Както вече информирахме,от тази седмица започва новата ни рубрика „Несебър и залива в стари карти” (IV-XIX). Посвещаваме я на 30-годишнината от обявяването на Стариния Несебър за част от Световното културно наследство, а също така и в подкрепа на наскоро приетия План за управлението му.Щастливи сме,че за първи път младите хора в Несебър,неговите жители и гости,както и многото приятели на този уникален град от страната и света ,ще се запознаят така системно с тази изключителна колекция.
Публикациите ,които ще правим всяка седмица, са благодарение на изключителното сътрудничество с Международния търговски и културен център ГЕОПАН и лично на неговия президент д-р Стефан Пейков.
Започваме с
Tabula Peutingeriana
Римска пътна карта-пътеводител (итинерарий)
IV в. сл. Р. Хр.
Рисувана, цветна, пергамент, 674 х 34 см
Австрийска национална библиотека – Виена
Ръкописна и инкунабулна колекция – Cod. 324
Дигитален архив “Тракия” – Геопан
Римска карта-пътеводител (Itinerarium), която е назована по името на нейния откривател хуманиста Конрад Пойтингер – Tabula Peunteingeriana. Прототипът на пътеводителя е изготвен най-вероятно във II в., а достигналото до наши дни копие от XIIІ в. е сериозно редактирано и коригирано през IV в. сл. Хр. от неизвестен автор за военните, административните, а и търговските нужди на Римската империя. Картата представлява свитък широк 34 см и дълъг 674 см, сиреч пътеводителят представлява навита на руло карта, която могла да се ползва лесно и удобно.
Съставянето на тези итинерарии започва по времето на Гай Юлий Цезар, когато римският сенат постановява да се измерят пътищата и да се обозначат с “милиарни колони” (през 1 римска миля – 1204 м). (Приема се сега, че една римска сухопътна миля или “milia passum” е прибл. равна на 1482 м., т.е. 1,5 км. ). Към края на принципата на император Октавиан Август измерванията са завършени и римският учен Марк Випсаний Агрипа (ок. 63 г.пр.Р.Хр. – 12 г.сл.Р.Хр) е натоварен да събере материали за карта на “познатия на римляните свят”, която се базира тъкмо върху итинерариите. Измерването и маркирането с милиарни колони е така точно, че на 20 км са получавани отклонения в рамките на максимум 2 м.
Върху итинерариите стриктно се отбелязва името на селището (станцията – mansio или mutatio) и разстоянието в римски мили до следващата станция (или град) по пътя. Маркираната върху Певтингеровата карта пътна система на Тракия и особено разклоненията от и за “Царския друм” (т.нар. диагонален път от Белград за Цариград) и от и за крайбрежния западночерноморски път показват инженерно и административно-стопанско мислене, което най-малкото впечатлява и в наши дни.
“… от Одесос 11 мили до Ерите (на устието на Камчия), 16 мили до Темплум Йовис (Обзор), 16 мили до Месембрия, 12 мили до Анхиало…”