Д-р Георги Чалдъков
Дай на някого много дълго въже и той ще се обеси.
Американска поговорка
Неотдавна в „Булгресия” – българската изява на злото – писах: „парадоксално или логично, колкото повече напредват технологиите и науката, толкова повече се комерсиализират, хедонизират и агресират, о-без-душа-ват се хората. Колкото и да сме зависими от нашите гени, хипотезите за типологията на личността на Ернст Кречмер и за „родения престъпник“ на Чезаре Ломброзо днес отстъпват пред тези за държавата-престъпник и обществото-престъпник. Крайно време е политиците да се замислят по-задълбочено за тези явления. Българската държава трябва да въведе моралната хигиена за задължителен предмет в училищата, университетите, парламента, правителството и президентството.”
И в Студентски град в София!
Студентът Стоян Балтов почина след побой пред дискотека „Амнезия” в Студентски град на 5 декември 2008 г. Студентите протестираха, но никой не им обърна действено внимание! Амнезия за трагедията имаше и министърът на образованието и науката – в словото си на 8 декември същата година той не спомена за убийството на студента – сега бившият министър и университетски преподавател прави нова политическа партия.
През 2009 г. в един електронен вестник бе публикувана статия, озаглавена „Мизерия, боклук и разбити стаи посрещат студентите в Студентски град”. В друг вестник имаше статия „В Студентски град – пиене и бой, секс и учене”. Там пишеше: „Животът в Студентски град си е едно надлъгване. Студентите лъжат родителите, че учат, лъжат се с преподавателите, че ще се подготвят. Според колегите, живеещи там, ако попиташ 10 души по улицата, 9 ще ти отговорят, че са участвали в бой. Те са били и тях са ги били – тук това е неизбежно, особено ако си в дискотеката, боят е почти като да си поръчаш нещо за пиене.”
Студентът Марио Данчев беше убит с нож в стая в общежитие в Студентски град на 29 февруари 2012 г. Този път студентите продължиха да пият и танцуват в кръчмите и дискотеките – без никаква проява на тъга за убития им колега.
В „Студенти по пиене” (вестник „Стандарт”, 2 март 2012) един политолог, изучил се в САЩ*, написа: „Наистина е време за крути мерки. Но внимателно обмислени и адекватни. Няма да забравя искането на студентите преди три години за национализация в Студентски град. Романтична идея, приложима някъде преди има-няма сто години. Живеем в демокрация, в условията на пазарна икономика и очевидно няма как да изгоним „търговците от храма“.
Подобно „демократично”, безчувствено обяснение даде и един заместник министър- председател: „Защото, разберете, не можем да сложим до всяко едно общежитие, на всеки етаж в общежитието полицай, за да охраняваме пияни студенти, които има в Студентски град.” Така ли щяха да кажат политологът, изучил се в САЩ, и заместник министър-председателят, изучил се в НСА, ако беше убито тяхното дете. Тогава ли ще издадат заповед за затваряне на всички (алкохолни) ресторанти и дискотеки в Студентски град. Като онзи министър, който след като получи хранително натравяне след посещение в луксозен ресторант, издаде заповед за контрол на кухните във всички ресторанти.
_____________________________________________________
* В тази страна, както и в Япония и западноевропейските страни, университетите имат кампуси (студентски комплекси) – там има общежития, къща за гости (guest house), ресторанти за хранене, кафенета, игрища за футбол, баскетбол, волейбол, тенис, зали за театър, концерти и конференции, денонощно работеща библиотека. И никакъв алкохол – защото „дай на някого много алкохол и той ще се напие…”.