 220x70[1]_20140124113523.JPG){kind=logo}
Славата и честта на България намират своите конкретни измерения, чрез обикновената съдба, подвига и героизма на всички тези, които докато умираха, не знаеха, че днес ще ги смятаме за герои, макар и незаслужено забравени.
Техните имена няма да ги чуем на вечерните проверки, селата, наречени на тях, в повечето случай отдавна са приели името като даденост, но не помнят съдържанието.
Всъщност, това е истинската бойна история на България.
Ще ви я представим без коментар, без предварителна подредба, защото това, което ги обединява, независимо от фронтовете и войните, е България, в името на която служиха и загиваха, в името на която умираха.
С една уговорка, че винаги, когато опитаме да изброим подвизите и имената, изградили пантеона на честта и славата на България, ние никога няма да стигнем до пълнота.
На 13 март 1902 г. край село Гирляно, Кочанско, в сражение с турския аскер загива войводата подофицер Иван Савов. Роден е в с. Калугер, Белоградчишко. Член на подофицерското бойно братство в Белоградчишкия гарнизон.
На 13 юни 1902 г. В сражение с турския аскер край село Пътеле загива войводата Марко Лерински, подофицер Георги Иванов.
“Бъди възторжен идеалист, смел до безумство, влюбен в България до фанатизъм, честен до самопожертване…”
Така започва малката книжка “Съвети за строеви офицери”, издадена в Скопската общинска печатница през 1916 г. и станала далеч по-известна като “Помни Войната!” на подполковник Борис Дрангов.
Не случайно тази книжчица, с общо съдържание от 100 страници, се превръща в истински военен катехизис на Българската армия, на военното възпитание и обучение, и не на последно място – на преклонение пред България.
В нея великият скопянин, – бележит български офицер и възпитател, началник на Първата Скопска школа за запасни подпоручици през 1916-1917 г. и автор на първите книги, статии и брошури по военно възпитание и изграждане на командния кадър на Българската армия / Борис Дрангов е роден в Скопие на 3 март 1872 г. / , успява да събере порива и стремежа на цяло едно поколение български генерали и офицери, израснали заедно със свободната българска държава, отдали живота си на идеала за нейното освобождение, утвърждаване и национално обединение.
На 15 март 1903 г. в сражение с турския аскер при село Ърбени, Охридско, загива войводата поручик Тома Давидов. Роден е в Ловеч. Завършил медицина. Доброволец в Сръбско-българската война от 1885 г. Един от активните участници в Мелнишката акция на Върховния македоно-одрински комитет през 1895 г. През 1899 е избран за подпредседател на ВМОК начело с Борис Сарафов.
На 30 март 1903 г. в сражение с турския аскер край село Цапарево, Петричко, геройски загива войводата мичман Тодор Саев.
На 28 април 1903 г. в сражение с турския аскер геройски загиват поручик Борис Сугарев и поручик Софроний Стоянов
Генерали, полковници, майори, капитани, поручици – като Владимир Вазов, Георги Вазов, Радко Димитриев, Стефан Тошев, Никола Генев, Климент Бояджиев, Георги Тодоров, Иван Колев, Петър Дървингов, Борис Дрангов, Коста Каварналиев, Владимир Серафимов, Георги Векилски, Никола Дренски и Христо Топракчиев…
Хиляди и хиляди, знайни и незнайни, признати и отричани, известни и неизвестни, мъже на България, честно и почтено извървели пътя си в името на нейната сила и величие, в името на величието на българския дух. Командири и водачи, обединени не от жаждата за слава и стремежа за военни отличия, а от искрената вяра в правотата на делото, за което воюват, от любовта и преклонението си пред родината.
На 16 април 1906 г. в сражение с турските войски край село Влахи, Мелнишко, загива полковник Анастас Янков. Доброволец в Сръбско-турската война 1876 г. и в Руско-турската освободителна война 1877–1878 г. След Освобождението завършва Военното училище в София. По време на Сръбско-българската война 1885 г. се сражава при Сливница. Включва се в дейността на ВМОК и взема участие в Горноджумайското въстание 1902 г. По време на Илинденско-Преображенското въстание 1903 г. полк. Янков е начело на чета в Пирин. Включен е в състава на въстаническия щаб в Разложко. След разгрома на въстанието продължава да броди с чета из Македония.
На 21 октомври 1912 г. 21-ви пехотен Средногорски полк разбива турските части / от отряда на Явер паша при Аламидере и освобождава Централните Родопи. Заради боевете в подножието на връх средногорец, наричан родопската Шипка, селото е преименувано на Полковник Серафимово.
