105 години Независимост

Днес честваме Деня на независимостта на България.

Празникът ще бъде отбелязан с чествания в цялата страна.

Председателят на Народното събрание Михаил Миков и народни представители ще участват в тържествата във Велико Търново.

От 11.00 часа на площад „Княз Александър I“ Столична община организира тържествено честване на 105-та годишнина от обявяването на Независимостта на България. Слово ще произнесе заместник-кметът на София д-р Тодор Чобанов.

На този ден през 1908 г. във Велико Търново с манифест княз Фердинанд I обявява Независимостта на България. Тя е призната от Османската империя и Великите сили през пролетта на 1909 г.

Берлинският договор от 1878 г. определя Княжество България като васално на Османската империя, което затормозява стопанското развитие на страната и ограничава възможностите й в международните отношения.

Мирните споразумения задължават българското княжество да се съобразява с режима на капитулациите, наложени от Великите сили на Османската империя, който налага преференциален внос на европейските промишлени стоки и обрича развитието на българското вътрешно производство. Затова след постигането на Съединението на Източна Румелия с Княжество България усилията на българския политически елит се насочват към обявяване на независимост.

Благоприятни условия за това настъпват през септември 1908 г. Тогава вниманието на Великите сили е насочено към френско-германския спор за Мароко, а Австро-Унгария се готви да анексира Босна и Херцеговина. В същото време в Истанбул младотурците извършват преврат, а по жп-линията Одрин-Белово избухва стачка. Правителството на Александър Малинов използва момента, конфискува жп-линията и на 22 септември 1908 в църквата „Св. Четиридесет мъченици“ в Търново със специален манифест е провъзгласена независимост на България, а княз Фердинанд I приема титлата цар на България. Учредява се възпоменателен медал по този повод. На следващия ден Австро-Унгария анексира Босна и Херцеговина.

На заплахите с война от страна на Османската империя, България отговаря с военна мобилизация и същевременно декларира готовност за мирно уреждане. Тъй като Берлинският договор е двойно нарушен (от София и от Виена), а Великите сили не са готови за мащабна война, усилията се насочват към дипломатическо признаване на българската независимост.