ЗЕМЯ МЕЖДУ МОРЕТА

| Източник: проф.Александър Фол

ТРОЯ И ТРАКИЯ

Проф. Александър ФОЛ

Описаните два пътя, източният и западният, не са единствените, които могат да отведат привлечения от странджанската загадка турист към сърцето на планината. От историко-географска и от културно-историческа гледна точка особено увлекателен е южният, който разполага реално, в съвременната пътна мрежа, с две трасета, също претоварени с паметта на миналото. Едното трасе върви от юг на север по течението на Марица между Енос и Одрин (Енез и Едирне), а другото – от югоизток на североизток между Истанбул и Виза; тъй като то минава задължително през град Сарай, съвсем просто е да се предвиди и допълнително трасе към него, което ще започне на северния бряг на Мраморно море от Текирдаг (Тракийската крепост Бисанте, по-късната Редесте), за да достигне Виза.

Посочените трасета свързват типологически еднакви културно-исторически области на тракийската древност от времето преди нейната класическа епоха между края на VI и края на V в. пр.н.е., която бе отбелязана в предишния параграф. Тази древнос е с други историко-географски граници или зони, които лежат плътно от двете страни на Мраморно море. От Измитският залив на Изток (ант. Астакешки залив) до Дарданелите.

На запад (ант. Хелеспонт) лежи, по южното крайбрежие на Мраморно море, обширна област с дълбок хинтерланд, която включва тракийската Витиния (по името на ви-тините) с център Пруса (дн. Бурса), Кизик (дн. Бандърма) и неговия тракийски езиково-културен район, Лампсак (дн. Лампсеки), разположен срещу Челиболу на европейския бряг на Дарданелите, Абидос (при дн. Чанаккале), който заедно с лежащия на европейския бряг отсреща Сест е един от прочутите стари тракийски градове и най-сетне – Троя на р. Скамандър (дн. Трува). Към тази континентална азиатска ивица с ширина до 100 км от север на юг принадлежат мраморноморските острови, но и най-тракийските измежду онези, които надничат от водата на Егейско море – Самотраки, Имброс, Лемнос, разположени между устията на Марица и на Скамандър.

Тази евроазийска територия е контактна зона на (прото-) тракийската древност между втората половина на II хил. пр.н.е. и края на VI в.пр.н.е. съобщенията в нея са се извършили по суша, но и по вода, както към черно море (ант.Понт) през Тракийския Босфор (дн. Босфор), така и през Хелеспонта към Егейските острови и крайбрежия. Откритите трако-малоазийски езикови изоглоси ( развнозвучия ) са трудно оборимо доказателство за етнокултурното единство на населението от северния и от южния хинтерланд на Пропонтида още през II хил.пр.н.е., но най-убедителни са данните от находките под водата край българското черноморско крайбрежие от изследванията на паметниците на мегалитната култура и от тези на керамичния материал в Югоизточна европейска Тракия до линията Троя-Пруса.

Един от най-впечатляващите резултати е напълно еднаквата керамика (масовата посуда за ежедневни нужди) по форма и украса, наречена според археологическата терминология букел-керамика с щтръкнали като рогчета дръжки, букели, която се открива във всички обекти на европейската и на малоазийската Тракия и преди всичко в самата Троя през XIIв.пр.н.е.

На тази веществена доказуема основа, Омировите разкази за присъствието на траките под стените на Троя като противници на неговите елински герои, ахеите начело с Агамемнон, изглеждат епически убедителни като въведение за онзи, който предпочете да пресече с кораб Мраморно море, или да пропътува разстоянието между Хелеспонта и устието на Марица, за да поеме на север. При това пътешествие вътрешна Странджа ще се окаже на друго място в съзнанието на туриста откривател, на място, което вече спада към далеч по-широк историко-културен кръг със световно значение, както и трако-троянския. В този културен кръг се изживява, поне в тази част на Евро-Азия, за която сега става дума, забележителният преход от епохата на употребата на бронзова сплав за оръжия и оръдия на труда към епохата на употреба на желязото за същите цели. Тъкмо промените, породени от вътрешната еволюция на трако-трояните са онези, които обуславят технологичния преврат по тези краища, гарантират напредъка през I хил. пр.н.е.

Извод: Надали има съмнение, че Истанбул, елинският Византион и тракийският град на легендарният вожд Бизас (Бузес), столица на империята, носеща неговото име между IV и XIVв., е великолепният изходен пункт за проникването във вътрешна Странджа по едно от трасетата на югоизточно североизточния вход към планината. Не смея да мисля за по-добрия вариант, който психологически е неотразим – това е Троя като изходен пункт на екскурзията.

Естествено е, обаче да се придвидят и други решения за имитиране на изходния пункт, в каквато и да е обстановка на първоначалното събиране на туристическата група.Това може да стане не толкова чрез въвеждащи беседи, колкото чрез видеозаписи и видео-клипове, а и чрез филми, които възстановяват археологическата действителност, или чисто и просто – съвремието на мястото.

Тъй като вече се разполага и с изследванията на експедицията на Аргонавтите, начело с Язон, но и в присъствието на тракийски митологически герой, между които е Орфей, напълно е реализуемо едно пътуване, въображаемо и достоверно, по морски път след Лемнос, където аргонавтите са пирували, към Самотраки- Имброс-Хелеспонта, покрай Троя и през Мраморно море до Текирдаг, през Босфора до Салмидесос-Мидия-Инеада

.Този които мисли, че разстоянието между Малко Търново и Троя е невъобразимо голямо както в пространството така и във времето на културната история, е просто човек, пътуващ с двуколка в края на XX век.

…………………………………………………………………………………………………………..

ДАРЕНИЕ ЗА ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – МАЛКО ТЪРНОВО

По повод 30 години от създаването на Исторически музей Малко Търново и предстоящото му наименуване на големия български учен, и приятел на Странджа проф. Александър ФОЛ, бе обявено дарение. Международният търговски и културен център •Геопан• предаде на Община Малко Търново за Исторически музей – Малко Търново, експозиция от пет художествено оформени табла. Те са част от изследването „ЗЕМЯ МЕЖДУ МОРЕТА” на проф. Александър ФОЛ. В изследването си, завършено през 2004 г., Ал. ФОЛ обосновава нова концепция за развитието на културния туризъм в Община Малко Търново и Централна Странджа.

В Програмата на Петия интердисциплинарен симпозиум за Странджанско – Сакарския край, който ще се състои през 2014 г. е предвидено отделно заседание по изследването на проф. Ал. ФОЛ. Публикуваме част от студията, озаглавена „ТРОЯ И ТРАКИЯ”, с любезното разрешение на дарителя.