55% от българите с положителни оценки за Тодор Живков

| Източник: news.bg

Диляна Панайотова
тодор живков© БГНЕС

Изчезва колективната памет за тоталитаризма. 94% от хората между 16 и 30 години твърдят, че се чувстват абсолютно незапознати с този период. 46% от пълнолетните смятат, че са слабо запознати.

Това сочи национално представително проучване на Алфа Рисърч, част от инициативата „25 години свободна България“.

55% от анкетираните дават положителни оценки за Тодор Живков, а 25% негативно. 20% не го познават.

68% от младежите между 16 и 30 години не познават Маргарет Тачър. 58% не познават кой е Хелмут Кол. 71% не познават Александър Солженицин.

Ние ще бъдем капиталистите, зарекъл се Луканов
Още…

Няма единен образ на социализма, обясни Боряна Димитрова от Алфа Рисърч.

За хората с леви убеждения епохата на комунистическия режим се възприема с думи като „спокойствие“, „работа за всички“, „благоденствие“, „сигурност“. Това, което тревожи левият електорат от тази епоха, е „възродителният процес“.

За десните епохата на комунизма се възприема с думи като „ограничения“, „безправие“, „деспотизъм“, „диктатура“, „утопия“. Достъпно здравеопазване, достижения в образованието са признанията за успехите на соца сред десните избиратели.

За хората над 61 години събитията от 80-те години на 20 век, за които се сещат, са аварията в Чернобил, оставката на Тодор Живков, падането на Берлинската стена, както и „възродителният процес“.

Що се отнася до прехода очаквания и реалност се покриват само по няколко показатели: отваряне на граници и свободно пътуване, връщане на собствеността и повече права и свободи.

Не са се сбъднали очакванията за върховенство на закона, повишаване на благосъстоянието, нови работни места.

50% от запитаните смятат, че преходът е бил неуспешен. В личен план едва 29% от хората смятат, че са загубили от прехода. Само 6% са спечелили в семеен план от прехода.

Според запитаните от прехода най-много са спечелили политиците и мафиотите, а загубили са хората от народа.

Хората в България вероятно ще дадат различна оценка на прехода. Това заяви президентът в периода 1997-2002 г. Петър Стоянов. Хората от неговото поколение и по-възрастните се делят на две групи, както обясни той. Едните мислят с носталгия за комунизма заради реда и сигурността и други, които си спомнят лагерите.

Рухването на комунизма у нас и приобщаването на страната ни към новия цивилизационен модел е огромен исторически успех на България, смята той.

Стоянов е не мнение, че проблемът с прехода е, че във вида, в който се е развил през последните 25 години, той почти няма ярки защитници.

„Тези, които бяха тясно свързани с комунистическия режим, са недоволни от прехода, защото смятат, че той е направен от лошите седесари, които са докарали България до това дередже„, убеден е експрезидентът.

Хората, които са били възпитани в антикомунистическо мислене, пък имат свое основание да бъдат недоволни от прехода, защото смятат, че той е извършен от хората, които са строили комунизма преди 1989 г.

Бъдещите поколения ще оценят със сигурност това, което правим днес, смята Петър Стоянов.

Служебният министър на образованието Румяна Коларова на свой ред обясни, че 10 ноември не е дата, която се възприема еднозначно. Целта на инициативата е да се почетат „забравените“ дисиденти и антикомунисти. Младите хора не знаят нищо за 25-те години, които са минали, нито за комунизма, посочи Коларова. Според нея трябва по-активно да се говори по тези теми – безпристрастно и непартийно.

По думите й, макар темата за комунизма да е включена в учебниците, често учителите не стигат до нея и не я преподават. Те не преподават, защото се страхуват, че ще провокират реакции на нетолерантност към различните интерпретации, смята Коларова. Досега темата за комунизма и за отминалите 25 години е използвана за провокиране на нетолерантност и екзалтиране на определен електорат. С това трябва да се спре, смята Коларова.

Print Friendly
FacebookСподели