Димчо Михалевски: Четири години ГЕРБ не мръднаха разписаната през 2009 г. реформа във водния сектор

Фокус: Г-н Михалевски, как ще отговорите на критиките на ГЕРБ, че с промените в Закона за водите реформата в сектора се прави на парче?
Димчо Михалевски: Водната реформа се състои в това, че собствеността на ВиК дружествата трябва да се прехвърли от корпоративна в публична държавна и публична общинска собственост и на база на това прехвърляне да се оформят нови органи, които да формират и прилагат политиката във ВиК сектора – асоциации по ВиК. Това беше разписано в изменението на Закона на водите през юни 2009 г. и четири години ГЕРБ не мръднаха тази реформа. Не я придвижиха от точката, до която им я бяхме оставили през юни 2009 г.
Фокус: С какво е важна промяната на собствеността на ВиК дружествата от корпоративна в публична държавна и публично частна собственост?
Димчо Михалевски: Промяната е важна, защото когато се формират новите асоциации и се прехвърли собствеността, първото основно послание към обществеността е, че ВиК системите и съоръженията няма да се приватизират, защото стават публични по своя характер. С промените ще привлечем общините и държавата заедно, на едно място да решават как ще се развиват и модернизират системите, за да може да има гаранции, че няма да се възпроизведе сценарият при електроразпределителните дружества и цената на тока. Това е същината на реформата в две изречения, което не изчерпва цялата дълбочина.
Промяната има още две важни последствия. Едното е, че се решава въпроса с ДДС при изпълнението на проектите, тъй като отваря възможността на общините, след като получат собствеността и я върнат с договор за експлоатация и поддръжка на съществуващите ВиК оператори, да ползват данъчен кредит за изпълнение на проектите по европейските фондове. Второто важно нещо е, че при тази нова схема на взаимоотношение по отношение на собствеността да привлечем ВиК операторите като съфинансиращи организации по собственото участие на общините. Освен ДДС-то, това е вторият проблем, когато те трябва да финансират проектите по Оперативна програма „Околна среда”.
Законопроектът, който цитира Лиляна Павлова и който мина през комисии в предишния парламент, се опитваше да надгради над реформата, която беше разписана, но нестартирана през 2009 г., като добавяше окрупняване на ВиК дружествата. През 1999 г. имаше едно раздробяване на ВиК дружествата в национален план. Има около 23 общински ВиК, извън държавните и държавно-общинските. Ние считаме, че тъй като общините трябва да ни бъдат много деен партньор в тази не лека реформа по описване на активите, в момента има голямо противодействие от страна на Националното сдружение на общините, които не се съгласни с това окрупняване, ние смятаме, че нещата трябва да се решат по еволюционен, а не по революционен път. Сигурен съм, че в бъдеще и този въпрос ще се реши, но това не е съществената част в момента, тъй като ако погледнем какъв е оборотът на тези 23 общински ВиК дружества спрямо общия оборот в национален план на всички ВиК дружества, ще се види, че те са много малки – от порядъка на 5-6 %. Окрупняването не е полезно и ще създаде напрежение, като няма да реши проблема.
Обвиненията, че измененията на Закона за водите, които предлагаме, били на парче са нечестни и несправедливи спрямо нас, защото ние не предлагаме нищо различно от това да се изпълни реформата, която беше предписана преди 4 години и изключително забавена.
Фокус: Какви бяха причините да не бъде внесен законопроектът за промени в Закона за водите, който мина през комисии в предишния парламент?
Димчо Михалевски: Предният законопроект имаше няколко части – окрупняване на ВиК дружествата, проблеми свързани с МОСВ, управление на язовирите. Между първо и второ четене на промените, които предлагаме, по настояване на Националното сдружение на общините ще вкараме текст, който засяга общинските язовири, които са съществената част от язовирите в България. Те са над 2700 язовира, от които над 2500 са съвсем малки. Ще се съобразим с искането на НСОРБ. При обсъждането между първо и второ четене на законопроекта от миналия парламент имаше много сериозни аргументи против начина, по който се предлага те да бъдат контролирани. Тогава спешно беше ангажирано предприятието „Язовири и каскади” да прави надзор над всички язовири в страната, което е пълен абсурд, защото то е специализирано предприятие за големите язовири с енергийна насоченост. Дори да добавим към тях още 100 язовира, то е абсурд „Язовири и каскади” да наблюдава 2700 язовира. В конкретните текстове от проектозакона тогава отговорността беше прехвърлена на дирекция за технически надзор, която никога не се е занимавала с язовири, а имаше функции да се занимава с контрол и надзор със съдове, които работят под налягане и други технически съоръжения. Това е палиативно решение за пред обществото, но то не може да сработи. Ние ще обсъдим възможности за това как да се контролират язовирите на следващата сесия на Народното събрание. Вярното решение е да се класифицират онези язовири, които могат да създадат проблем, подобен на Бисер, а те са не повече от 200 в страната, а останалите 2500 язовира имат съвсем друг характер и техният контрол трябва да бъде насочен по съвсем друг начин, без това да утежнява нито финансово, нито административно контрола им. Вече сме получили в регионалната комисия предложения от НСОРБ за конкретни текстове за общинските язовири, които са над 90% от всички язовири. С текстовете се дава възможност да бъде по-гъвкаво възлагането от страна на общинските съвети на управлението и контрола върху общинските язовири. Тези текстове до голяма степен ще решат проблема, но трябват и допълнителни текстове. Но тъй като ДДС е най-важният въпрос, започнахме с него. Проблемът с ДДС съществува от 4 години, но имаше едно премълчаване на този проблем както от наша страна, така и от страна на Европейската комисия. Ако погледнете всички подзаконови нормативни актове, определящи правилата за разходване на европейски средства и класификация кой разход е допустим и кой не за възстановяване на ДДС, ще видите, че проблемът с ДДС съществува от години. Само че, тъй като ние не извършихме реформата и непрехвърлихме активите от ВиК операторите към общините, създадохме изкуствена, абсурдна среда да се говори, че разходът ДДС е допустим. Сега вече имаме официална позиция на комисията, която казва, че този разход не е допустим както за големите, нови проекти, така и за текущите, които са в изпълнение. Остава още една голяма удивителна, която тегне над нас – дали пък разходите, които сме направили до тук като „допустими” за ДДС няма в едни последващи одити от ЕК да ни бъдат поискани за възстановяване. Но сега този въпрос не е най-важният. Най-важният е как да „не спрем” изпълнението на проектите, защото бавихме дълго време реформите.