На 21 октомври 1915 г. капитан Христо Чернопеев, депутат от Народното събрание , легендарен войвода в Македония, загива в първия щурм на Криволашката позиция, начело на отряд от доброволци. За него Страшимиров ще напише : „Лъвът преклони глава пред делото на народа си!”
Времето, изравнява личностните различия, индивидуалните предимства и особености и ги нарежда един до друг във все още несъздадения пантеон на българската военна слава.
Жестоките игри на политиката, превратностите на европейската и световната история, в продължение на десетилетия ни налагаха чувството за вината на победения, караха ни да се прекланяме пред чужди имена и символи, да равняваме собствените си представи за това как трябва да изглеждат офицерите ни по чужди мерки и критерии.
Деляхме офицерите си на “царски” и “републикански”, с половин уста признавахме победите си, брояхме до седем” на тържествените зари и проверки, без да обясним на децата си, че това са седемте избрани победи на Българската армия.
Само 7 от стотици.
Под сурдинка обяснявахме, че без да сме спечелили война, с изключение на Сръбско-българската, ние нямаме загубено сражение, че наше знаме в чужд военен музей няма, че напротив в хранилищата на Военния музей в София, дремят десетки сръбски, турски, руски и незнайно какви още знамена.
На 31 октомври 1915 г. в атаката на Градско загива командирът на 2-ра дружина от 3-ти пехотен македонски полк ротмистър Димитър Думбалаков,. Погребан е в двора на църквата във Велес, откъдето е изровен от сърбоманите. Ротмистър Думбалаков е от село Сухо, Солунско, а семейството му е кръвно свързано с борбите на българите от Македония.
На 21 април 1916 г. в небето над Петрич капитан Продан Таракчиев води първият въздушен бой в историята на българската военна авиация срещу самолети на съглашенците.
На 3 септември 1916 г. подпоручик Стефан Гешанов, командир на 4-ти взвод от 6-ти Конен полк, загива в атаката на Карапелит срещу 4 румънски дружини с артилерия и конница, за да остави името си на село Конак Куюсу, днес Поручик Гешаново
В “Помни войната” Дрангов ще напише “работи спокойно, отчетливо, разумно и толкова по-спокойно, колкото опасността е по-близо”.
И още
“Всеки началник да бъде глава,
пример във всичко, сиреч пръв да направи това, що изисква от подчинените си.
Началникът трябва да бъде образец и пример на твърда дисциплина и ред, що дават непоколебима сила и създават безсмъртни дела.”
На 7 септември 1916 г. по време на епичните боеве за освобождаването на Добрич и спирането на настъплението на 47-ми пехотен руски корпус на генерал Зайончковский, загива командира на 1-ва дружина от 3-ти пехотен Бдински полк подполковник Димитър Чолаков. Загива, за да даде името си на село Полковник Чолаково край Кайнарджа.
На 7 септември 1916 г. по време на боевете за освобождението на Добрич загива командирът на 8-ми пехотен Приморски полк полковник Панайот Минков. Загива, за да остави името си на село Кабасакал, сега полковник Минково, в община Добрич.
На 13 септември 1916 г. в боевете срещу 19-та пехотна румънска дивизия и 3-та конна руска дивизия при село Деведжикьой / сега село Добрин / загива командирът на 19-ти пехотен Шуменски полк полковник Антон Дяков. Командирът на полка, дал най-много жертви по време на щурма на Тутраканската крепост. Полковник Дяков оставя името си на село Полковник Дяково в община Крушари.
Разликата между тези, които могат да умрат за това, за което говорят и служат и тези, които търсят бързата кариера по йерархическата стълбица е в умението да кажат “след мен!”, вместо да вдигнат атаката с командата “Напред!”.
Тогава командирът не се крие зад гърба на войниците си, а върви пред тях. Тогава се ражда легендата.
Тогава започва магията и окриляването.
Тогава идва времето за подвизи…
Тогава … на брега на слънчевото Дойранско езеро се сещаме за смъртно ранения полковник Коста Каварналиев, удържал позицията си в продължение на седем дни с три хиляди войници срещу повече от 42 000 неприятели, отпратил адютанта си с думите: ”Поручик Дуров, тръгни по пътя към София и дори да срещнеш само един български войник, прати ми го, за да го туря в боя”…
На 19 септември 1916 г. в боя при Узунлар – Топра Хисар загива геройски ротмистър Никола Чунчев командир на четвърти ескадрон от 3 –ти Конен полк В последната си атака на хребета Балабанлий, той умира с думите „Нека тук измрем за обединението на България!”, за да остави завинаги името си на село Азиджилар станало Поручик Чунчево.
