В момента в държавата няма орган, който да извършва независим контрол върху злоупотребите със специални разузнавателни средства и да уведомява гражданите за евентуално накърняването на правата им. С предсрочното разпускане на Народното събрание в средата март бе заличена парламентарната подкомисия за контрол върху СРС. Това постави държавната власт за пореден път в абсурдната ситуация да не може да изпълнява собствените си закони. В случая става дума за Закона за специалните разузнавателни средства (ЗСРС) и Закона за електронните съобщения.

Ситуацията е допълнително усложнена и от факта, че България се намира в тежко неизпълнение на решението от 2008 година на Европейския съд в Страсбург за контрола върху СРС. В момента срещу България се води и второ дело за нарушение на процедурите в тази област.

Парламентарното мнозинство на ГЕРБ доби печална известност с неспазването на закони, които само е гласувало. Под политически натиск често беше поставян Висшият съдебен съвет, стигна се и до блокиране на Конституционния съд. Ситуацията с контрола върху СРС-ата обаче издигна абсурда в непознати висини.

В началото на тази седмица бившият вътрешен министър Цветан Цветанов отхвърли всякаква своя отговорност за скандала „българския Уотъргейт“, прехвърли топката към парламентарния контрол и нископоставени служители в МВР, като дори обеща, че ако отново оглави МВР, нещата ще продължат по старому. Тази позиция на Цветанов не би трябвало да устройва никого в държавата.

В самото начало на мандата си ГЕРБ разтури създаденото от тройната коалиция Национално бюро за контрол на СРС, родено на свой ред след шумния скандал „Галерия“, отново свързан с нерегламентирано следене, подслушване и натиск, но от страна на ДАНС.

Мотивът на ГЕРБ и по-специално на ресорния вицепремиер Цветанов беше, че бюрото за контрол на СРС начело със следователя и бивш депутат от БСП Бойко Рашков, е твърде политизирано. Правомощията на закритата структура бяха прехвърлени на парламентарна подкомисия, която да следи за злоупотреби с подслушването и да уведомява гражданите.

Развитието на събитията показа, че вместо по-строги регламенти, контрол и независимост от политическа намеса, подслушването, се превърна в дейност изцяло зависима от политическата конюнктура.

Едноличното решение на премиера Бойко Борисов да подаде оставка на правителството на 20 февруари доведе до предсрочно разпускане на Народното събрание и луфт от минимум три – четири месеца, в които няма да има работещ парламент, който би могъл да реагира на скандали от типа на „Тановгейт“ и „българския Уотъргейт“. Факт е, че докато функционираше, подкомисията не вършеше особено активно своята работа, но все пак имаше някакъв озаптяващ ефект върху МВР, ДАНС и прокуратурата. Комисията извърши проверката на аферата „Мишо Бирата“, разкри дефекти в работата на службите за следене, а изкупителна жертва на скандала стана тогавашният председател на ДАНС Цветлин Йовчев. Той си тръгна, за да не си тръгне Цветан Цветанов. Повече от месец в публичното пространство се дискутираха изводите от проверките, които посочваха тоталната липса на контрол при съхраняването и ползването на чувствителната информация.

Както си му е редът, бяха сформирани работни групи, които да предложат затягане на режима за СРС-та, а през февруари 2011 г. премиерът Бойко Борисов дори препоръча министърът на вътрешните работи да няма право да разписва СРС-та. И до днес законът не е променен, а „бръмбарите“ все още са в ръцете на вътрешния министър.

Добра или лоша, въпросната парламентарна подкомисия в момента не съществува и няма кой да приложи какъвто и да е външен контрол по отношение на горещите разкрития на прокуратурата за фрапиращи нарушения при мобилното подслушване в МВР. Сигналът на лидера на БСП за тотална схема за незаконно подслушване на политици, бизнесмени, банкери и пр., в по-голямата си част бе потвърден.

В момента всичко е в ръцете на прокуратурата, чиито действия президентът Росен Плевнелиев заяви, че категорично подкрепя и обяви, че тя работи независимо. Всички бихме искали да вярваме, че това е така, но коя е независимата инстанция, която да потвърди? Най-малкото заради това, че самата прокуратурата е ползвател на СРС-та и са налице вътрешни зависимости – прокурорите са в ситуация да проверяват свои колеги в МВР, с които се познават чудесно и покрай редица съвместни акции.

Един от актуалните въпроси без отговор е кой ще изпълни законите и ще публикува на 31 май задължителния доклад за прилагането на СРС в страната. Това трябваше да свърши парламентарната подкомисия. Няма и кой да направи легитимни предложения за подобряване на процедурите при подслушването. Очакванията са МВР, което е създало предпоставки за незаконно подслушване и чиито служебен министър Петя Първанова и главен секретар Калин Георгиев отричат да има такова нещо, да прекроят правилата.

Най-сериозното нарушение е, че в момента няма структура в държавата, която да уведомява гражданите, които са станали жертва на незаконно подслушване. Всички това е записано в Закона за СРС и Закона за електронните съобщения, които бяха дерогирани единствено по силата на политическата конюнктура, както ГЕРБ си я представя.

От „Тановгейт“ до „Българския Уотъргейт“

В България периодично гърмят скандали, свързани със СРС-та, но два са най-значими от гледна точка на корупция по върховете на властта. Парламентарната подкомисия за контрол върху СРС излезе със силно критични заключения за съхранението на СРС-ата след случая „Тановгейт“, в който излезе и прочутият разговор между бившия премиер Борисов и шефа на митниците „да не бъде закачан Мишо Бирата“. Малко по-късно се разбра, че службите в МВР напълно законно могат да скрият информация от прокуратурата, когато става дума за данни, злепоставящи техни министри.

