25 МАРТ – БЛАГОВЕЩЕНИЕ: ХРИСТО ФОТЕВ (1934-2002-2014)

    „Ще родиш Син и ще го наречеш с името Иисус” (Лука1: 31).   25 март – благата вест, че след девет месеца ще се роди Христос-Спасителят (отслужва се...
| Източник:

 

 

„Ще родиш Син

и ще го наречеш с името Иисус” (Лука1: 31).

 

25 март – благата вест, че след девет месеца ще се роди Христос-Спасителят (отслужва се утринна злат­на литургия). На този ден преди 80 години в Истанбул се ражда Христо Фотев-Поетът. През 1940 г. той се преселва на бургаска земя и „морето се изправя пред очите му“. След това – жените и жените. Според едно предание, когато разбрали за смъртта му – 27 юли 2002 г., – бургазлиите извикали: „Фотев е мъртъв. Няма море, няма жени!“ Но преди това той написва най-лиричната възхвала на жените:

    Жени, вий идвахте срещу ми!

Как стъпвахте! Аз бях готов!

Готов бях за живот и думи –

узрял за вашата любов…

Жени, вий идвате срещу ми!

Как стъпвате! Не съм готов…

Забравям всичките си думи

и онемявам от

любов!

… Благодаря ви

за всяка милост и живот!

Живейте вий! Бъдете здрави!

И хубави… Вървете вий

докрай през всичките сезони

и възрасти…

     Роден на Благовещение с име Христо: символ, че се ражда поетичен астрал на Лорка. В симфонията на метафо­рите, Лорка и Фотев споделят лирични цветове, образи и мелодии. Duende – дълбочината на онова, което се чувства и не може да се обяснява, Лорка – в Андалусия, Фотев – в Бургас.

 Хронология на талантите: две години преди андалуският брат да е убит, се ражда бургаският – за да продължи мисията. Природата винаги оставя поне един дежурен поет – (латински, vate – пророк) – в света…

Този път бе редът на Христо Фотев – приятел на всички гларуси и делфини – не само на Бургас, защото мо­рето е навсякъде море. Но да оставим делфините да плуват и да започнем утринната златна литургия за Поета.

Бях на самия връх на мойта младост.

Бях див, несъразмерен и красив.

Обичах те без милост аз – със ярост –

и се учудвам, че останах жив.

…И пак сънувам оня светъл хаос…

(Не подозирах, а съм бил щастлив.)

Обичах те без милост аз – със ярост.

И съжалявам, че останах жив.

Ако беше жив, а можеше да бъде жив…

Но аз съм жив – на гарата съм в девет.

…Приемам възхитителния риск

да бъда жив, не някакъв излишен

и мъртъв Христо Фотев да съм аз:

Роден в Истанбул. Осемдесет годишен!

Но българин. И жител

на Бургас.

 

Присъствие в отсъствието

 

Най-страшното

не е смъртта ни, може би ужасното

е, че сме приживе във тъмната й пластика!

      Това напомня за древнокитайското учение Yin-Yang – всяко явление съдържа в себе си и противоположното на него – нощ и ден, тъмно и светло, жена и мъж, луна и слънце, болест и здраве, смърт и раждане. Китайците вярват, че представени така, явленията и промените (chаnges) могат лесно (easy) да се възприемат и обясняват. Както и “присъствие в отсъствието”, описано в The Book of Ease, наричана още The Book of Changes.

     Така 68 години с или 12 години без Христо Фотев (1934–2002–2014) са цикли на явлението Фотев. Някой може да запита защо търсим мъртвите сред живите – обратно на “защо търсите живите сред мъртвите”, изречено от жените пред гроба на Исус Христос. Няма доказателство? – “отсъствието на доказателство не е доказателство за отсъствие.”

Вие казвате: в земята той не мисли.

Нима като не мисли – не живее?

Ний просто не разбираме езика

на хората които са в земята…

(И той престава да разбира нашия.)

…Любими,

неповторими същества, с които

живея аз сред живите – безшумно –

до рамото – отляво – на смъртта.

ХРИСТО, КЪДЕТО И ДА СИ:

в „Тоя влак за Бургас е тъй бавен…

Под всички покриви, във всички влакове!

Във вички самолети едновременно!

Със всички стюардеси и без никоя!

… Завинаги

във въздуха – между морето и небето – някъде

на гларусите в скръбното арго

 

или в ложата на Рая –

ОБИЧАМЕ ТЕ!

     Чу ли трогателните жестове на чашите? На Бла­говещение 2006-та делфините от всички морета се съб­раха на тържествена литургия за теб. Тогава се появява идеята да превърнат 25 март – твоя рожден ден – в Ден на обичаната жена. И ние, а след нас децата и внуците ни – щафети на любовта – да пренасят най-лиричния, най-бургаския, фотевския поздрав към жената:

Колко си хубава!

Господи,

колко си хубава!

 

Балю Балев, Николай Божков, Иван Бубалов, Ка­мен Вълчанов, Петър Генев, Данко Георгиев, Добри Добрев, Петър Доков, Петър Желев, Калоян Иванов, Вълчо Йорданов, Георги Калагларски, Николай Камбу­ров, Иван Карайотов, Милко Коларов, Нелко Кола­ров, Димитър Костов, Коста Костов, Васил Лаков, Румен Леонидов, Михаил Мутафов, Веселка Николова, Николай Николов, Иван Обретенов, Милко Петров, Никола Проданов, Коста Радев, Венда Райкова, Георги Райков, Петър Райков, Георги Силенов, Слави Славов, Людмил Станев, Людмил Станчев, Мак Станчев, Ва­лентин Стоев, Стоян Стоев, Александър Стойчев, Иван Танчев, Николай Темнялов, Димитър Томов, Ан­тон Тончев, Илиян Троянски, Георги Чалдъков, Нико­лай Чалдъков

 

март 2014

Бургас-Варна-София

Print Friendly
FacebookСподели