Фокус: Да разбирам ли, че предстоят и други законови промени, свързани с водната реформа?
Димчо Михалевски: Повтарям това, с което започнах – реформата във ВиК сектора се състои в това, което беше предписано преди 4 години. 4 години не беше предприета нито една стъпка в посока да се прехвърли собствеността. За мен е непонятно защо, тъй като законовите действия са в сила от 23 септември 2009 г. Собствеността трябваше да бъде прехвърлена от ВиК операторите към общините и държавата, трябваше да бъдат издадени актовете за публично държавна и публично общинска собственост и предоставени с договори за управление, поддръжка и експлоатация на съществуващите ВиК оператори. Това е същественият характер на системата и изключва възможността за каквато и да е приватизация в нея, за да не се възпроизведе елемент като при електроразпределителните дружества. Втората голяма част на философията на реформата е, че дава правата и отговорностите на държавата и общините правилно да подреждат във времето модернизацията, поддръжката и експлоатацията на ВиК системите, което да гарантира качествена услуга на достъпна цена на хората. Ето това е реформата, която 4 години не беше започната, въпреки действащите текстове в закона, които я предвиждат от преди 4 години.
Фокус: Отправени бяха упреци, че промените в Закона не се отнасят до цените на ВиК услугите.
Димчо Михалевски: Основната причина, поради която ние разписахме тази реформа е, че има следния негатив. България водеше ненормална политика на амортизация на активите в последните повече от 20 години. Стигнали сме до там, че всички активи в страната, които в над 90% са във ВиК операторите, са на стойност около 600 млн. лв. От 1998 г. до сега по линията на национално финансиране, по различните предприсъединителни програми – ФАР, ИСПА, САПАРД, по Оперативна програма „Околна среда” (ОПОС) държавата и общините са изградили нови активи, които надхвърлят 1.3 млрд. лв. Те стоят някак встрани, не са прехвърлени за експлоатация и поддръжка на операторите. Те се водят общинска и държавна собственост. Ползват се, но стоят някак в небитието. Отделно в момента по ОПОС ще влязат нови активи от порядъка на около 2 млрд. лв. Виждате – имаме 600 млн. лв. активи, които са силно амортизирани – вече балансовото им число вече практически клони към 0, и нови активи за около 3.5 млрд. лв. Неизбежно ние трябва да формираме политика, с която едновременно да следваме здравата икономическа логика да амортизираме тези активи, защото и ЕК има ясното послание към нас, че ни дава безвъзмездно средства, но иска от нас политика, с която да амортизираме нормално тези нови активи, за да трупаме резерви в следващите десетилетия, с които да модернизираме тези активи и да не се налага всеки път да искаме от ЕК безвъзмездни средства. Тези активи неизбежно ще започнат да оказват натиск върху формирането на себестойността на ВиК услугата и затова се тези нови органи – асоциации по ВиК, така да правят амортизационните планове, така да разпределят приоритетно изграждането на нови активи и модернизация на съществуващите, че да може да постигаме ефекта на модернизация и постигане на всички екологични изисквания, но едновременно с това натискът върху цената на услугата и възможността хората да плащат тази услуга да бъде съобразен с нарастването на доходите. Получим ли кулизия между многото активи и увеличена цена с възможността хората да плащат, значи нищо не сме свършили. Ето затова е нужна реформата и затова беше фатално това 4-годишно забавяне, в което тези органи на политиката трябваше вече да работят, а не сега – 4 години по-късно, да се налага ние спешно да рестартираме реформа, която беше планирана и законово закрепена преди 4 години.
Екатерина ПАНОВА