Новата афера „българският Уотъргейт“ демонстрира нагледно, че не само данните от подслушване не се съхраняват сигурно, но и МВР може да подслушва който си иска дори и без формалното съдебно разрешение. Всичко това излезе наяве по време на управлението на ГЕРБ и малко след него.

Между двата скандала властите не направиха абсолютно нищо, за да запушат пробойните и да ограничат нерегламентираната употреба на СРС-ата. Точно обратното. Семейната приятелка на Цветан Цветанов Владимира Янева, който оглави Софийския градски съд, даващ разрешенията за СРС, предложи на МВР и ДАНС да прикрият прекомерното подслушване с юридически хватки. МВР от своя страна започна да подслушва повече.

Парламентарната подкомисия отчете през 2012 година, че министерството е поискало с 26% процента повече СРС-та в сравнение с времето преди скандала „Тановгейт“.

Бившият премиер Бойко Борисов пое личен ангажимент през 2011 година да промени процедурите за СРС. Вместо това той прикри всички предложения, които бяха внесени в Министерския съвет.

Заради огромните поражения, които този скандал нанесе върху държавата, през 2011 г. почти всички институции бяха постигнали консенсус, че вътрешният министър не трябва да има право да разрешава СРС-ата. Прокуратурата тогава изготви пакет от законодателни промени в тази насока. Те бяха подкрепени от Върховния касационен съд и от тогавашния правосъден министър Маргарита Попова.

Прокурори, запознати с обсъжданията, заявиха неофициално пред Mediapool, че е имало няколко обсъждания с депутати от ГЕРБ. В крайна сметка всички предложения са били хвърлени в кошчето преди президентските избори през октомври 2011 г., а Цветанов си запази правото на контрол върху подслушването.

Ако подслушването не е политическо, то какво е?

Няма как по друг начин да си обясним как така един министър държи да подписва хиляди СРС-ата вместо да си гледа държавническите задължения, коментира пред Mediapool следователят от Националната следствена служба Бойко Рашков в отговор на въпроса дали се подслушва с политически цели. През 2009 г. той беше избран от парламента (с протекцията на БСП) за председател на Националното бюро за контрол на СРС, което ГЕРБ набързо закри.

Рашков напомни, че институцията бе създадена в изпълнение на решението на съда в Страсбург от 2008 година. В него директно се казва, че България трябва да въведе независим външен контрол върху използването на СРС-ата и гражданите трябва да получат права да се жалят при нарушаване на правата им. Най-сериозният извод обаче беше, че вътрешният министър има прекомерна власт да подслушва.

Пет години по-късно ситуацията изглежда по-зле и от преди, а ГЕРБ прекрати изпълнението на решението на Европейския съд.

„Целта (при закриването на бюрото) беше да си правят каквото си искат (с подслушването). Ако ГЕРБ искаха държавата да върви към демократизиране, нямаше да закрият бюрото. Можеха дори да назначат свои хора, на които имат доверие. Вместо това се стига до сегашната абсурдна ситуация в държавата да няма орган, който да осъществи независима проверка. Самият живот показа колко е било далновидно и политически обосновано решението на ГЕРБ да закрие бюрото“, допълни Рашков.

Според него политическата власт трябва да бъде освободена напълно от правото да разрешава специални разузнавателни средства, както и за изваждане на службите за техническо изпълнение на СРС-та извън МВР и ДАНС. Рашков допълни, че служителите в тях са под огромно напрежение, защото са подчинени на политически лица. Той напомни, че вътрешният министър има право недопустимо да влияе върху съдебна власт чрез тези си функции, защото с подписа си може да каже дали да се събират или не доказателства по наказателните дела.

„Много логично се случи Цветанов да попадне в небрано лозе. Това нямаше да се стане, ако бяха умни и не бяха толкова алчни да събират със СРС-та информация за всички сфери на обществения живот“, коментира Рашков.

Колко е пробита системата?

Последният скандал в МВР поставя напълно нов въпрос: Дали системата не е толкова пробита, че във всеки момент може свободно да се заобикалят съдебните разрешения за СРС, коментира пред Mediapoolадв. Александър Кашъмов от Програма „Достъп до информация“. Според него в случая „българския Уотъргейт“ се говори за нарушения, които са в пъти по-сериозни от коментираните през 2008 г. в решението на Европейския съд в Страсбург.

„Европейският съд даде ясни директиви за реформа в тази област, но българските власти не засегнаха съществените моменти в това решение (на съда). Трябваше да бъдат изготвени вътрешни правила в МВР, а министерството трябваше да бъде поставено под външен контрол. Сега разбираме, че МВР не си е написало домашното“, допълни юристът. Той напомни, че Програма „Достъп до информация“ и Асоциацията за европейска интеграция и права на човека са завели ново дело пред съда в Страсбург, което засяга последното развитие на събитията с подслушването в България.

Кашъмов припомни и много други проблеми с контрола върху СРС, които останаха встрани на скандала в МВР. Съдиите, които дават разрешение за подслушване, не оказват последващ контрол. Възможно е разрешение да се даде за следене на един телефон, а МВР да подслушва друг и т.н. Продължава да има много сериозни опасения от лавинообразното нарастване на следенето на трафични данни от МВР, а законът не дава никакво право на хората да разбират, ако има незаконно проследяване на интернет-трафика им. „Бонус“ към това е, че Законът за електронните съобщения дава право на министерството в определени случаи да следи трафик и без съдебно разрешение.

Кашъмов припомни, че дори и когато парламентарната подкомисия е функционирала, няма нито един гражданин, който да е бил уведомен, че е станал обект на незаконно подслушване. Какво остава, когато службите са оставен и без този хлабав контрол.