Красимир Узунов за това ще се съобрази ли Македония с препоръките на европейските депутати

Красимир Узунов: Здравейте.
Водещ: Какъв е вашият коментар – готова ли е Република Македония за получаване на дата за преговори за европейско членство?
Красимир Узунов: Прекалено оптимистично звучат европейските разсъждения или поне разсъжденията на евродепутат Едуард Кукан по темата „Македония”. Което, рискувам да кажа – лошо е, че не се познават проблемите нито в цялостната им дълбочина през последните години, нито това, което напоследък се случва в Македония.
Водещ: Вашият коментар какъв е?
Красимир Узунов: Приписването на европейска рецепта за бързо лечение на заболелия югозападен съсед на България не е най-доброто решение и не е приложимо в случая.
Водещ: Защо?
Красимир Узунов: Комплекс от проблеми – вътрешни, проблеми със съседите. За мен те са обективни и субективни. Субективни дотолкова, доколкото лично за мен самата Македония не желае членство в Евросъюза.
Водещ: Защо мислите така?
Красимир Узунов: Т.е. опитите от отварянето на прашалника преди 6 години, откакто започнаха да отговарят на въпросите, тях много повече ги интересува евентуалната интеграция в това, което става в остатъчна Югославия, доминирана до голяма степен и от руски интереси, отколкото една евроатлантическа ориентация. Поведението на актуалния премиер Груевски, който за пореден път спечели изборите, които бяха предизвикани, не говорим за нормалните избори, става въпрос за местен вот. И фразата, с която влизаше във всички предизборни събрания: „Ако трябва да се решава спорът за името, ние трябва да проведем референдум. А ако има референдум, аз ще гласувам против”, не е най-европейското поведение. Да, това носи дивиденти във вътрешнополитически план, води до разгром на политическия опонент – къде с използване на сила, говоря за 24 декември и влизането на полицията в македонския парламент и последвалото напускане на македонските опозиционни депутати. Къде и с авторитетен респект на властта, охридчани казват: „Крайно време е да сменим кмета, за да бъде от управляващата власт, за да получим нещо и ние от тази власт”. И всичко това е чудесно, познато е на Балканите като прийом и като похват, но Македония не прави нищо, за да, по някакъв начин, се европеизира в отношенията си, най-малкото със съседите. Само вчера излезе декларацията на Сдружението на македонските историци, които твърдят, че не приемат чл. 8 от препоръките на Европейския парламент (ЕП) за уточняване на отношенията със съседите. Това е клаузата, която засяга България. И необходимостта по нов начин да се напишат част от учебниците, да се премахнат някои неща, които биха дразнили и съседите – тук е и България, тук е и Гърция.
Водещ: Тук обаче не става въпрос само за дразнена на съседите, става въпрос за обективна истина и за факти.
Красимир Узунов: Точно за това става въпрос. И за това дразнещо е заглавието обаче: „Няма да си променяме идентичността за удоволствието на българите”. Т.е. там се приемат неща, които – от една страна Македония се стреми нещо да получи. Тя е свикнала да получава през всичките тези години, 22-годишното си, сега ще станат 22 през септември, съществуване. Но Македония не се стреми нищо да постигне сама. На този фон имаме едно засилено политическо противоречие по една проста причина, че Цървенковски се съгласи и след европейски натиск да участва в местните избор при условие, че ще се насрочат предсрочни парламентарни. След смазващия успех на ВМРО-ДПМНЕ на изборите аз не смятам, че в Македония ще се насрочат предсрочни парламентарни избори така, както Груевски пое ангажимента, за да участва и опозицията в местните избори.
Водещ: Това как ще рефлектира върху преговорите за името и въобще върху напредъка за еврочленство?
Красимир Узунов: Преговорите за името навлизат вече в съвсем друг етап. Нимиц каза: „Горна Република Македония”, обаче Гърция няма позиция в момента. Както пише в македонската преса: „Гърция кюти”, т.е. Гърция мълчи. От друга страна самите македонския медии не са наясно как трябва да реагират, защото няма доктрина по това нещо. От трета страна България също е заинтересована страна, защото имаме налице географско определение. А България е декларирала през последните години, че не би се съгласила Македония да променя името си с някакво географско определение, което би създало проблем за други части, които в момента са на територията на България от някогашна Македония, като провинция говорим. Става въпрос за Пиринска Македония. Така че възелът за мен вместо да се разплита, ще се заплита все повече. Аз разбирам примерно Щефан Фюле, който иска да се появи като еврокомисар, който отговаря присъединяването, специално, за Македония и да постигне резултат там, където не е постигнат резултат от 1992 година насам в решаване на спор за името и евроинтерграцията през последните 7-8 години на Македония.
Водещ: Но прогнозата ви каква е?
Красимир Узунов: Няма как да стане. Значи Македония ще продължи да се раздира от етнически и политически противоречия, които все повече ще я тласкат към други сценарии – за пост югославското пространство. Местните избори доказаха, че в 20 общини са доминирани от албанци, като кметове. А в 35 общини от общо 80, има общински съветници албанци. Принос към съвременното развитие – за пръв път имаме албански общински съветници в Прилеп и във Велес. Това не са градове, в които е известно, че живее тотално албанско население. За да получат общински съветници, това означава едно добро пренаселване и преразпределението на населението на територията на Македония.
Водещ: И до къде води всичко това според вас?
Красимир Узунов: До създаване на свободна западна територия, която започва някъде от предградието на Куманово и стига до брега на Охридското езеро. Тя е узаконена. След като взеха Кичево, оттук нататък следващия кмет, който не е албанец – от Охрид като се тръгне се стига чак до Скопие.
Водещ: Добре, много ви благодаря за това включване.
Красимир Узунов: Всичко добро.