Д-р Георги Чалдъков

Под заглавие „Наистина поради что! Паисиевият призив и днешният български език“ на 23 септември 2015 г. „Факел“ (Fakel.bg) публикува две есета  - едното, озаглавено „Не е малък езикът ни!“, другото „О“ – вероятно най-краткото заглавие в световната литература. Автор на есетата е професор Румен Стоянов – преводачът на „100 години самота“ на Маркес, както и на „100“ други книги на известни испански и португалски писатели. Възхитих се на есетата, защото в тях почувствах достойнството на  автора в защитата на нашия „малолюден“, а не „малък език“.

Но възхищението ми продължи само 3-4 дни. Когато на 27 септември 2015 г. „Факел“ публикува „Прочетено в сайта „Дневник“, озаглавено „За антихристиянския призив на българската църква и има ли смисъл от нея“ на Юлиан Попов – същият, който през  2008 г. по повод на „Българското православие – нито право, нито славно, нежели българско“, написва в блога си статията „Има ли смисъл от православната църква?“  А аз си спомних O sancta simplicitas!

Публикация във „Факел“ е отзвук на Извъредното обръщение на Св. Сенод на Българската православна църква и Българската патриаршия по повод кризата с бежанците. „Помагаме, но не трябва да приемаме повече бежанци“ е едно от посланията в Обръщението. Препубликуван е коментар на Юлиан Попов относно Обръщението: „Това, че Българската православна църква е особено невежа институция не е особена новост. Това, че се превръща и в нехристиянска, дори антихристиянска институция е нещо по-неочаквано. Препубликувана е и „Има ли смисъл от православната църква?“ 

Ето моят коментар на тази факелна (може и фекална) публикация: „Има ли смисъл от православната църква?“ – написано от Юлиан Попов напомня на „Майната му  на православието.“ – изречено от Соломон Паси. И двамата известни автори на анти-православни послания. Относно бежанците Юлиан Попов е добре да чуе и по възможност да уважи балансираните, христиански мисли на полския президент Лех Валенса, споделени от Гданкс в  разговор с водещия на „120 минути“ по BTV в неделя, 27 септември 2015. Също така да прочете, ако иска и да се подпиши в подкрепа на Подписката на интелектуалци до управляващите. И така „да чуем и хората на духа“, както сподели вицепрезидентът Маргарита Попова по повод на Подписката (вестник „Труд“, 23 септември 2015).

Защо вие, Юлиан Попов, сте толкова гневен на православната ни  църква и вяра? И пишете, че липсат христиански послания на български църковни представители?  Ето част от благодарствения молебен на партиарх Неофит при Интронизацията на Негово светейшество на 24 февруари 2013 г.: „Истина, истина ви казвам, който не влиза през вратата на кошарата на овцете, но прескача от другаде, той е крадец и разбойник. А който влиза през вратата, пастир е на овцете. Нему вратарят отваря; и овцете слушат гласа му; и вика своите овце по име и ги извежда… А подир чужд човек няма да следват, но ще побягнат от него; защото не познават гласа на чуждите. Тази притча им каза Исус; но те не разбраха какво им говореше. Тогава Исус пак рече: Истина, истина ви казвам, Аз съм вратата на овцете… Аз съм вратата; през Мене ако влезе някой, ще бъде спасен, и ще влиза, и ще излиза, и паша ще намира… Аз съм добрият пастир… Който е наемник, а не овчар, и не е стопанин на овцете, вижда вълка, че иде, и като оставя овцете, бяга; и вълкът ги разграбва и разпръсва. Той бяга, защото е наемник, и не го е грижа за овцете. Аз съм добрият пастир и познавам Моите, и Моите Мене познават, също както Отец познава Мене, и Аз познавам Отца; и Аз давам живота Си за овцете. И други овце имам, които не са от тая кошара, и тях трябва да доведа; и ще чуят гласа Ми; и ще станат едно стадо с един Пастир“ (Йоан 10: 1–16).

„Дано сме способни да усетим дълбочината“ на тази Исусова притча (перифраза на „Дано сме способни да усетим дълбочината на техния глас“, написано от Маргарита Попова по повод на Подписката на интелектуалци до управляващите).

Послеслов

„А ние не смеем най-безобидното нещо да направим: да вдъхнем живот на най-малка своя дума, на предлога „о“. Случаят е показателен именно с дребността си. Щом не искаме, не можем, не знаем да сторим най-лесното – да овардим едно „о“ – то как ще овардим езика си в тия времена на засилен наш и чужд натиск срещу него: с безгрижието, равнодушието, безучастието, ленивостта си? Или с безчувствеността, бездействието, ненамесата, овчедушието си?“ – част от есето „О“ на професор Румен Стоянов.