При извършване на консервационно-реставрационни работи в църквата „Св. Параскева”, които са част от проекта „Вяра в Несебър” по оперативна програма „Регионално развитие 2007-2013” се разкри мраморен блок със старогръцки надпис на дорийски диалект, вграден в източната част на храма, вляво от апсидата, на височина около 4 м. Надписът е посветен на бог Посейдон с прозвище Асфалеос – защитник на полиса (град-държава) от природни бедствия – земетресения. Той е открит и разчетен от археолога Евтелпа Стойчева – гл. експерт в отдел „Несебър-Световно наследство”.
Според гръцката митология бог Посейдон е господарят на водите – морета, реки, езера, извори, дори и на питейната вода. За това храмове на Посейдон са били издигнати на полуострови и са характерни за целия древноелински свят, но преобладават при дорийските колонии. На бог Посейдон гръцката традиция отдава и оформлението на земната повърхност – планини, острови, полуострови, реки, езера, както и природните бедствия, и най-вече земетресенията. С тях е свързан епитетът „Асфалеос”. Известните до сега храмове на Посейдон Асфалеос са: на остров Тира/ Санторини, на остров Тинос, Тенаро и на остров Родос – с изображения върху монети.
Откритият надпис в църквата „Св. Параскева” се състои от 4 реда, от които 2-ри, 3-ти и 4-ти са разчетени. Силно затруднено е разчитането на 1-ия ред поради нанесените повреди на повърхността на блока, дължащи се както на едрозърнестия състав на мрамора, така и от нанесената мазилка при вграждането му. Поставянето на мраморния блок с обърнат надпис е свързано със съхранената му цялост, като е избрана запазената дясна част, необходима за оформяне на ъгъла, вляво от апсидата. Датирането на надписа в V в. пр. Хр. се базира на дорийския диалект и най-старата форма на името, което в превод означава „Господар на земята”, както и особеностите при изписването на буквите.
Вграждането на мраморния елемент с надпис в новоизграждащата се църква е ритуален акт и е свързан със съхранена древна традиция, особено спазвана през средновековието не само в Месемврия – Несебър, но и в целия християнски свят. А Несебър е най-яркия пример за това, с наличието на много средновековни църкви изградени върху руините на античните храмове. Аналогичен е примерът с вграждането на мраморния блок с видимата втора част от 101 псалм на същото място при базиликата „Св. София”, който е принадлежал на първоначално изградената базилика, когато и двете му срещуположни страни с надписите са били видими.
Мраморният блок с надписа се вписва в интериора на църквата като ритуален елемент на приемствеността между античността и средновековието. А неговата адаптация, която съгласно проекта предстои, ще създава още по-голям интерес към уникалността на културното ни наследство.