Сн. БГНЕС

В България около 140 хиляди души страдат от различни психични или поведенчески разстройства, което прави по около 1 900 психично болни българи на 100 000 души население, сочат данните на Националния център по опазване на общественото здраве.

От разстройства на настроението страдат около 26 хиляди българи, а от невротични разстройства, свързани със стрес – близо 15 хиляди българи. За психично болните българи се грижат около 500 психиатри в 12 центрове за психично здраве, според данни на националната статистика, цитирани от БТА.

Психиатричните легла са около 4 600 на или 10 на сто от общия брой болнични легла у нас.

Здравни експерти неведнъж са предупреждавали, че страната ни е на последно място в ЕС по разходи в здравеопазването на глава от населението, а по отношение на психичното здраве тази тенденция е още по-тревожна, тъй като разходите за психиатрична помощ за българите са едва 2 на сто от общите разходи за здравеопазване у нас.

Последен доклад на Световната здравна организация публикува нови насоки за съдействие в областта на психичното здраве за възрастни и деца, които са били изложени на различни травми или загуби. Докладът се базира на проучване, направено в 21 страни, в които повече от 10 на сто от анкетираните заявяват, че са били свидетели на различен вид насилие, близо 22 на сто са били участници в междуличностно насилие, 18 на сто от анкетираните са били преки свидетели или участници в различни аварии и инциденти, а 12 на сто са станали свидетели на различни травми или наранявания. Около 3.6 на сто от анкетираното население в тези страни е страдало от различни форми на посттравматично стресово разстройство.

Според помощник-директора на Дирекция „Психично здраве“ към СЗО д-р Олег Честнов, лекарите от първичната здравна помощ вече ще могат да предоставят основна подкрепа на болните в съответствие с наличните данни и ще могат да насочват пациентите към по-комплексно лечение. Сред видовете на предоставяната подкрепа се включват: психологическа първа помощ, управление на стреса и помощ за жертвите на различни травми и загуби чрез методи на адаптация и социална подкрепа.

Освен това от СЗО препоръчват за тези, които страдат от посттравматично стресово разстройство по-комплексно лечение, като например използването на когнитивно-поведенческа терапия или на нов метод на лечение, наречен десенсибилизация чрез движения на очите. Тези техники помагат на хората да се освободят от ярки и нежелани спомени за травматични събития.

СЗО съветва още персоналът за първична здравна помощ да прилага някои нови процедури при случаи в областта на психичното здраве, като например: през първия месец след потенциалното травматично събитие не трябва да се прилагат препарати от типа на бензодиазепините, които са антидепресантни лекарства. Според експерти от СЗО използването на бензодиазепините може да забави възстановителния процес след потенциално травматично събитие.

Глобалната програма за действие на психичното здраве е била разработена от СЗО през 2008 г. с цел да се разшири обхвата на действие на психичните и неврологични разстройства и нарушения. Сегашното разширяване на програмата позволява и включването на грижи за болните, вследствие на посттравматично стресово разстройство, породено от силен стрес или тежки загуби, уточнява докладът на СЗО.