На 23 август се навършиха 5 години без колегата Николай Коев /13.05.1936-23.08. 2008/.Като журналист Николай пишеше за всичко във всички журналистически жанрове,като някои от фейлетоните му могат да бъдат причислени към публицистичната класика.
Но той сътворяваше и стихове,които намериха място в редица регионални и национални вестници,а също така и в несебърския поетичен сборник «Тебе те има».Николай стана лауреат и на националния поетичен конкурс „Яворови дни”-Поморие,но така и не намери време да издаде стихосбирка.Бог го прибра при себе си,но за неговия дух едва ли ще има мир и там,защото духът на поета винаги броди.
Да помълчим с едно от стихотворенията,сътворено от него.
Максим МОМЧИЛОВ
Завръщане
Когато всяка вечер
отварям пътната врата и влизам,
аз имам само небосвод далечен,
облечен в звездна риза.
Зад мен остават пътищата прашни,
и релсите,и влакът черночел,
и детската илюзия за щастие,
от гдето само чистота съм взел.
Прозорецът в очите ти ме вика
с прозрачната си мека светлина.
По моя път не те измести никой,
макар че той е пълен с имена…