Бившият посланик на България в Русия Илиян Василев пред БНР:Затварянето на стратегическо предприятие като „Нефтохим“ е извънредно събитие

За разговори в София най-вероятно идва главният шеф на „Лукойл“ Вагит Алекперов  
 

Вагит Алекперов

Водещ: Г-н Василев, как гледате на тази челна новина днес – отнемане лиценза на „Лукойл“? Аз вече споменах в началото на предаването – като политически отзвук, като политическо ехо, отдясно наляво, ставаше дума за война, схватка, битка, минаваше се през сделка, за да се стигне до един подготвен театър.Ил. Василев: Е, аз гледам спокойно. Разбира се, такива новини ние не произвеждаме често, поне такива, които да влизат в световните медии.

Водещ: Тази новина влезе, да.

Ил. Василев: Тази влезе и не само това. Все пак „Лукойл“ е международна компания, всяка новина, свързана със затварянето на такава производствена мощност, която е 142 хиляди барела на ден, рафинерия, тя има своето влияние върху един особено чувствителен пазар, какъвто е пазарът на суров нефт и на деривати. Така че няма как да не влезе в тези новини. Защо гледам спокойно? Защото нещата си идват на своето резонно място. Разбира се, звучи много добре законът трябва да бъде еднакъв за всички…

Освен това „Нефтохим“ е специално предприятие за България, и то не само като тежест в брутния вътрешен продукт…

Водещ: Не е ли най-голямото предприятие?

Ил. Василев: Не, то определено е най-голямото по всички класации, в които е България, за топ 100, за 500, в Централна и Източна Европа. Това е и най-голямата рафинерия като капацитет на Балканския полуостров. Така че поради тази причина самото предприятие винаги е било предмет на национална сигурност, финансова, национална финансова сигурност, а оттам и националната сигурност няма кой знае какви други водещи елементи, особено в такива мирни времена. И затова естествено е, когато бюджетните приходи падат или не се изпълняват с 500 милиона…

Водещ: Може и повече, да.

Ил. Василев: Може и повече, когато влизаме в окото на една турбулентност, която, ние не можем да влияем на световните капиталови и финансови пазари, разбира се, че правителството ще затегне дисциплината и ако е имало някъде по-голяма снизходителност и нещо е било допустимо, то държавата е винаги по-силна дори от най-голямата корпорация.

Аз познавам много добре ръководството на „Лукойл“ и действително споделям изказаното от техния говорител, че те са изненадани, тъй като са били… били са с убеждението, че е постигната някаква договореност… И затова пристигналата спешно делегация на ръководството на „Лукойл“ в София…

Водещ: Знаете ли кой я води?

Ил. Василев: Знам, но тъй като е в такъв тип неща нарочно дискретно, дискретни са тези преговори, тъй като има много политически прилагателни. В бизнеса, тъй като познавам и г-н Алекперов (президент на „Лукойл“ – бел. ред.) лично, той е бизнесмен от голям калибър и той никога не би допуснал заради неспазване на закон… в бизнеса винаги могат да се прогнозират и приходи, и печалби, и оптимизация да се направи. Но от гледна точка на нормалното поведение мисля, че има някаква недобра комуникация и нещата ще се оправят след срещата.

Водещ: Предполагам, че, не знам за тази вечер, но утре във всички случаи ще има среща, може би на високо ниво.

Ил. Василев: Ами, те срещите винаги се правят на няколко нива. Експертите се срещат на експертно равнище, с митници, със, разбира се, че министър Дянков ще бъде принципалът, министър Трайков, разбира се, г-н Борисов ще бъде…

Ние трябва да работим с „Лукойл“. Никой не може да си представи, че е в български интерес липсата на функциониращо предприятие.

Водещ: Това сега криза ли е, отнетият лиценз на „Лукойл Нефтохим“?

Ил. Василев: Според мен криза е в този смисъл, че досега, след 1999 година имаше един модел в отношенията между „Лукойл“ и българските правителства, при който някак си нещата имаха като че ли по-голяма степен на свобода, като изключително високо предприятие. Но тъй като вече сме в Европейския съюз, а и времената станаха по-тежки, няма как старата матрица на отношения, в които определени лица тук имаха, нали, своето място, няма как да се продължи с тази матрица.

Нещата трябва очевидно да се върнат в лоното на нормалните отношения между държавата, корпорацията, митници. Все пак „Лукойл“ има достатъчно много поле за допълнителни действия, полезни при това, които да насочат енергията в полето на бизнеса, за по-голяма доходност. Мисля, че не беше и много добро, много добро като ход това да се вдигнат рязко цените на бензина и на дизела с 3-4 стотинки… те просто не са проява на добър вкус.

Междувпрочем в самата Русия премиерът Путин имаше доста остър спор и доста рязко се изказа за действията на някои от нефтените компании във връзка със, така, устойчивата…

Водещ: Това тези дни, така ли?

Ил. Василев: О, не, не, това е може би от четири-пет месеца, защото има сериозен недостиг на деривати на руския пазар и той постоянно обвиняваше нефтените компании, че не правят необходимото да задоволят вътрешния пазар. Така че нефтените компании по принцип, като предмет на висша държавна сигурност, те няма начин да не бъдат предмет на специален контрол и в момента, в който се сложат едни нормални отношения, в рамките на закона, те, разбира се, винаги могат да разчитат на отсрочки… но всичко трябва да бъде в рамките на позволеното, логичното и обещанията да се спазват.

…Никой няма интерес, значи, аз не мога да разбера хората тук, в България, които казват това, че ще се затвори, ние доказваме сила и т.н. Никой няма интерес от

непроизвеждащо предприятие, тъй като освен, аз разбирам, че от гледна точка на бюджетните приходи не е голяма загуба, приходи от данък печалба, тъй като самото предприятия през последните години не е особено печелившо. Всъщност това не е нещо изключително за тази рафинерия. Рафинериите по принцип в Централна и Източна Европа, а пък и навсякъде напоследък работят с много свити маржове. Но това е заетост, това е едно структуроопределящо предприятие, има допълнителни услуги.

Водещ: Мислите ли, че има нещо общо с „Белене“, с тези евентуални съдебни искове Москва – София, София – Москва, „Лукойл“?

Ил. Василев: Познавайки лично Вагит Юсуфович (Алекперов), той е един от малкото, да не кажа единственият, един от малкото реални бизнесмени, които действително гледат бизнес интереса си. Това обаче не изключва някъде някой, така, да си представя, че би могло да се организират някакви такива политически демарши с оглед на това да се постигнат свързани изгоди. В руската дипломация има една склонност в някои среди да правят т.нар. свързани обвръзки…

И сега вероятно някой, който е недоволен примерно от Бургас – Александруполис, позицията, междувпрочем отварям една скоба, самият Алекперов никога, от самото начало не беше голям фен на този нефтопровод, напротив, той имаше една много добра позиция, която тогава се споделяше и от българското правителство, че на нас не ни трябва нефтопровод, а трябва продуктопровод от Бургас до Александруполис, с който да се изнасят готовите продукти от бургаската рафинерия.

И това имаше доста по-голям смисъл, отколкото да пренасяме суров нефт с една нищожна добавена стойност…Така че не е той човекът, който ще бъде, нали, възмутен или ще тръгне да прави каквито и да е действия в тази насока.