330 лв. минимална заплата и натиск над банките иска „Подкрепа“

Пакет от организационни, икономически и социални мерки предлага КТ „Подкрепа“ на служебното правителство. Мерките ще бъдат официално внесени на Тристранния съвет.

„Протестите и ситуацията в страната недвусмислено показаха, че тристранния диалог трябва да се подобри“, подчерта Тренчев.
Той поясни, че предлаганите мерки са за това да стане по-качествен и продуктивен диалогът и са насочени към задвижването на икономиката.

„За да се пълни една хазна, трябва работеща икономика“, подчерта той. Тренчев смята, че държавата е в критично състояние. Затова КТ „Подкрепа“ настоява за пълна ревизия на фиска. Опасяваме се, каза той, че Дянков показваше твърде розова картина, а тя не е такава.

Сред предлаганите социални мерки е повишаването от 1 април на минималната работна заплата на 330 или 340 лв., съобщи Николай Николов – икономически съветник в КТ „Подкрепа“.

Той подчерта, че са необходими обективни ред и критерии за определяне на минималните работна заплата, като изтъкна, че няма опасност повишаването на минималната работна заплата (МРЗ) да увеличи безработицата и посочи статистиката.

През 2003 г., когато МРЗ е била 110 лв., безработицата е била 13,7%, през 2004 г. МРЗ е била 120 лв., а безработицата – 12%, през 2005 г. МРЗ е била 150 лв., а безработицата -10,1%. През 2008 г., когато е постигнато най-голямо повишение на МРЗ – с 40 лв., като става 220 лв., безработицата е била най-ниска – 5,6%. През 2011 г., когато МРЗ е замразена на 240 лв., безработицата е 11,3%.

Николов съобщи още, че КТ „Подкрепа“ предлага въвеждане на ясни и точни критерии за определяне на т.нар. енергийна бедност и поясни, че трябва да се определят критерии и да има защитени потребители и механизми за подпомагане.

Той съобщи, че е приета Енергийна пътна карта до 2050 г. за страните от ЕС и посочи, че според документа за енергийно беден се смята този, който изразходва над 10% от доходите си за енергия. В ЕС са създадени механизми за подпомагане за енергийна бедност, но България не ги използва, подчерта той.

Икономическите мерки, предлагани от КТ „Подкрепа“ предвиждат промени в Закона за потребителския кредит, учредяване на ефективен регулаторен орган, извън БНБ, за регулиране на поведението на банките и другите финансови институции спрямо техните клиенти.

От КТ „Подкрепа“ настояват да бъде приет закон за финансов омбудсман – орган за извънсъдебно решаване на спорове между банки и други финансови институции и техните клиенти.
Финансови омбудсмани действат в 24 страни – членки на ЕС. Само в Германия са 9 и всички са обединени в европейска мрежа.

Конфедерацията предлага и отмяна на член 417, точка 2 от ГПК в частта му за банките. Според промяната банките няма да могат да продават имотите на хората по извлечение от своите счетоводни сметки, които често са неверни и съдържат недължими от клиентите суми, поясни Здравко Димитров – финансов консултант.
КТ „Подкрепа“ са категорични, че от банките трябва да се иска да доказват вземанията си в съда по общия ред, както всички търговци. Днес на практика член 417, точка 2 от ГПК лишава гражданите-длъжници от справедлив съдебен процес, защото на тях често не им се и казва, че банката ги съди, отбеляза Димитров.

Синдикалистите искат и забрана на такса „Предсрочно погасяване“ след първите 12 месеца обслужване на кредита. От синдиката настояват и за приемането на закон за несъстоятелността на физическите лица, като се разграничат тези, които не искат да обслужват дълговете си от тези, които наистина не могат.
„Това ще даде шанс на хората, изпаднали в несъстоятелност за ново начало. Иначе, при сегашната система, те имат единствена перспектива – сивата икономика“, посочи още Здравко Димитров. Той отбеляза и че такива закони съществуват или се обсъждат в момента в 24 страни-членки на ЕС.

Да се създаде т.нар. „лоша банка“, която да поеме проблемните активи на кредитните институции, предлагат още от „Подкрепа“ и посочиха, че някои банки у нас имат над 25% лоши кредити.Организационните мерки включват публичност на стенограмите от заседанията на Тристранния съвет и предаване на живо на самите заседания, за да се види кой за какво се бори, съобщи Тренчев.
КТ „Подкрепа“ предлага и решенията на тристранката да бъдат задължителни, а не препоръчителни, като решенията се вземат с 2/3 от гласовете. Въвеждане на периодичност на заседанията по някаква формула, примерно всеки първи четвъртък на месеца и провеждане на извънредни заседания при необходимост, предлагат още от КНСБ.

„Не може, тъй като не му е кеф на Симеон Дянков, да не събира Съвета шест месеца“, каза Тренчев. Той подчерта, че за да се промени ситуацията трябва икономиката да се задвижи и подчерта, че това е трайно решение.

От конфедерацията изтъкнаха и някои наболели браншови проблеми като тези на въгледобива. Председателят на Минната федерация Владимир Топалов подчерта, че КТ „Подкрепа“ е за премахването на паразитни структури като Български енергиен холдинг (БЕХ). Той изтъкна, че секторът е в стачна готовност, че е принуден да работи под технологичния минимум, което създава опасности от аварии.

Ако до края на месеца не се предприемат спешни мерки, някои мощности ще спрат, а пускането им отнема поне 6 месеца. „Категорично ще протестираме и ще настояваме за спешни действия. Срокът е до края на март. Този, който иска да влезе в час – да влезе. Който не иска – да си търси друго място“, заяви Топалов.

От Мини „Марица-Изток“ Генчо Генчев заяви, че КТ „Подкрепа“ иска пълна ревизия по веригата от производителя до потребителя.

Междувременно от Асоциация на индустриалния капитал в България категорично се противопоставиха на ново увеличение на минималната работна заплата (МРЗ).

Те припомнят, че от 01.09.2011 г. до 01.01.2013 г. МРЗ беше поетапно увеличена от 240 на 310 лева, т.е. има увеличение в период на криза с 29.2% – нещо, което по никакъв начин не кореспондира с темпа на увеличение на производителността на труда.
Има обаче пряка зависимост между ръста на МРЗ и ръста на безработицата (над 2 % за същия период). В период, в който основни проблеми са създаването заетост и увеличаването на производителността, нов ръст на МРЗ ще бъде естествена спирачка и за двете, коментират работодателите.

Предлаганото ново увеличение на МРЗ според АИКБ означава ръст от 42% за година и половина – факт, който не може да намери никаква адекватна икономическа обосновка.

Те подчертават, че минималната работна заплата е функция на реалната икономика и като такава тя следва да е обвързана с производителността на труда и да се разглежда приоритетно като икономически обоснована величина, а не като средство за разрешаване на социални проблеми.