100 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА АНТИФАШИСТКАТА ЯНА ЛЪСКОВА

| Източник:

ЯНА ЛЪСКОВА

В тъжните песни прилика няма,
макар че приличат на тъжни ружи.

И в тая песен става обратно:
ти нямаш очи – да ни погледнеш,
ти нямаш – ръце да ни прегърнеш,
ти нямаш нозе – да ни изпратиш -
хубава, хубава,
Яно!

А месец юни разискря слънце,
луна закръгля,
която изгрява
и над морето,
и над нивята,
и над горите
в осем без десет!
Твоя час, Яно!
И твоя месец!

Сега в музея гилзите страшни
лежат смирено – като мъниста.
Чуждите гилзи!
Твоите гилзи!

Да ги налея с вода от Рила,
да ги напълня с тракийско жито,
да ги повия в родопска шума -
пак ще останеш мъртва в Бургаско:
горе,
край пътя,
който пресича
Ръжица,
Солник
и Анхиало.

А месец юни разискря слънце,
което помни твоите устни!
А месец юни луна закръгля,
която помни твоите къдри -
меките къдри,
които е милвал,
преди да падне,
Николай Лъсков!

В тъжните песни прилика няма,
макар че приличат на тъжни ружи.
Ружи ли казах?!
Балканджи Йово
всяка нощ идва и ги оставя
върху пръстта ти – черна и бяла,
върху пръстта ти – сива и жълта.
После си тръгва,
свива по пътя -
горе по пътя,
който пресича
Ръжица,
Солник
и Анхиало -
който се губи,
но не изчезва…