На 26 септември 1916 г. взводът на офицерски кандидат Коста Николов от 3-ти пехотен Бдински полк е обкръжен от французите при Демирхисар. Командирът вдига взвода в атака, разкъсва обкръжението и спасява войниците си, заплащайки с живота си.
На 27 септември 1916 г. командирът на 1 Дружина от 11 -ти пехотен Сливенски полк майор Стефан Куртев води атаката на войниците срещу позициите на противника в долината на Вардар Французите са разбити, но в сражението загива командира на дружината.
Тогава си спомняме за поручик Любен Кузупов, пренесъл през цяла Македония полковото знаме, за да го предаде в казармите на 6 пехотен полк в София ,за да не го падне в ръцете на съглашенците.
Сещаме се стиховете на най-нежния поет подпоручик Димчо Дебелянов и изгорелите от слънцето треви на Демир хисар, за капитан Димитър Списаревски, превърнал се в звезда в нощното небе над София, за разказите на Йовков “Земляци” и “Белия ескадрон”, за командирите на Македоно-Одринското опълчение, приели сабята и каптулацията на 15 000 корпус на Явер паша, край Теке, за атаките на Булаир и Чаталджа, Криволак и Тутракан…
На 27 декември 1916 г. в разгрома на 244-ти пехотен полк на Руската армия край село Ракел, между манастира Кокош и Исакча, загива подпоручик Асен Досев Кърджиев, командир на взвод в 7-ми пехотен Преславски полк. Офицерът оставя завинаги името си на село Поручик Кърджиево, край Крушари.
На 21 април 1917 г. С артилерийска подготовка от 86 тежки и 74 полски оръдия започва атаката на английското командване срещу позиците на 9 –та Плевенска пехотна дивизия в района на Дойранското езеро. За три дни англичаните изстрелват над 100 000 снаряда срещу българските позиции.
26 май 1917 г. на Кота 1050 в завоя на река Черна загива командира на 9-ти пехотен пловдивски полк полковник Борис Дрангов. Легендарният български офицер и войсководец. На негово име са наречени Дрангово, Петричко, Дрангово , Пловдивско и Дрангово, Кърджалийско.
На 17 септември 1918 г. в боевете при връх Добро поле загива полковник Ламбринов, легендарния командир на 53-ти пехотен полк. За участието на полка в сраженията за освобождаването на Добруджа, сега името му носи село Полковник Ламбриново, край Силистра.
Спомняме си лудата атака при Мека црев на ротмистър Бендерев срещу Дунавската сръбска дивизия с разветите знамена, полковата музика и “Шуми Марица!”…
Спомняме си драгуните на генерал Иван Колев в страшната им жътва в златните жита на Добруджа…
Благословена е тази България, в която поетите, писателите и математиците й стават офицери, когато тя ги повика!
“ ….За да живее, България има належаща нужда от нравствени великани, а не от безмълвни, поцепени нравствени кастрати. За да побеждава, българското войнство трябва да се води и въодушевява от възвишени характери, а не от безмълвни и раболепни самопоклонници. Ново вино не се налива в стари мехове.”
На 18 септември 1918 г. В контраатаката на връх Калатепе край Дойран загива капитан Никола Константинов, доцент по математика в СУ, командир на 16 рота от 17-ти пехотен Доростолски полк. Капитан Константинов лично води войниците си в ръкопашната схватка.
На 20 декември 1943 г. Поручик Димитър Списаревски загива във въздушен таран в небето над София, срещу американски Б 24 „Либерейтър”. Посмъртно е произведен в чин капитан.
На 13 септември 1944 г. майор Асен Мисканов се самовзривява , заедно с оръдията от бреговата батарея на Кавала, за да не предаде позицията в ръцете на противника. Произведен е посмъртно в звание полковник.
Само на една ръка разстояние в паметта ни се крият чудеса, подвизи и примери, които трудно могат да бъдат открити в чужда история, които трудно могат да бъдат повторени и изживени.
Нужно ние само да повярваме в себе си, да дадем воля на сърцето си, да намерим пътя, който ще ни превърне в част от редиците, извървели трудния хилядолетен път на България.
Просто тези, които вървят преди нас и тези, които идват след нас не трябва да се срамуват.
Loading ...
