С два билборда се отбеляза 102-годишнината на Тодор Живков

| Източник: Максим МОМЧИЛОВ

С два билборда се отбелязва 102-годишнината/7 септември/ на Тодор Живков на териториите на община Несебър и община Поморие

Единият,на територията на община Поморие,е монтиран до пътя Бургас-Варна,в близост до Ахелой,и другият-на територията на община Несебър,е на същия път в близост до бензиностанцията на ОМW в западната зона на кк „Слънчев бряг”.

И двата билборда са с идентичен текст: 102 години от рождението на другаря Тодор Живков,като образът на първият държавен и партиен ръководител на страната ни е от времето преди 1989. Билбордовете бяха експонирани в навечерието на 102-годишнината от рождението на Тодор Живков и са на път да се превърнат в традиция на територията на несебърската община.

За първи път билборд с лика на Тодор Живков се появи в Несебър по инициатива и със средства на Дочо Дочев на 7 септември през 2011,когато в България бе отбелязана 100-годишнината на човека от Правец. На 8 септември образът на Живков осъмна зацапан с боя от саморъчно направена мастилена бомба.

Щетите изглеждаха непоправими, но с усилията на Дочев и негови приятели, билбордът се появи отново чисто нов, а извършителят на атаката така и си остана неизвестен.Година по-късно билбордът бе експониран по-близо до Несебър с нов надпис: «Тодор Живков – дългогодишен ръководител на МАЙКА БЪЛГАРИЯ».

Според ининициатора,отново осигурил си сам средствата за билборда,Живков е историческа личност и като такав ще остане в паметта на българския народ.И повечето хора ще си спомнят с добро за живота си по време на неговото управление. В навечерието на 101-годишнина на Живков обаче новият билборд бе сполетян от съдбата на предшественника си, само че този път боята на мастилената бомба бе бяла.

Извършителят /извършителите/ за разлика от Дочо Дочев,открито заявил своята позиция и вложил средства да я изрази,остана неизвестен. И преди инициативата на Дочев породи реакцията на опоненти,които предпочетоха тъмната част на денонощието и алибито на анонимността в интернет.Първите реакции днес пак са на анонимници.Близо четвърт век обаче повечето от хората тъгуват по управлението на Тодор Живков,защото тогава имаха сигурност за работата си,имаше държавност, развито селско стопанство,стабилна и общодостъпна образователна система, гарантирано добро здравеопазване за всички.

Социалните различия в обществото не бяха големи,по улиците нямаше просяци.Хората,които са били в активна възраст по времето на социализма,разказват за всичко това на своите деца и внуци. В днешния ден някои сигурно ще си спомнят и за циркулиращия в интернет пространството клип със заглавие: „Тато пак намига на Бойко”.Други спират колите си да си правят семейни снимки за спомен до билборда .

Реалността е въпрос на гледна точка.Очевидно е обаче,че паметниците, доколкото един възпоменателен билборд може да се квалифицира като такъв,се възприемат по повече от един начин.Но историята,а Живков е историческа личност,няма как да се изтрие с гумичка и не може да се заличи с мастилена бомба.

А билбордове с лика на Тодор Живков най-вероятно ще продължат да се появяват и на други места в страната.

Print Friendly
FacebookСподели