50 ГОДИНИ ОТВОЮВАНЕ ОТ МОРЕТО В СТАРИЯ НЕСЕБЪР

Уважаеми читатели,

Дългогодишния кмет на Несебър преди 1989 година Васил Киров, за щастие е запазил отлични спомени за значимите промени в старинния град,които са станали преди 50 години.Като приятел на нашия сайт той ни ги предостави и ние ще ги публикуваме последователно.

Започваме с ОТВОЮВАНЕТО НА ТЕРЕНИ ОТ МОРЕТО КРАЙ СТАРИЯ ГРАД

Старата рамка в която функционираше инфраструктурата на Несебър във втората половина  на миналия век, вече се пукаше по всички шевове.Нямаше канализация, водата не достигаше,  недостатъчна бе телефонизацията , нямаше подходяща автобусна спирка, нормален за автобусите път до пристанището и какво ли  още не. Тогава извънредните автобуси с чужденци и наши туристи, задръстваха тесните улици в стария град и провлака,  не можеха да достигнат до пристанището за пасажерските кораби.

Ето защо, ускорено натоварващият се трафик на автобусната линия до града, и пристанището, неистово налагаше предприемане на своевременни мерки.. За де се реши този проблем, нужни бяха нови терени, а такива нямаше, наоколо само море. Трябваше да отвоюваме терени от морето, а това се оказа твърде сложно за строителни решения. Съгласуването с Националния институт за  паметниците на културата, бе почти невъзможно.

Но този беше изхода, който ние с единствения техник в съвета Георги Ваклинов предприехме. Авторитета на отговорния архитект за Слънчев бряг и Несебър Кольо Николов спомогна за извоюване на подобно решениe. Разработи се подходящ проект за  автоспирка, паркинг за автобуси и коли, местостоянка за малките лодки и широк път до пристанището. Всички те предвидени извън чертите на стария град, а в морето. Това изясняване и подготовка, се осъществи от края на 1964-та и началото на 1965 година.

До тук добре, но кой и как ще извърши строителството. С такива сили съвета не разполага. Посъветвани бяхме , да се обърнем към Строителни войски. Състоя се среща с командира на старозагорската бригада генерал Делчев. Оказа се извънредно отзивчива личност, който отсече : – „Десет  войника и един старшина стигат ли?”. Не повярвахме на ушите си!

И така , от началото на месец юни 1965 година благодарение на трудови войски започна, метър по метър, да се отливат „кесони” и  стена навътре 40 -50 метра във морето .Не беше лесно , почти до раменете във водата войниците монтираха кесоните. Имаше и несполучливи отливки, но резултатът от „войната”с морето беше спечелена. До края на месец септември 1965 година бе отлята около 80 метра стена. Работата се прекрати през зимния сезон.

През лятото на  1966 година делото  продължи  екипа на председателя на Общинския съвет Пенко Апостолов и трудови войски. След направа на защитната стена , последва запълване на отвоювания терен, направа на удобен път до пристанището, обръщалка за автобусите, автоспирка, просторен паркинг и удобства за закотвяне на малките рибарски лодки. Всичко това бе извършено по стопански начин с наши строителни сили. От началото до окончателното завършване на тази толкова необходима придобивка, минават  три години .

Това бе една забележителна стъпка към все по успешното превръщането на   Несебър в град музей и курорт с международно     значение..

По късно и в наши дни, на тези отвоювани терени се допусна високо строителство     , което едва ли беше необходимо. То  загрози панорамната гледка към морето и плажа, наруши се баланса с останалта част на стария град. Тук и централните органи носят своята отговорност, но това е друга тема……..