„Дневник”, Македония
„Българският президент Росен Плевнелиев не спестяваше думи, говорейки за тесните връзки и приятелството между България и Гърция, след вечерята със своя гръцки колега Каролос Папуляс в Атина. Отличен с гръцкия медал „Големият кръст на ордена на спасителя” Плевнелиев изтъна, че не случайно е първият държавник от Европа, който посещава Гърция след парламентарните избори. Не е случайно и това, че двамата държавни глави, на срещата обсъдиха и въпроса за името, а Папуляс заяви, че колкото повече Македония настоява за идеологията на македонизма , толкова повече вратите за ЕС и НАТО ще й бъдат затворени.” Това пише днес македонският вестник „Дневник”, в статия озаглавена „Български слон в стъкларски магазин”. По-нататък в текста се казва:
„Спорът между Атина и Скопие е тема, по която се разговаря на всички срещи между български и гръцки представители. Според част от българските експерти темата се обсъжда тъй като Гърция бил заинтересована за това.
Докато продължаваше срещата между Плевнелиев и Папуляс група български професори анализираха за медиите политиката на София по отношение на спора за името на Македония.
„Българската политика по въпроса за името може да бъде продуктивна, ако се ограничи на два основни пункта – ние признаваме страната под конституционното й име (президентът Плевнелиев пропусна да каже това на срещата на върха на НАТО в Чикаго неотдавна и само Турция изрази позицията си по този въпрос); Второ: промяната на името е цел на преговори между Гърция и Македония – България не се меси в този въпрос”, се казва в анализа. Те оценяват, че е интересна логиката на българския премиер Бойко Борисов, според която по-широкото име Република Македония не съдържа териториални претенции, а по-тясното – Северна Македония било заплаха. Те предупреждават, че Борисов трябва добре да обмисли българската политика към Македония, вместо да прави предложения за името, което може да се сравни като български слон в македонски стъкларски магазин.
Когато Плевнелиев в Атина заявява, че приятелството между България и Гърция е от стратегическо значение за мира и стабилността на региона, като че ли повтаря думите на бившия гръцки премиер Георгиос Папандреу, казани в София преди две години, когато гръцкото и българското заседаваха взаимно.
„В последните две години имаше положителен квантитативен отскок в отношенията между Гърция и България. вярвам, че тази среща и добрите отношения между нашите държави са стълб на стабилността на Балканите и по-широко – бих казал и в Европа”, заявил Папандреу след срещата с Борисов. Същата година бившият гръцки министър на външните работи Димитрис Друцас на тристранна среща в София с колегите си от България и Сърбия – Николай Младенов и Вук Йеремич, заяви, че иска да реши проблема за името, за да може Македония да се присъедини към ЕС и НАТО, но Скопие знае добре какво трябва да направи.
Мартин Минков, директор на българското радио „Бургас” и дългогодишен кореспондент от Скопие заяви, че не трябва да се търси никаква история в това, че въпроса за името винаги е тема на разговор на срещите между гръцки и български представители. Той заявява, че този въпрос не се отваря от българските представители.
„България иска да види Македония в ЕС и в НАТО и не иска да бъде част от дискусията по този спор. Сигурен съм, че всички открити въпроси ще се решат в рамките на преговорите с ЕС, но ние не искаме да съществуват претенции към нашата история”, казва Минков.”
„Спорът между Атина и Скопие е тема, по която се разговаря на всички срещи между български и гръцки представители. Според част от българските експерти темата се обсъжда тъй като Гърция бил заинтересована за това.
Докато продължаваше срещата между Плевнелиев и Папуляс група български професори анализираха за медиите политиката на София по отношение на спора за името на Македония.
„Българската политика по въпроса за името може да бъде продуктивна, ако се ограничи на два основни пункта – ние признаваме страната под конституционното й име (президентът Плевнелиев пропусна да каже това на срещата на върха на НАТО в Чикаго неотдавна и само Турция изрази позицията си по този въпрос); Второ: промяната на името е цел на преговори между Гърция и Македония – България не се меси в този въпрос”, се казва в анализа. Те оценяват, че е интересна логиката на българския премиер Бойко Борисов, според която по-широкото име Република Македония не съдържа териториални претенции, а по-тясното – Северна Македония било заплаха. Те предупреждават, че Борисов трябва добре да обмисли българската политика към Македония, вместо да прави предложения за името, което може да се сравни като български слон в македонски стъкларски магазин.
Когато Плевнелиев в Атина заявява, че приятелството между България и Гърция е от стратегическо значение за мира и стабилността на региона, като че ли повтаря думите на бившия гръцки премиер Георгиос Папандреу, казани в София преди две години, когато гръцкото и българското заседаваха взаимно.
„В последните две години имаше положителен квантитативен отскок в отношенията между Гърция и България. вярвам, че тази среща и добрите отношения между нашите държави са стълб на стабилността на Балканите и по-широко – бих казал и в Европа”, заявил Папандреу след срещата с Борисов. Същата година бившият гръцки министър на външните работи Димитрис Друцас на тристранна среща в София с колегите си от България и Сърбия – Николай Младенов и Вук Йеремич, заяви, че иска да реши проблема за името, за да може Македония да се присъедини към ЕС и НАТО, но Скопие знае добре какво трябва да направи.
Мартин Минков, директор на българското радио „Бургас” и дългогодишен кореспондент от Скопие заяви, че не трябва да се търси никаква история в това, че въпроса за името винаги е тема на разговор на срещите между гръцки и български представители. Той заявява, че този въпрос не се отваря от българските представители.
„България иска да види Македония в ЕС и в НАТО и не иска да бъде част от дискусията по този спор. Сигурен съм, че всички открити въпроси ще се решат в рамките на преговорите с ЕС, но ние не искаме да съществуват претенции към нашата история”, казва Минков.”
Loading ...
