Бизнесът посочи на премиера патологични деформации в икономиката ни

Пълзящо развиващи се през последните пет години негативни процеси в българската икономика, довели до сегашни патологични изменения в структурата на бизнеса, отчетоха от Българската стопанска камара (БСК) в писмо до служебния премиер Марин Райков, изпратено в петък. Организацията предлага също така при поискване от страна на Райков да предостави пакет от мерки за преодоляване на проблемите в областта на енергетиката, данъчната политика и за премахване на тромавата бюрокрация, която вместо да помага на бизнеса, прави печалби на негов гръб.

С изпратените макроикономически показатели, обхващащи периода от 2007 до 2012 г., бизнесът алармира за това, че при ръст на брутния вътрешен продукт (БВП) постъпленията в държавния бюджет намаляват, а най-големите предприятия в страната учудващо отчитат значително увеличение на приходите си, а в същото време печалбите им се сриват. С тревога БСК отбелязва, че има рязък спад на инвестиционната и предприемаческата активност, което води до ръст на безработицата, като в същото време се деформира силно структурата на заетостта, повече от половината от която е в сферата на услугите и търговия, а едва 26 на сто в реалното производство.

Ръст на БВП и акцизи, а спад на парите в хазната

В условията на ръст на БВП с общо 12.9 на сто от 60.1846 млрд. лв. на 77.5821 млрд. лв., приходите в бюджета за периода 2007-2012 г. намаляват съществено. Спадът като процент от БВП е с 4.6 пункта, т.е. с 3.5496 млрд. лева. Като се отчете, че помощите от ЕС като елемент от приходната част на бюджета са нараснали с 1.163 млрд. лв., това означава, че приходната част на бюджета е ощетена за 2012 г. в сравнение с 2007 г. с 4.712 млрд. лв., сочат данните на БСК

Организацията отбелязва, че макар данъкът върху добавената стойност (ДДС) да е същият от 2007 г. насам, а БВП да расте, приходите от ДДС за 2012 г. са спаднали драстично с 1.354 млрд. лв. спрямо пет години по-рано

Аномалиите в приходната част на бюджета се очертават и при акцизите, посочва камарата. Независимо от повишените акцизни ставки между 12 и 30 % за горивата и до 3.5 пъти за някои акцизни стоки, приходите от това перо намаляват с 226 млн. лв. за 2012 г.

Картината се усложнява и при приходите от социално и здравноосигурителните вноски. При увеличение на ставките с 1.8 пункта за социалните осигуровки и 2 пункта за здравните осигуровки, събираемостта спада значително – с 0.9 пункта (като дял от БВП) за 2012 г. спрямо 2007 г. или с над 714 млн. лв., обръща още внимание бизнесът.

Събираемостта на данъка върху доходите на физическите лица също намалява въпреки ръста на минималната работна заплата от 180 лв. през 2007 г. на 290 лв. през 2012 г. и на средната работна заплата от 431 лв. на 766 лв. Вместо увеличение на постъпленията от това перо БСК отново регистрира спад от 49 млн. лв. за 2012 г.

Нереално скъпи публични услуги

В резултат на повишени местни данъци и такси, приходите на общините са нараснали за разглеждания период с 44.7 на сто, т.е. с 521.9 млн. лв. за сметка на фирмите, пише в писмото. В него се отбелязва още, че съществуват 54 незаконни лицензионни режима, администрирани от общините, а публичните услуги са скъпи и цените им не са разходно-ориентирани. Доказателство за това са финансовите резултати на Агенция по вписванията, която отчита печалба от 42.3 млн. лв. за 2012 г., на Българска агенция за експортно застраховане с печалба от 3.1 млн. лв. и на Патентното ведомство, което е на плюс с 5.9 млн. лв.

Голяма част от държавните институции са се превърнали в приходни агенции на бюджета, а не в структури, обслужващи бизнеса, коментира БСК. Организацията обръща внимание и на това, че високите такси в съдебната система представляват сериозна бариера пред достъпа до правосъдие, особено за малкия и среден бизнес.

В същото време за периода 2007-2012 г. инвестициите в страната са намалели със 79% или 15.5 млрд. лв., включително преките чуждестранни инвестиции, чийто спад е над 6 пъти от 17.7 млрд. на 2.9 млрд. лв.

Влошена структура на работните места

В резултат на ниската инвестиционна активност, икономическата криза и неблагоприятната

бизнес среда са закрити над 350 хил. работни места, както и 112 хил. работни места на самонаети лица, сочи статистиката на бизнес организацията. Според нея расте регистрираната (над 12.4%) и реалната безработица (над 18%), включително сред младите (над 38 %). Висок е делът на продължително безработните и такива без право на обезщетения, обезкуражени лица и неактивно население (лица извън работната сила).

Влошена е структурата на работните места, посочват от БСК. 58% от наетите лица са в секторите услуги, търговия и селско стопанство, 26% в промишлеността и строителството, 16% са в обществения сектор.

Намалява предприемаческата активност, за което свидетелства фактът, че в 150 хил. предприятия (46% от активните) освен работещия собственик няма нито един нает, пишат още предприемачите до премиера.

Според тях внимателен анализ на данни от търговския регистър показва не само икономически деформации, но и неспособността на администрацията да идентифицира тези нарушения. Като доказателство на тезата си в писмото БСК използва данни за продажбите, печалбите и заетите лица на десетте предприятия у нас с най-високи приходи от продажби по икономически сектори.

Предприятията на загуба при увеличени приходи

Те констатират, че в търговията с горива и в преработващата промишленост има съществен ръст на приходите и срив в декларираните печалби. В строителството е налице ясна индикация за търговия с влияние, поради огромния икономически необясним ръст в продажбите за избрани фирми, независимо от регистрирания срив в отрасъла. Има диспропорция в ръста на продажбите и декларираната печалба, пише в анализа.

В търговията на дребно се отчитат значителен ръст в продажбите едновременно с увеличаване на загубата от стопанска дейност. Същото е и в добивната промишленост. “Подобни патологични изменения при най-големите предприятия, формиращи структурата на българската икономика, са показателни за пълзящо развиващите се негативни процеси+ коментират от камарата.

Организацията посочва още, че няма възможност за проследяване на движението на административните преписки с цел осъществяване на контрол за спазване на сроковете и налагане на санкции на длъжнстните лица забавили тяхното придвижване. Електронизирани едва 30 публични услуги при 750 публични е-услуги в Естония и над 1000 за страни като Холандия, Финландия и др.

В писмото се акцентира и върху това, че държавата продължава да поддържа огромен брой здравно неосигурени лица, за които се правят разходи за сметка за осигуряващите се. Това лишава Здравната каса от около 500 млн. лв., което е една пета от бюджета й.

Според организацията заради липсата на реформа в определянето и отпускането на инвалидните пенсии, техният брой расте постоянно и вече делът на инвалидните пенсии стига 40 на сто от всички новоотпуснати пенсии. Средствата, които се отделят за тези пенсионери, са се увеличили 4 пъти за последните 10 години и достигат до 1.2 милиарда лева.