Проф. арх. Тодор Кръстев
Изминаха 30 години от един исторически акт – през 1983 бе призната извънредната универсална стойност на Старинен град Несебър като ценност на Световното наследство с културна значимост за цялото човечество. Разбира се, това бе признание и за способността на държавата, на града и на неговите жители да съхранят тази ценност. Но също и начало на отговорността им да осигурят нейната бъдеща „перманентна защита”. Залогът бе висок – ако универсалната стойност на Старинния град се окаже застрашена, той ще бъде обявен „в опасност”, с риск за изключване от Световното наследство. Съхранена, тя би могла да се превърне в ресурс за неговото устойчиво развитие и за качеството на живот на жителите му – възможност, потвърдена от световния опит.
Годишнината е време за равносметка. От 1983 до днес градът измина сложен и противоречив път. Серия от обстоятелства, особено след 1990, нарушиха деликатния баланс между опазване и развитие на ценността: туристическият бум, мощните икономически интереси, намаляващите възможности на държавата, силно амортизираните инструменти за опазване. Очевидно, опазването на ценността престана да бъде държавен приоритет. Жителите на Старинния град, лишени от стимули и обречени да се подчиняват само на забрани и ограничители, в определена степен престанаха да ги спазват – нарасна незаконното, но също и законното, но неподходящо строителство. Абдикацията на държавата за някои се оказа удобна. Други започнаха да се съмняват в смисъла на статута Световно наследство…
Последиците от всичко това бяха неизбежни. 34-та сесия на Комитета за световно наследство (2010) констатира „тежки изменения … които са заплаха за универсалната стойност, целостта и автентичността на ценността”. Посочен бе реалният риск тя да бъде обявена „в опасност”. Комитетът препоръча изработването на План за управление на ценността.
В резултат Старинният град бе изправен през тежка дилема: или да продължи досегашните си практики – до неизбежното му изключване от Световното наследство, или да приеме една нова стратегия за опазване, използване и управление. Симптоматично е, че историческият избор на алтернатива съвпада с навечерието на четвъртото десетилетие на Световната ценност. През 2012 такава алтернатива бе предложена в Плана за опазване и управление на Старинния град. Планът посочи реалното състояние на ценността, без разкрасяване, предложи реалистични мерки, вместо красиви обещания. Той определи отговорностите на държавата, конкретизира механизмите на нейното партньорство с местните власти и жители, посочи съвременните инструменти за опазване, използване и управление на ценността, както и методите, средствата и необходимото време (до 2032).
Можеше да се предположи, че реакцията на жителите на Несебър към Плана ще бъде противоречива. Планът трудно можеше да компенсира годините на липса на диалог с хората, натрупаното у тях недоверие и скептицизъм. Мнозина се питаха нужен ли е изобщо такъв план? Предлага ли той вярна посока? Не поставя ли в риск тяхното собствено благополучие?
Развитието на Плана за опазване и управление именно към настоящата кръгла годишнина би трябвало да внесе повече увереност. Общината застана зад Плана и дори започна успешно да го реализира. Мисията на ЮНЕСКО и ИКОМОС в края на 2012 оцени Плана като „изключително важна стъпка” и препоръча „неговото цялостно възприемане”. Министерството на културата го прие и насочи към Министерския съвет. Центърът за световно наследство към ЮНЕСКО „приветства развитието на Плана за управление”. Накрая, завършилата наскоро в Камбоджа 37-ма сесия на Комитета за световно наследство, оценявайки постигнатия прогрес на държавата, „настоятелно я моли да приеме и реализира Плана за управление”, като препоръчва серия от мерки, които са изцяло в духа на предложените в Плана.
Би било много жалко обаче, ако усилията на държавата се изчерпат единствено с приемането на Плана, като документ с „успокояващи” функции по отношение на Комитета за световно наследство и нещата продължат както до сега, а именно: ако продължи неадекватното застрояване на крайбрежието (например при пристанището), ако чаршията продължи да запълва уличните пространства на Стария град, ако паркингите плътно обграждат полуострова, ако продължи да действа градоустройственият план от 1981, ако не се осигурят средства за археологически разкопки и консервация, ако не бъдат създадени разумни правила и жителите не свикнат да ги спазват и пр., и пр. Така биха били само временно (в случая, до 2015) отложени рисковете за Световния статут на Несебър. Затова държавата трябва ясно да поеме своите законодателни, административни и финансови отговорности към Старинния град, да подпомогне местното население – така, както Планът го препоръчва, да създаде система за управление, базирана на партньорство между заинтересуваните страни.
30-годишнината е повод за празник, но и за реални действия!
Разбира се, съдбата на един град, бил той и Световна ценност, е пряко свързана с качеството на съответното държавно управление като цяло, със способността на държавата далновидно да пази и развива своите ценности.
………………………………………………………………………………………………………………………………………..
Проф. арх. Тодор Кръстев, д-р на арх. науки
Почетен председател на ИКОМОС/България и Почетен член на ИКОМОС. Експерт по Световното наследство на ЮНЕСКО и ИКОМОС с реализирани над 20 международни мисии (между тях в: Авиньон, Лион, Берлин, Будапеща, Санкт Петербург, Киев, Баку, Берат, Котор, Лвов, Ярославл и др.). Ръководител на много проекти за опазване на културното наследство, между които: План за опазване и управление на Старинен град Несебър (2012, www.pou-nesebar.org); Опазване и ревалоризация на Античния стадион в Пловдив (реализиран 2012, www.antichen-stadion-plovdiv.bg); Консервация на паметници на културата в Старинен Пловдив (1996-2003, ЮНЕСКО/ИКОМОС); Система Културно наследство в устройствените планове на София, Пловдив и В. Търново и др.
Инициатор и ръководител на международните проекти: Културни маршрути на Югоизточна Европа (www.seecorridors.eu, награда „Крал Бодуен”, 2000-2005). Децата и културното наследство (www.otkrivam.com, Голяма награда на медийния фестивал в Албена, 2006).
Автор на над 100 научни публикации в България и в чужбина. Лауреат на международни и национални конкурси. Златен медал на Световното биенале на архитектурата в София. Златен медал на Съюза на архитектите в България. Отличие за заслуги в развитието и утвърждаването на Несебър като уникален световен културен център. Почетен гражданин на Пловдив за принос в опазването на културното му наследство.
Loading ...
