Карта на обитаемия свят (Mappa mundi). 1153 г.

Както вече информирахме,от миналата   седмица започна  новата ни рубрика „Несебър и залива в стари карти” (IV-XIX). Посвещаваме я на 30-годишнината  от обявяването  на Стариния  Несебър за част  от Световното културно наследство, а също така...
| Източник:

Както вече информирахме,от миналата   седмица започна  новата ни рубрика „Несебър и залива в стари карти” (IV-XIX). Посвещаваме я на 30-годишнината  от обявяването  на Стариния  Несебър за част  от Световното културно наследство, а също така и  в подкрепа на наскоро приетия План  за управлението му.

Щастливи сме,че за първи път младите хора в Несебър,неговите жители и гости,както и многото приятели на този уникален град от страната и света ,ще се запознаят така системно с тази изключителна колекция.

Публикациите ,които ще правим всяка седмица, са благодарение на изключителното сътрудничество с  Международния търговски и културен център ГЕОПАН и лично на неговия президент д-р  Стефан Пейков.

Днес ще ви запознаем с един изключителен картограф :

ОЩЕ В 1153 Г. ЛИЧНИЯТ КАРТОГРАФ НА КРАЛ РОДЖЕР II – АБУ’АБД АЛЛАХ МУХАМАД ИБН МУХАМАД АЛ-ИДРИСИ ПОСТАВЯ БУРГАСКИЯ ЗАЛИВ В ГРАНИЦИТЕ НА ОБИТАЕМИЯ СВЯТ. ТОВА СТАВА В ЗНАМЕНИТАТА КАРТА (MAPPA MUNDI).

 Малцина хора знаят, че нашата Национална библиотека „Св.Св. Кирил и Методий” съхранява едни от най-добрите копия на картите на Ал-Идриси.

Сайтът Nesяebar -news, за първи път представя на своите читатели  България, Бургаския залив и района на Несебър така, както са описани от личния картограф на краля на  Сицилия, преди едно хилядолетие.

Кой е ал- Идриси?

Ал-Идриси (1100 – 1165) е един от най-значимите представители на средновековната арабска география и картография. Роден е в гр. Сеута, Северна Африка, но израства и получава образованието си в арабска “Кордоба” (Испания). Неизвестно точно кога, той постъпва на служба в двора на Роджер II (1130-1154) в Палермо като личен кралски географ. Тук – за около петнадесет години – съставя на арабски език съчинението “Китаб нузхат ал-муштак” (“Китаб Руджар” (Книга на Роджер) или “Географията” на Идриси). Географските описания обособяват познатия тогава свят по “климати” – общо седем климата, които делят света на седем успоредни зони и са разположени на север от екватора. Картографските материали обемат 70 “секции” (карти), които са по-съвършени от творбите на съвременната му европейска “манастирска картография”. Макар и да не са построени и рисувани в мащабна проекция, те се характеризират с подробната и сравнително точна за времето си географска номенклатура. Чрез текстовете на “Географията” тя се съчетава с политически, стопански, а на места дори и с културни данни за някои региони. Представената карта кореспондира с някои антични географски представи, където “Обитаемия свят” е заобиколен от околосветски Поток-Океан, с който всички морета имат връзкАбу’Абд Аллах Мухамад ибн Мухамад ал-Идриси

Карта на обитаемия свят (Mappa mundi). 1153 г.

Рисувана, цветна, 37х26 см

Национална библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ – София

Дигитален архив “Тракия” – Геопан

 Едно от най-добрите копия на “Географията” на Ал-Идриси (1100 – 1165) се съхранява в Националната  библиотека “Св.св. равноап. Кирил и Методий” в София.  На картата (секция VI.4) e изобразена Югоизточна Европа с част от Мала Азия, Средиземноморието и Черно море. Географското описание e сравнително най-подробнотo за цялото Средновековие. Дадени са и точните размери на Бургаския залив.

 “От Басилику (Василико) до град Сузубули (Созопол) на морето има 25 мили. Също така от последния до град Ахилу (Анхиало) има 25 мили. Между тях (Созопол и Анхиало) се намира морски залив (Бургаския), чиято широчина е 12 мили, а дължината на този залив е 20 мили. От Ахилу до град Аймен (Емине) на морето има 25 мили”.

 

 Абу’Абд Аллах Мухамад ибн Мухамад ал-Идриси

Карта на част от Югоизточна Тракия. 1153 г.

Рисувана, цветна,

37 х 26 см

Национална библиотека

„Св. Св. Кирил и Методий“ – София

Дигитален архив “Тракия” – Геопан

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Ето какво четем по това време в Български апокрифен летопис (ХІ в.):

“И след това излезе друг цар на име Гаган, а прозвището му беше Оделян (цар Петър Делян), много красив. И този прие българското и гръцкото царство… И създаде три града на българската земя: 1. Червен; 2. Несебър; 3. Щип. И там царува 28 години, и бе посечен от другоплеменник на Овче поле.”

 

Print Friendly
FacebookСподели