ИВАЙЛО ЦВЕТКОВ
ЯНА ЙОРДАНОВА
През 2011-а “Тайм” за първи път обяви за личност на годината сборен образ – този на протестиращия. На корицата на списанието беше изобразен млад човек с нос и уста, закрити от шал. Надписът гласеше „От Арабската пролет до Атина, от „Окупирай Уолстрийт” до Москва”. „Тайм” мотивира решението си с това, че вълната на недоволството в Северна Африка и Близкия изток, които се разпространиха също в Европа и САЩ, са преоформили световната политика. Някои от сънародниците ни веднага ще си кажат наум, че ситуацията у нас не би могла да бъде по-сходна.
Разбира се, никой не забравя събитията през 97-а, но по време на февруарските протести едва ли не народът се превърна в героя на деня. Тогава хората излязоха по улиците с конкретен призив – да бъде премахнат монополът на ЕРП-та. Бунтуваха се срещу високите цени на тока. Тогава исканията им останаха глас в пустиня. Развръзката дойде едва преди ден, когато на среднощно заседание парламентарната комисия по енергетика гласува спешно пакет промени в закона, за да стане възможно обещаното поевтиняване на електроенергията.
В същото време един друг БГ митинг – летният (поне така ги разграничават участниците в тези събития – на летен и зимен), не стихва. Напротив – английската закуска пред парламента продължава в изобилие. Сигурно картината все още е атрактивна за някой друг немски турист, който отново ще реши да си отнесе за спомен снимка от шествието. И как няма да е така, като протестиращите непрекъснато го определят като креативно, красиво, интелигентно, под общия знаменател естетическо.
Изглежда, че курортът пред Народното събрание (както го определиха по форумите) е по вкуса на няколкостотин българи, които продължават да си пият сутрешното кафе пред парламента дори и след увеличението на парите за майчинство, намалената цена на тока, по-високата еднократна помощ за първокласниците, заявките за скок на минималната работна заплата от октомври. В Брюксел пък бяха договорени около 100 млн. евро за справяне с младежката безработица. Не можем да отречем и че кабинетът обсъжда вдигането на детските надбавки на 50 лева, както и премахването на подоходния критерий за получаването им.
Английската закуска обаче си остава. Чуват се скандирания за предсрочни избори и в същото време за нов Изборен кодекс. Как да стане това? Ситуацията малко заприлича на стремежа към онзи въображаем остров на Томас Мор. Но изобщо съществува ли някъде подобно място? Въпросът е защо само преди месец и половина, когато имаха възможност, митингуващите не отидоха до урните, за да се опитат да изградят своя остров на Мор? И какво ще постигнем оттук насетне, ако излезем отново да гласуваме – нима резултатът ще е по-различен? Едва ли.
Дори политолози признават, че конфигурацията в парламента ще е почти същата. Може би трябва да се впуснем в спиралата „избори до дупка”, докато получените мандати удовлетворят всеки. Нека си признаем, че сценарият за подобен филм съвсем не е с happy and. Най-много митингуващи отново да пият кафе пред парламента и да чуваме познатите до болка лозунги. И тогава ще си кажем, че тази лента вече сме я гледали.
Loading ...
