяха решени да наложат своята воля и да свалят правителство, което не харесваха. Ние действахме, като се придържахме към принципите си, но какво можеш да направиш срещу обединените сили на Запада, Турция и Саудитска Арабия? Америка още веднъж показа истинското си грозно лице.“

Обратно, ако Путин се намеси сега и поиска някакви отстъпки, той ще изглежда като губещ, тъй като това може да бъде изтълкувано като огъване под американския натиск. А това положение би било напълно неприемливо за руския народ.

*Авторът е преподавател в Института по световна икономика и международни отношения в Москва.

По БТА